На днешното заседание на Министерския съвет бе прието решение, с което на Народното събрание се предлага детайлен доклад за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, който включва анализ какво е изпълнено до момента по нея, какво предстои и какви са ползите. С него отчитаме изпълнението на програмата. Това съобщи днес министърът на регионалното развитие и благоустройството (в оставка) Лиляна Павлова след редовното правителствено заседание. Тя напомни, че към днешна дата сключените договори за саниране на над 2000 са достигнали сумата от 1 млрд. лв., която правителството осигури миналата седмица, за да може и през следващата година да се гарантира реализацията дейностите по тях. Над 440 са сградите, които са в процес на строителство, а 120 са вече завършени. За още 800 сгради се провеждат тръжни процедури за различни етапи от изпълнението на програмата, обяви Павлова.
Предвид факта, че правителството е в оставка и сме достигнали определения лимит за програмата, спазваме разпоредбите на Закона за публичните финанси, който изисква при поемането на дългосрочен финансов ангажимент, излизащ извън мандата на едно правителство, да има решение на Народното събрание, предлагаме на парламента да подкрепи решението на правителството програмата да продължи напред във времето с нови проекти, каза министърът. Предлагаме още да се даде мандат за сключване на нови договори, както и бюджетът на програмата да бъде увеличен с още 1 милиард и достигне 2 млрд. лв., за да може безспорните ефекти от нея да бъдат мултиплицирани във времето, обясни тя.
С днешното решение искаме да гарантираме поемането на дългосрочен финансов ангажимент, който ще излезе и извън 2017 г., защото финансираща институция е Българската банка за развитие, която с микс от финансови източници трябва да може да продължи да сключва договори с общините, а държавата в бъдеще да възстановява тези средства. Това може да се случва от 2017 до 2025 и трябва да гарантираме, че държавата ще връща тези разходи, каза още министърът.
Това е най-мащабната социално-икономическа програма, която създава заетост за малки и средни фирми, аргументира се Павлова. Тя информира, че в изпълнението на работата по блоковете са участвали над 570 малки и средни предприятия. Това създаде заетост и добър потенциал не само за строителите, които работят, но и за производителите и доставчиците на материали, подчерта регионалният министър и допълни, че така е дадена възможност за заетост на нискоквалифицирана работна ръка, каквато е необходима за изпълнение на строителните дейности. Социалният ефект е безспорен, защото всяко семейство и домакинство получава директно безвъзмездно финансиране, коментира още тя. Лиляна Павлова съобщи, че над 340 000 души реално са се възползвали от програмата, като това са домакинствата в блоковете, които се реализират. Ако удвоим ресурса, почти 700 000 души реално ще се възползват от ефектите и ползите по програмата, а след първия отоплителен сезон виждаме и ефекта върху сметките, които вече са с 50% по-малко, посочи тя.
Регионалният министър заяви, че ще се разчитана широк консенсус от всички политически партии в Народното събрание за това програмата да продължи, защото от нея могат да се възползват всички български граждани, които не са разделяни по политическа или друга принадлежност. Считаме, че независимо от това кое правителство ще управлява от тук нататък, тази програма трябва да продължи напред в годините, защото над 3 млн. български граждани живеят в такива многофамилни жилищни сгради, заяви тя.
Сега програмата е фокусирана върху панелните блокове, които са в най-тежко състояние, напомни Павлова и допълни, че на следващ етап тя трябва да бъде разширена още, за да се включат и останалите многофамилни жилищни сгради, а в бъдеще с нея да се обхванат и еднофамилните жилищни сгради, за да може да бъде покрит целия сграден фонд на държавата. Регионалният министър посочи, че според показателите България е с най-ниска енергийна ефективност на сградния жилищен фонд, а има поет ангажимент това тя да се повиши.
Тя подчерта, че Националната програма за енергийна ефективност няма връзка с други съществуващи или изпълнявани назад във времето програми като програмата, част от декадата за ромското включване, свързана с изграждане на жилища за роми и интерпретации по темата с ромски жилища немогат и нетрябва да бъдат правени. Апелирам и ще разчитам на подкрепата на всички да се обединим около една консенсусна програма като кауза да подобрим състоянието на сградния фонд, да подобрим енергийната ефективност и всички български домакинства да плащат 50% по-ниски сметки за отопление, което дава възможност за икономиката и бизнеса, производителите и строителите да работят, подчерта тя.
