„ЕВРОПА И СВОБОДАТА”
публична лекция
на проф. Йежи Бузек – председател на Европейския парламент
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
3 март 2010 г.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
Председател на Народното събрание на Република България:
Уважаеми господин председател на Европейския парламент,
Уважаеми господин заместник-ректор,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми преподаватели и студенти,
Скъпи гости!
Искам преди всичко да се поздравим с настоящия национален празник – да ни е честит 3-ти март!
Повод за гордост е, че председателят на Европейския парламент господин Йежи Бузек е наш гост точно на националния ни празник.
Искам да Ви благодаря, Ваше превъзходителство, за това, че Вие сте наш скъп гост и Ви уверявам, че високо оценяваме това.
Професор Бузек е виден европейски политик, парламентарист, но и университетски преподавател.
Позволете ми да припомня с няколко думи, че през 80-те години на миналия век неговото име бе сред най-изявените имена на борците за демокрация и човешки права не само в Полша, но и в Европа като цяло. От 1997 г. до 2001 г. той е министър-председател на Полша, а от 14 юли 2009 г. е председател на Европейския парламент – първият източноевропейски политик, който е удостоен и избран на този пост.
Както господин Бузек неведнъж е заявявал, избирането му за председател на Европейския парламент ще спомогне за преодоляване на различията между старите и новите държави членки. Това е негова кауза, която ние споделяме, и в същото време сме убедени, че той ще успее по времето на неговото председателстване да проведе такава политика, която действително да преодолее различията между тези две категории държави.
Вярвам, че в деня на нашия национален празник лекцията на проф. Бузек „Европа и свободата” има и символно значение и всички ние с интерес ще очакваме неговите думи.
Имате думата, Ваше превъзходителство!
ЙЕЖИ БУЗЕК
Председател на Европейския парламент:
Уважаеми господин заместник-ректор, госпожо Цачева, скъпи приятели, колеги, и най-вече, скъпи студенти!
Преди няколко минути попитах някои студенти дали днес за тях е почивен ден, дали са свободни и те казаха: „да”. Ако във всеки свободен от занятия ден има толкова много студенти, аз ви завиждам и ви поздравявам.
Преди всичко обаче, позволете ми да ви поздравя по случай националния ви празник – Деня на Освобождението на България, Деня на свободата.
На такава дата много добре осъзнаваме какво означава свободата. За щастие студентите са твърде млади и не помнят друга категория в своята страна, освен свободата. Но ние знаем, че свободата винаги има своята цена. Усилията за нея трябва да са неуморни, защото в противен случай тя би могла да бъде загубена. Много често в историята ставаме свидетели на периоди, когато имаме свобода и я губим, защото не сме достатъчно внимателни и грижовни.
Не е лесно човек да е свободен. Защо? Защото свободата е основата на нашата ценностна система, темелът на нашите ценности, но свободата има своите предели, своите ограничения. Какви ограничения имам предвид – главно свободата на другите. Ако аз като свободен човек извърша нещо, което е посегателство срещу свободата на другия, трябва да има ограничения за мен.
Винаги в нашите свободни, демократични общества е трудно да се намери подходящо равновесие, защото нашата свобода може да е в ущърб на свободата на друг. Това, разбира се, е най-простият пример.
Младежите сигурно обичат да се забавляват. Коя е най-добрата атмосфера? Нощната, разбира се. Късно през нощта купонът е най-хубав, но съседът ни отгоре или отдолу трябва да става утре сутринта рано за работа и трябва да се наспи. Ето ви още един прост пример как свободата на един човек, която има много голямо значение, не съвпада със свободата на другия. Разбира се, в този случай проблемът се решава лесно, но не бива да се забравя колко важно е това, както и свободата на словото.
Достойнството на другия е изключително важно ограничение, много важен предел, който задава свободата на словото. Журналистите, политиците, а и обикновените хора, студентите, професорите не бива да забравят за достойнството на другия. Когато се борихме за свободата си, ние се борихме и за достойнството на всеки човек. Аз помня това много добре в моята родина. Тя беше комунистическа, също както България, преди 30, 40 или повече години. Започнах обществения си живот, все още не политическия, през 1980 г. със „Солидарност”.
Знаем какво значи миналото, какво означава окупация и диктатура. Ние бяхме общество, преминало през много изпитания. Помня един от най-важните лозунги на „Солидарност”: „Няма свобода без солидарност!” Солидарността е необходима, ако искаме да сме свободни. Солидарността с другия е свързана с отговорността. Без лична отговорност, без солидарност свобода няма, а можем да добавим и достойнството на всеки отделен човек.
„Солидарност” беше синдикална организация, аз бях нейн член и активист близо 15 години, затова имам голям синдикален опит. Разбира се, „Солидарност” беше един много особен профсъюз, по-скоро едно обществено движение срещу комунизма. И ако след няколко минути започна да говоря за либерална икономика, като знаете какъв е моят опит, няма да се изненадате много.
Какво означава свободата за бедните? Това е друг проблем. Знаем какво означава свободата във връзка с отговорността за другия. Някои бедни дори предпочитат да не са чак толкова свободни, но да са сити. Затова един много важен лозунг, свързан със свободата, е: „Да се борим за благоденствие!” Това е изключително трудно, това не се постига за едно или две десетилетия. Нашите партньори, нашите приятели, западната част на Европа, от другата страна на желязната завеса навремето пет-шест десетилетия го градиха, но и ние трябва да го направим, изключително важно е. Те ни изпратиха този сигнал за солидарност и аз днес го нося на България направо от Брюксел.
Какво означава това? В момента изграждаме своята стратегия за преодоляване на кризата. За вас – българите, е много важно да се присъедините към Шенгенското пространство за по-свободното движение на хора, най-вече на студенти, имайки предвид тази аудитория тук. Еврозоната също е важна за България. Искам да ви поздравя, ако това ще бъде възможно, би било чудесно.
Трябват ни общи подходи към общия единен пазар. Не всички проблеми са решени на нашия единен пазар и трябва да намерим общия подход. Също така трябва да подготвим бюджета за следващите 7 години - след 2013 г.
Бюджетът е разделен на две големи части. Едната е свързана с конкурентоспособността на Европа. Защо е толкова важна конкурентоспособността? Ако искаме да се наложим на пазара, ако искаме да създадем работни места на пазара, в края на краищата работните места, заетостта са най-важни за нашите граждани, за българските граждани. Ако имаме повече работни места, ние автоматично се борим срещу бедността, социалното изключване, безработицата.
Най-опасният ни враг сега е безработицата. Ако ние сме конкурентоспособни, ще имаме повече работни места. Тогава как да станем по-конкурентоспособни? Чрез повече иновации. Трябват ни нови идеи, нови технологии. А можем ли да бъдем новатори без научни изследвания? Разбира се, че не е възможно. Всеки, който се занимава с научни изследвания, ще каже, че това без образователната система е невъзможно. Виждате триъгълника: образование – научни изследвания – иновации. Ако искаме да бъдем конкурентоспособни, трябва да имаме предвид този триъгълник на знанията.
Започвайки от вас, от университета, искам да поздравя и младите хора, студентите и професорите за изключително важната роля, която Софийският университет играе. Доколкото знам, това е най-добрият университет в страната. Поздравявам ви!
Имаме специални програми. Много средства финансово обезпечават този триъгълник на знанието. В момента тече седмата рамкова програма, следващата ще бъде осмата рамкова програма.
За предишната рамкова програма, по която бях докладчик, бяха предвидени 54 млрд. евро. Помислете си какво е това. Това е за научни изследвания, за нови технологии. Това са огромни средства. Тук не говорим за технологии за очистване на околната среда или за нещо такова. Чисти научни изследвания! Това е предложение към вас – 54 милиарда! Това е за вас, за вашите предприятия, за вашите учени, за вашите изследователи.
Нуждаем се и от още нещо, ако трябва да бъдем конкурентоспособни - трябва да използваме пълноценно регионалния си потенциал. Много са регионите, които все още не са така добре развити, главно в централната и източната част на Европа – България, Румъния, Унгария, Латвия, Полша. Необходими са ни структурни фондове, ако искаме пълноценно да използваме потенциала на регионите. Структурните фондове имат първостепенно значение, също както парите за конкурентоспособността. Така ще се повишава конкурентоспособността.
Ние – българите, европейците, трябва да бъдем заедно, за да дадем европейски принос. Мисля, че проектът „Еърбъс” е един отличен пример за това. Мисля, че това ще е най-добрият и най-големият самолет, строен досега. Най-големият не е толкова важно, важното е, че той е най-добрият.
Можем много да постигнем, ако съчетаем усилията си в едно – в Европейския съюз.
Ако трябва сега да обърна поглед към бъдещето и борбата с бедността, според мен отговорът е: икономиката, премахването на протекционизма, а това е по-лесно, ако имаме свободата да се развиваме икономически, ако имаме свободно социално пазарно стопанство със своите екологични аспекти. И най-сетне говорим за възможността да се постигне повече благоденствие за нашите граждани.
Нека да вземем за пример енергетиката. Доколкото си спомням, беше м. януари м.г., когато спряха доставките на природен газ и тогава гражданите на България разбраха много добре какво означава прекъсване на газовите доставки. Те не се интересуват как точно работят институциите. Те очакват нещо друго. Тук, в България, от гледна точка на енергийните доставки, фазата е решаваща. Европейският съюз също работи.
Аз предлагам една европейска енергийна общност, защото европейските граждани трябва да се чувстват сигурни, че ще има енергийни доставки и то енергия на възможно най-ниски цени. Ние ще бъдем конкурентоспособни, когато намалим себестойността, а голяма част от себестойността са енергийни разходи.
Много трудно е да говоря по-малко от час и половина, защото съм университетски преподавател и съм свикнал да говоря по толкова. Но в края на краищата съм председател на парламента в момента и трябва да говоря по-кратко.
В заключение искам да се върна отново на темата за свободата.
Какво е необходимо? Разбира се, трябва да я използваме най-пълноценно и да очакваме повече благосъстояние и по-висока ефективност на нашето общество, което е свободно. Гражданското общество се основава на принципа на субсидиарност при вземането на решения на различните управленски равнища. Трябва да се погрижим за всеки около себе си - за семейството, за близките. Това е ключова структура, върху която се гради нашето свободно, демократично общество.
Член 54 от новата Харта на основните права на Европейския съюз гарантира основните свободи: свободата на вероизповеданието, на сдружаването – всичко това е залегнало в Лисабонския договор. Може би не всички граждани знаят тази разпоредба, но за вас това е много важно. Съвсем отскоро това вече е задължителна разпоредба в Договора от Лисабон. Не мога да кажа, че не сме се старали и преди да работим така, но вече гарантирането на тези свободи ни е вменено в задължение и ще загубим много, ако загубим усета си към свободата и нейното отстояване във и извън Европейския съюз. Затова участваме в източното партньорство. Много добре знаете колко важно е източното партньорство и колко важно беше за нас, когато ние се борихме за нашата свобода. Сега трябва да се погрижим за Молдова, Украйна, Беларус, да им помогнем. Някои от тях се справят много добре. Говорим и за други части на света – за Средиземноморието, за Латинска Америка, за контактите със Съединените щати. Това също е част от нашите задължения.
Съвсем накрая искам да кажа, че от демократична гледна точка борбата за свобода и за човешки права във всяка държава членка, във всяка страна е свързана с най-важната институция – парламентарната, защото парламентът е пряко избран – и националният, и европейският. Европейският парламент също е пряко избран от гражданите, които гласуват за своите представители в Брюксел и Страсбург.
Сътрудничеството между Народното събрание и Европейския парламент излиза на преден план след приемането на Договора от Лисабон.
Искам да ви уверя, че съвместно можем да отстояваме нашата свобода, да се погрижим за нея и да осигурим благосъстояние за нашите граждани. Това е моето послание, с което идвам днес в София от Брюксел.
Благодаря.
