Добрите европейски практики в болничната помощ и реформата в здравеопазването обсъдиха на форум в парламента депутати и представители на изпълнителната власт и неправителствени организации
17 февруари 2010 г.
Добрите европейски практики в болничната помощ и реформата в здравеопазването обсъдиха на форум в парламента депутати и представители на изпълнителната власт и неправителствени организации. На 17 февруари 2010 г. Народното събрание беше домакин на кръгла маса на тема: „Добри европейски практики в болничната помощ. Безопасност на пациентите”. Форумът беше организиран от председателя на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Лъчезар Иванов и министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев.
Пирамидата на финансирането на здравеопазването в България е обърната – в болничния сектор финансирането е в пъти повече от това в извънболничния, заяви по време на дискусията д-р Лъчезар Иванов. Той допълни, че няма финансово изражение на твърдението, че профилактиката е най-важна. Председателят на парламентарната здравна комисия посочи, че до средата на март ще се разбере с колко пари са недофинансирани клиничните пътеки. По думите му след реалното остойностяване ще се окаже, че недостигът в здравеопазването ще е много по-голям от 2 млрд. лева.
Д-р Лъчезар Иванов заяви, че проблем на българската здравна система са и неясните критерии за приемане в болниците. Общопрактикуващите лекари са тези, които насочват пациентите, без да се дава възможност на специалистите да изпращат хората в болничните заведения, посочи той.
Ако не развием здравноосигурителния модел, няма шанс за добро здравеопазване, каза пред участниците в дискусията министърът на здравеопазването Божидар Нанев. Според него в реформата в здравеопазването трябва да се стъпи на качеството на медицинските услуги и на методика за остойностяване на всички медицински дейности.
Ивайло Ваклинов от НЗОК посочи сред проблемите при хоспитализацията в България неефективното изразходване на средства, концентрация на високоспециализирани дейности в определени райони, което води до диспропорция във вида на предоставяните услуги в страната, както и вътрешните миграционни процеси. Увеличаване на обема на пациентите в болниците се дължи на въведените стимули в начина на заплащане в болничните лечебни заведения, смята той. Според Ваклинов липсва оценка на потребностите на населението и има увеличаване на броя на болниците в България.
Експертът от Министерството на здравеопазването Мина Попова цитира доклад на Световната банка от 2008 г., в който се посочва, че годишно в България жертва на медицинска грешка стават 7000 пациенти. Тя се позова и на изследване на "Евробарометър", според което в сравнение с останалите граждани на ЕС доверието на българите към медиците е изключително ниско. Към денталните специалисти в България доверието е 39 на сто, докато в ЕС този процент е 74 на сто. 35 на сто от българите имат доверие към лекарите, а средно за ЕС този процент е 69. В България 90 на сто от хората определят като "много важен проблем" риска от медицинска грешка, докато в ЕС това тревожи само 7 на сто от хората, посочи Мина Попова.
Д-р Стефан Константинов, заместник-председател на Българския лекарски съюз заяви, че 50 процента от хоспитализираните пациенти в България отиват директно в болница и не минават през извънболничната помощ преди това.
В България има 361 лекари на 100 000 население - малко повече от средния показател за ЕС, който е 322, заяви на форума директорът на Националния център за здравна информация Христиан Грива. Медицинските сестри на 100 000 души в ЕС са 745, а в България – 421. Само в болничната помощ работят 269 сестри на 100 000 души, посочи той.
В ЕС средният брой на болниците на 100 000 души е три, докато в България е 4.6, заяви Христиан Грива. Това е твърде висока разлика и трябва да се работи за доближаването до европейския стандарт, коментира той.
