PressCenters.com

Уважаеми господин кмете,
Уважаеми господин областен управител,
Уважаеми народни представители,
Ваше Преосвещенство,
Уважаеми генерали, офицери и войници,
Уважаеми гражданки и граждани на Панагюрище,
Уважаеми гости,

“Без Априлското въстание историята нова наша щеше да се лиши от най-ярките си страници; нашият национален живот щеше да има съвсем друго развитие, сигурно не щастливо, печално; нямаше да се гордеем с големи имена на герои и борци за освобождението; нямаше да оставим на сегашното и бъдещото поколение възвишен пример от самопожертвуване, на велик ентусиазъм при дребна сила… За нашия ум е тъмно онова, което би станало без Априлското въстание, което донесе свободата на България.”

Пророчески звучат тези думи, казани от патриарха на българската литература Иван Вазов. Той ги произнася по време на честването на 45-та годишнина от Априлското въстание. Исках първо тях да споделя с вас, защото дълбоко се вълнувам да бъдем днес заедно в Панагюрище. Събрани в общото озарение на паметта за големия и трагичен български порив към свобода - Априлското въстание.

На 20 април преди 134 години тук пристига “кървавото писмо” от Тодор Каблешков и въстаналата Копривщица. То дава съдбовен знак за избухването на бунта. Панагюрище и Брацигово също въстават. Панагюрският революционен комитет овладява властта в града и създава така нареченото “Привременно правителство”. Само два дни по-късно е осветено и въстаническото знаме с надписа “Свобода или смърт”, извезано от местната учителка Райна Попгеоргиева Футекова, позната в народната памет като Райна Княгиня. Така величавите дни на национален подем се сдобиват с още един безсмъртен символ - знамето.

Умовете и сърцата са преизпълнени с наивна приповдигнатост, решителността е неописуема. Селата на запад и северозапад от Панагюрище се вдигат на борба. Въстават северозападните Родопи. Хвърковатата чета на Бенковски обикаля и разбунва Средногорието.

Но народните сили не достигат. Не достигат и оръжията, за да се възправят срещу многобройната османска войска с многохилядните й орди и да я победят. Панагюрище, столицата на въстанието, пада на 30 април подир тежки и кръвопролитни боеве.

Априлското въстание продължава около един месец, преди да бъде потушено с нечувана жестокост. Но неговите неизброими жертви предизвикват съпричастието на просветените и хуманни европейски и световни умове и сърца. Видни политици, държавници, писатели и журналисти от Европа и Русия, от Америка подкрепят българския народ в справедливата му борба за свобода.

Драги сънародници,

Историците отдавна са оценили значението на Априлското въстание, подредили са последователността на фактите. Но за нас, съвременните българи, знакът на величавия бунт е свързан с големите литературни епоси “Под игото” от Иван Вазов и “Записки по българските въстания” от Захарий Стоянов. В техните незабравими и съпреживени страници освен поуките на историята, можем да проумеем и националната си същност, да вникнем във високия смисъл на свободата.

Особено важно е това днес, когато от нас се изисква да впрегнем цялата си градивна енергия и с истинска, самопожертвувателна отговорност да работим за изграждането на модерна европейска България.

Защото, драги сънародници, след  окървавената пролет на 1876 година Панагюрище, Батак, Брацигово, Перущица, Копривщица и Клисура вече не са незабележими точки от географската карта на Европа. Героите на Априлското въстание ги превръщат във величествени символи на европейските идеали за свобода и напредък, за човеколюбие и национално достойнство. С дълбока почит, с преклонение и вечна признателност, но и с основателно  самочувствие тук, в Панагюрище, ние можем да заявим, че България изначално се намира в духовното, културното и историческото пространство на Европа.

Нека се изпълним с възрожденския дух и неимоверна сила на героите от Априлската епопея!

Насъщно нужни са ни те сега, за да останат и след нас трайни символи за национален подем и “велик ентусиазъм”, които да завещаем на бъдещето!