Народното събрание реши да бъде създадена Временна комисия, която ще изработва нов изборен кодекс
11 февруари 2010 г.
Народното събрание реши на заседанието си на 11 февруари 2010 г. да бъде създадена Временна комисия, която ще изработва нов изборен кодекс. Депутатите гласуваха тя да бъде от 15 членове – по трима от всяка парламентарна група. Срокът за работа на комисията е 6 месеца. За председател бе избрана Искра Фидосова. Членове на комисията са Тодор Димитров и Димитър Лазаров /ПГ на ПП ГЕРБ/, Екатерина Михайлова, Димо Гяуров, Михаил Михайлов /ПГ на Синята коалиция/. Представителите от ПГ "Атака" са Десислав Чуколов, Явор Нотев, Огнян Стоичков, а на ПГ на ДПС – Янко Янков, Четин Казак и Ремзи Осман. ПГ на "Коалиция за България" ще бъде представена от Мая Манолова, Димчо Михалевски и Любен Корнезов. Комисията ще спазва правилата за работа на постоянните парламентарни комисии.
Парламентът прие правилата за работа на подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства. Тя е към постоянната комисия по правни въпроси и се състои от петима членове – по един от всяка парламентарна група. Ръководи се на ротационен принцип, като председателят се сменя на всеки две сесии. Неин първи председател е Веселин Методиев /ПГ на "Синята коалиция"/, а членове са Димитър Лазаров /ПГ на ГЕРБ/, Михаил Миков /Коалиция за България/, Христо Бисеров /ПГ на ДПС/ и Явор Нотев /ПГ Атака/.
Подкомисията се събира всяка седмица, като членовете и заседават при закрити врата в основния си състав. Към нея ще има цяло звено от 15 експерти, които трябва да са с 5-годишен юридически стаж или с 5-годишен стаж в службите за сигурност, обществен ред или в Министерството на отбраната. Подкомисията проверява дейността на службите и институциите, издаващи разрешения, изготвящи и ползващи специални разузнавателни средства /СРС/. Членовете й ще следят за воденето на регистри, съхранението и унищожаването на информация, събрана с такива средства. При наличие на данни за неправомерно използване на СРС, съхраняване или унищожаване на данни те могат да сезират прокуратурата. За дейността на подкомисията ежегодно до 30 април се изготвя доклад, който правната комисия трябва да внесе за разглеждане в пленарната зала.
Народните представители приеха на първо четене промени в Закона за храните. Те предвиждат министърът на земеделието и храните да издава наредба, с която да се уреждат специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. С наредбата ще се определят изисквания при доставка на прясно месо от птици и зайци от ферма, отстрелян дивеч, пчелен мед и пчелни продукти, както и месо и месни продукти, произведени от двукопитни домашни животни и щрауси. Предвидените санкции за нарушаване на наредбата са от 200 до 2000 лева при първо нарушение и от 500 до 5000 лева - при второ.
Един от основните проблеми на земеделските производители в държавите-членки на ЕС е големият дисбаланс между ниските изкупни цени на земеделските продукти и високите потребителски цени на хранителните продукти, посочва в мотивите си вносителят – Министерският съвет. Един от начините за преодоляване на този дисбаланс е откриването на възможности за производителите на животински продукти да ги доставят директно на крайните потребители. Директните доставки на земеделски продукти и храни са в интерес не само на производителите, но и на потребителите, защото им осигуряват по-богат избор и на по-достъпни цени, се посочва в мотивите.
Парламентът прие на второ четене закон, уреждащ признаването на решения за конфискация, отнемане и финансови санкции, наложени в страни от Европейския съюз. В закона са посочени компетентните органи за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или решения за налагане на финансови санкции. Признаването на такива актове ще извършват Софийски градски съд и окръжните съдилища. Националната агенция за приходите е посочена като компетентен орган за изпълнение на признатите от български съд решения. Опростяват се процедурите по взаимно признаване и изпълнение на решения за конфискация или отнемане, както и на решения за налагане на финансови санкции между държавите-членки на ЕС.
Предвидено е актовете, постановени в друга държава от ЕС, да се признават без никакви допълнителни формалности и незабавно да се предприемат необходимите мерки за изпълнението им. Регламентирани са въпросите за двойната наказуемост, както и основанията за отказ. Законът регламентира и разпореждането с конфискуваното в България имущество.
Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за етажната собственост. Те предвиждат срокът за свикването на общо събрание в сградите в режим на етажна собственост, вписването на книгата на собствениците и подаването на заявление за вписване в публичния регистър на сградите и отделните входове да бъде удължен до 30 юни т.г. Според закона, който влезе в сила от 1 май 2009 г., в шестмесечен срок в сградите в режим на етажна собственост трябваше да се проведат общи събрания, когато такива не са провеждани повече от година.
Измененията предвиждат още до края на годината кметът на общината или на района да организира провеждането на общи събрания и избор на управителни органи в сградите в режим на етажна собственост, когато не са свиквани такива събрания.След това справка за регистрираните сгради и входове в режим на етажна собственост трябва да бъде подадена до министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Народното събрание ратифицира споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ за програмата "Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването. Предвидените средства в подписаното споразумение за първите две години от изпълнение на програмата, възлизат на 3 282 695 евро. Основната цел е понижаване заболеваемостта на туберкулоза в страната, която през 2008 г. е оценена на 38 на 100 000 човека, като чрез тази финансова подкрепа се очаква да спадне до 27 на 100 000 души. По-голямата част от средствата ще бъдат насочени към лечебни заведения за подобряване на диагностиката и лечението на туберкулозата и за медицински продукти и оборудване, друга част - към неправителствения сектор и местата за лишаване от свобода.
Парламентът ратифицира и спогодба между правителствата на България и Хашемитско кралство Йордания за международни автомобилни превози на пътници и товари.
Да бъде изграден единен портал за достъп до електронни административни услуги, поддържан съгласно Закона за електронното управление, предвижда приетият на второ четене от парламента Закон за дейностите по предоставяне на услуги. Порталът ще изпълнява функциите на Единно звено за контакт. Администраторът на звеното ще осигурява на доставчиците и получателите на услуги възможност за лесен достъп до информация, необходима за започване и упражняване на дейността им или отделни права. Регламентира се понятието "услуга" - всяка стопанска дейност, извършвана срещу възнаграждение или за собствена сметка от доставчик на услуги.
Законът може да въвежда разрешителен режим за достъп до услуги и упражняване на дейност по предоставяне на услуги, само когато това е необходимо за защита на обществения интерес. По искане на получателя доставчикът е длъжен да предоставя допълнителна информация за цената на услугата, ако тя не е предварително обявена. Когато е невъзможно да бъде дадена точната стойност, доставчикът предоставя информация за метода на изчисляването й, така че тя да може да бъде проверявана от получателя, приеха депутатите.
