Бизнесът ще ползва данъчни облекчения при предоставяне на стипендия на ученици или студенти

Бизнесът ще ползва данъчни облекчения при предоставяне на стипендия на ученици или студенти

Бизнесът ще ползва данъчни облекчения, ако предоставя стипендия на ученици или студенти за не по-малко от 12 и не повече от 24 последователни месеца. Това реши парламентът с приемането на второ четене на промени в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Облагаемата печалба на фирмите ще се намалява с размера на изплатените суми за стипендии. Условията за това са към момента на предоставянето на стипендията ученикът или студентът да е в последните два курса на редовно обучение и да не е навършил 25-годишна възраст, както и професията му да има приложение в съответното предприятие. Освен това данъчно задълженото лице трябва да поеме ангажимент за осигуряване на работно място след завършването на учениците или студентите за срок не по-кратък от периода на предоставяне на стипендията. Ако фирмата не предостави възможност за работа на бившия ученик или студент, в следващата година ще трябва да увеличи счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния си финансов резултат с размера на предоставената стипендия. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. Предвидените данъчни облекчения ще се прилагат след постановяване на акт от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи.

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за младежта. Измененията са свързани със структурни промени в Министерския съвет, при които Министерството на физическото възпитание и спорта и Министерството на образованието, младежта и науката са преобразувани съответно в Министерство на младежта и спорта и Министерство на образованието и науката. Депутатите синхронизираха действащата законова уредба на новата структура, като замениха в редица закони наименованията на съответните министерства.

Парламентът отмени задължението на членовете на управителните съвети и контролните органи на представителните работодателски организации и синдикатите да обявяват имуществото си в публичния регистър на Сметната палата. Това стана с приети на първо четене промени в закона за публичност на имуществото на лица, заемащи държавни и други длъжности. Така депутатите коригираха т.нар. поправка "Яне", приета в края на 41-то Народно събрание, с която работодатели и синдикални лидери бяха задължени да заявят публично муществото си в регистъра на Сметната палата. Сред мотивите е противоконституционност на текста, а ефектът от приетите от предходния парламент промени "не само не отговаря на обществените нужди и интересите на гражданите, а е насочен към постигане на друг противоконституционен резултат", пишат вносителите Ваня Добрева, Христо Монов - от Коалиция за България, и група народни представители.

БСП и ДПС запазиха сегашния механизъм за получаване на държавни субсидии от партиите, парламентарни и извънпарламентарни, но заявиха, че размерът трябва и ще бъде намален при приемането на бюджета за 2014 г. Парламентът прие окончателно промени в закона за политическите партии. Мнозинството не прие новата философия на държавно политическо финансиране, предлагана от Георги Кадиев от левицата, който влезе в противоречие с колегите си както от БСП, така и от ДПС. Идеята на депутата беше парите за партиите и коалициите, отпускани от държавата, да бъдат намалени с 50 на сто и да се изчисляват на база брой действителни гласове и брой спечелени мандати. Така за 1 действителен глас политическата партия или коалиция щеше да получава по 6 лв.годишно, вместо досегашните 12 лв., а за 1 спечелен мандат - 45 000 лв. всяка година. Икономията за бюджета на средства от най-големите в момента парламентарни сили /ГЕРБ и БСП/, ако предложението беше одобрено, щеше да е около 4 млн.лв. - т.е. с толкова по-малко пари щяха да получат двете партии. В защита на текста Кадиев цитира и данни, според които в Чехия субсидията е 3, 78 евро на глас, в Канада - 2 долара на година. И това са икономики много по-мощни от нашата, няма обективни критерии, защото няма как да изчислим политическата дейност, отбеляза депутатът. Държавната субсидия за коалициите, представени в парламента, да се разпределя между съставящите ги партии по коалиционно споразумение, а при липса на такова - пропорционално на броя на народните представители от отделните политически сили, записаха още парламентаристите. Министерството на финансите ще превежда дела от субсидията за всяка партия от коалицията в посочена от нея сметка.

Времето