Парламентът реши да отпадне ограничението в срока за непрекъснато получаване на месечни социални помощи от безработни от 1 януари 2011 г.
10 февруари 2010 г.
Народното събрание прие на заседанието си на 10 февруари 2010 г. промени в Закона за социално подпомагане. Те предвиждат да отпадне ограничението в срока за непрекъснато получаване на месечни социални помощи от безработни от 1 януари 2011 г. Според сегашните разпоредби безработните в трудоспособна възраст могат да получават такава помощ непрекъснато за срок от 12 месеца.
Промените предвиждат още целевата помощ за железопътен и автобусен транспорт за многодетни майки да се трансформира като нов вид помощ в Закона за семейни помощи за деца. Прецизират се текстовете, които уреждат цялостната дейност по отпускане на социални помощи, проверка на декларирани обстоятелства, сътрудничество с другите държавни институции и други. Променя се и срокът на уведомяването на хората за взетите решения по подадените от тях молби-декларации за отпускане на социални помощи.
Въвежда се нов подход в развитието на социалните услуги чрез планиране на разкриването, закриването, промяната на капацитета и предоставянето им на общинско и областно ниво на базата на анализ на потребностите от социални услуги. Във връзка с прилагането му се регламентират задълженията на областния управител и на общинския съвет за приемане на стратегии за развитието на социалните услуги на регионално и на общинско ниво. Общинските съвети се предлага да приемат и годишни планове за развитието на социалните услуги на общинско ниво. Месечната добавка за интеграция на хората с трайни увреждания може да се трансформира в месечна целева помощ по смисъла на Закона за социално подпомагане. Това предвиждат промени в Закона за интеграция на хората с увреждания, които парламентът прие на първо четене.
Със законопроекта Министерският съвет предлага да се въведе доходен критерий за получаване на месечна помощ за хора с трайни увреждания. В края на миналата година президентът съобщи, че ще наложи вето, ако бъде въведен подобен критерий и това стана причина правителството да преразгледа първоначалното си решение. Измененията предвиждат месечната добавка за деца с трайни увреждания да бъде част от семейното подпомагане.
От 1 януари догодина се въвежда и нов вид финансова подкрепа. Тя ще се изразява в ползване на социални услуги, които хората с увреждания няма да заплащат. Сред тях са услуги за социална и медицинска рехабилитация, за участие в трудова заетост и професионална квалификация, за достъп до интегрирано образование и обучение, както и за осигуряване на достъпна среда. За първи път се въвежда глоба, съответно имуществена санкция, за нарушения на условията и реда за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания. На този, което осъществява дейност по предоставяне на такива средства в нарушение на закона и на наредбата, ще се налага глоба, съответно имуществена санкция, от 10 000 до 20 000 лева за всеки отделен случай. Предлага се контролът да бъде осъществяван от Агенцията за хората с увреждания.
Разширява се участието на неправителствени организации в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Въвежда се квота от 15 на сто от състава на съвета за други организации, освен национално представителните.
Народните представители приеха на второ четене допълнения в Кодекса на труда. Те предвиждат за трудов стаж да се счита времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава на Европейския съюз. За трудов стаж ще се брои и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, което е удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
В Кодекса на труда депутатите допълниха при второто четене на законопроекта, че когато срокът на командироване в друга държава от ЕС, от Европейското икономическо пространство или Швейцария, е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока накомандировката поне същите минимални условия на работа, установени в приемащата държава. В този случай условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет. Както и досега трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, ката депутатите допълниха изрично, че това време ще се признава за трудов стаж.
Парламентът избра Жени Начева за директор на НЗОК. Кандидатурата й беше предложена от ГЕРБ. Досега Начева беше директор на Дирекция "Бюджет и финансови параметри".
