Слово на председателя на Народното събрание Цецка Цачева на поклонението в местността "Оборище" по повод 134-та годишнина от Априлската епопея
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми участници и гости в събора-поклонение на местността „Оборище”,
В историческата памет и карта на България има много свети места, увенчани със славата на победни исторически битки или белязани с трагичния знак на погрома. Места, които предизвикват гордостта ни и държат буден националния ни дух. Те символизират принадлежността ни към високите стремления и идеи на европейската цивилизация и препотвърждават уникалността ни като народ.
Такова място е и Оборище. Тук величието на българската природа и величието на българската история се срещат. Сътвореното от Бога и промисленото от човеците се събират в едно. И това се случва веднъж завинаги на 14 април 1876 година, когато апостолите на ІV революционен окръг свикват Оборищенското събрание.
Присъстват 65 делегати от 58 селища, които обсъждат пълномощията на апостолите и ги одобряват с голямо мнозинство. Вземат решения за създаването на няколко укрепени въстанически пункта в Средногорието и Родопите. За център на въстанието и седалище на главния военен комитет е избрано Панагюрище. Решенията, приети тук, дават допълнителен тласък на подготовката за въстанието, което трябва да се обяви на 1 май.
Знаем, че голямото Оборищенско съзаклятие, бива предадено. Османската власт взема своевременни мерки за възпрепятстване на бунта. При опит да бъдат арестувани ръководителите на революционния комитет, ходът на историята се променя, решенията се ускоряват и въстанието избухва по-рано…
Затова Оборище се превръща и в място за размисъл и самопознание. Къде другаде, ако не тук, трябва да си дадем сметка, че всяко голямо и съдбовно дело, всяко грандиозно историческо предизвикателство ще срещат съпротивата и неприязънта на статуквото, ще се сблъскват с предателствата на дребните души.
Затова, скъпи сънародници, нека помним Оборище и с този му същностен смисъл: като сблъсък между порива за свобода и робския страх, между високата цел и оцеленческото примирение.
Кога, ако не днес, е времето да се преизпълним с честните намерения и далечния хоризонт на апостолите от ІV революционен окръг. Самоотвержено да заработим не само за себе си и личните си интереси, а и за достойнството, утвърждаването на демократичните ценности и добруването на България.
Оборище е едно от светите места, които винаги ще ни припомнят този наш дълг!
