Парламентът прие на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс
25 март 2010 г.
Народното събрание прие на заседанието си на 25 март 2010 г. на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Те предвиждат обвинението и присъдата вече да могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства и на показания на свидетели с тайна самоличност. Това стана факт, след като от сега действащия текст на чл. 177 от НПК отпадна частта, която посочва, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на СРС и показания на свидетели с тайна самоличност.
Парламентът реши да бъде уреден статутът на служителя под прикритие в Наказателно-процесуалния кодекс. Досега в процесуалния закон отсъстваха норми, свързани с този вид служители. Служител под прикритие не може да бъде разпитван като свидетел, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването може да възникне реална опасност за живота или здравето му, както и на неговите близки, е записано в промените. Той не може да бъде разпитван и когато това е пречка за изпълнение на функциите му. Данните за самоличността на служителя под прикритие могат да бъдат предоставени на наблюдаващия прокурор и съда след мотивирано писмено искане до ръководителя на службата, която го е назначила. Разкриването на самоличността на служителя под прикритие се извършва само ако няма да възникне опасност за него или близките му, гласуваха депутатите.
В НПК беше записано още, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на служител под прикритие и на свидетел с тайна самоличност, т. нар. анонимен свидетел. При разпита им в съда се променя гласът им, а при видеоконферентна връзка - и при променен образ. Преди разпита на служител под прикритие ръководителят на структурата, която осигурява и прилага разследването свидетелства, че разпитваното лице е същото, на което е даден идентификационен номер. Служителят под прикритие подписва декларация, че е запознат със задълженията си и задачите по конкретното разследване. Тя се съхранява от службата, към която е назначен служителя и в нея вместо данни за самоличността му се посочва определеният му личен идентификационен номер.
Разпореждането за разследване чрез такъв вид служител съдържа престъплението, за което се разрешава разследването и идентификационния номер на агента. В НПК е предвидена и промяна на Наказателния кодекс, според която не е обществено опасно деяние, извършеното от лице, действало като служител под прикритие в рамките на определените му правомощия по закон.
Народните представители решиха от Наказателно-процесуалния кодекс да отпадне глава XXVI, която определя разглеждането на делото в съда по искане на обвиняемия. Това стана при окончателното приемане на второ четене на промените в НПК. При действащия сега наказателен закон това разглеждане може да се случи, ако в досъдебното производство от привличането на определен гражданин като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи. Депутатите решиха още за доказването на тежки умишлени престъпления да могат да се ползват и данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство.
Парламентът прие следователите да могат да разследват дела с фактическа и правна сложност, възложени им от административния ръководител на съответната окръжна прокуратура. Следователите ще могат да възлагат на полицейските органи действия по разследването, гласуваха още депутатите. Органите на досъдебното производство или съдът могат да поискат от директора на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/ да им предостави докладите и приложените към тях документи относно извършени разследвания на службата, приеха народните представители.
Промените в НПК ще влязат в сила един месец след обнародването им в "Държавен вестник". В по-голямата си част измененията в НПК бяха приети само с гласовете на народните представители от ГЕРБ, Синята коалиция, "Атака" и независими депутати, тъй като парламентарните групи на Коалиция за България и ДПС напуснаха пленарната зала.
