По повод Деня на Конституцията в Народното събрание се състоя дискусия на тема „Националният парламентаризъм в условията на Европейския съюз”
15 април 2010 г.
По повод Деня на Конституцията – 16 април, в Народното събрание се състоя публична дискусия на тема „Националният парламентаризъм в условията на Европейския съюз”. Форумът беше под патронажа на председателя на Народното събрание Цецка Цачева.
Председателят на парламента Цецка Цачева посочи, че по отношение на качеството на законодателния процес въпросите все още са повече от отговорите. Според нея трябва да се изясни какво означава качествен закон - дали този, който рядко се променя, или закон, бързо отговарящ на дневния ред на обществото чрез изменения. И 41-то НС, както и другите досега, са критикувани за начина, по който приемат законите, отбеляза Цецка Цачева.
Преподавателят от СУ „Св. Климент Охридски” и бивш народен представител Георги Близнашки също смята, че е време да се постави въпросът за качеството на законите. Според него лобистките закони стигат по-бързо до парламента, отколкото тези на правителството. Именно затова, приоритет трябва да станат предложенията на кабинета, защото са свързани с управлението на страната, смята Георги Близнашки. Той отбеляза като проблем и начина, по който европейското право се възприема и инкорпорира в българското законодателство.
Темата за парламентарния контрол и неговите форми също беше сред обсъжданите от участниците в кръглата маса. Като начин за разчупване на традицията заместник-председателят на парламента Екатерина Михайлова /Синята коалиция/ вижда възможността питането да прерасне в разискване, а формите на изслушвания, на анкети и проучвания да се развиват. По думите й, идеята за "ад хок" парламентарен контрол може да доразвие процедурата на изслушванията в нов вид правилник. Работата на парламента във формите на парламентарен контрол се разшири със задължението да приема доклади и отчети на съответните органи, коментира тя и допълни, че има и специални комисии за контрол като тази за контрол на ДАНС и подкомисията за СРС. Все повече парламентът ще се занимава с контролните си функции, защото законодателството ни вече е хармонизирано и на дневен ред е контролът, прогнозира Екатерина Михайлова.
Според омбудсмана Гиньо Ганев добрият оратор не трябва да прекалява, а да остава сдържан и да подкрепя с аргументи изказването си. Реториката трябва да е посветена на истината, категоричен е Гиньо Ганев. Той отбеляза, че задължително депутатите трябва да се въздържат от лични нападки. Може да се мразят идеи, но не и човек, посочи Гиньо Ганев. Той изрази неодобрението си, че много депутати четат изказванията си и отбеляза, че в много парламенти подобна практика е забранена.
В хода на дискусията Борислав Цеков от Института за модерна политика постави въпроса за необходимостта от разширяване и разгръщане на парламентарния контрол върху всички нива на изпълнителната власт. Според него трябва да се преосмисли ролята на комисията за защита правата на човека, както и да се възстанови Съветът по законодателство към НС, но с реформирани функции на консултативен орган.
Заместник-председателят на Народното събрание Георги Пирински /Коалиция за България/ отбеляза, че датата 16 април и въобще Търновската конституция и Великото народно събрание са импулс и ориентир, който да фокусира вниманието за това какво е значението на парламента и парламентаризма за живота на страната. Според него заслужава да се обмисли идеята за създаване на подкомисия към комисията по европейските въпроси, която да подготвя становища по консултативните документи на ЕС.
Председателят на парламента Цецка Цачева изрази удовлетворение, че всички участници възприемат мястото на парламента като централно, както и трябва да бъде в една парламентарна република. Убедена съм, че ни чакат дълги работни години за българския парламентаризъм, посочи тя. Всички, които имаме отношение към парламентаризма, към конституцията, към законността, сме добронамерени и в своето всекидневие ще се стараем да правим така, че институциите да работят конституционосъобразно и да можем да откликваме на времето, в което живеем и на тези предизвикателства, които поставя членството в ЕС, отбеляза председателят на Народното събрание.
На форума директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова представи експресно проучване, проведено от 9 до 12 април сред 620 високообразовани жители на София. Според него седемдесет и девет процента от анкетираните столичани смятат, че всеки българин трябва да познава конституцията.
Според НЦИОМ най-категорични, че основният закон трябва да се познава от всички, са хората на възраст над 40 години и жените. В представите на повечето столичани да познаваш конституцията е основен граждански дълг, друг е въпросът доколко всеки е склонен да проектира подобна представя върху себе си, коментира Лидия Йорданова.
За 42 на сто най-лесният начин е конституцията да се популяризира чрез медиите. Всеки пети предлага да се въведе обучение в училищата за запознаване с основия закон. Близо една пета от запитаните залагат на персоналните усилия и инициатива. 8 процента от столичаните пък смятат, че не е нужно да се познава цялата конституция, а трябва да има яснота само по основните конституционни задължения на гражданите.
В дискусията участваха депутати, представители на институции, учени, експерти и представители на граждански организации.
