С два месеца се удължава срокът за подаване на декларации за 2009 г. от юридически и физически лица за осигуряване на безопасен труд
28 януари 2010 г.
Народното събрание прие на заседанието си на 28 януари 2010 г. на първо и второ четене промените в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Те предвиждат с два месеца да се удължи срокът, в който юридическите и физическите лица трябва да подадат декларации за 2009 г. пред регионалните дирекции на Инспекцията по труда за спазване на законовите си задължения по осигуряване на безопасни условия на труд. Това засяга работодатели, които самостоятелно наемат работници или ползват служители, предоставени им от предприятие, осигуряващо временна заетост. Досега предвиденият срок беше 30 април т. г., след измененията става 30 юни.
За лица, които работят сами и за своя сметка, се предвижда освобождаване от задължението да подават годишни декларации, но не и от задължението да осигуряват безопасни условия на труд.
Парламентът прие на второ четене измененията в Закона за радиото и телевизията. Те предвиждат по-големи санкции за доставчиците на медийните услуги. Така например, ако наруши условията на лицензията, операторът може да понесе максимална глоба от 7000 лева, докато сега най-голямата санкция в този случай е 5000 лева. При разпространение на програми без уредени авторски права СЕМ може да наложи глоба от 7000 до 30 000 лева. Народното събрание прие увеличенията да не са толкова високи, както беше при първото четене на промените. Цифровото телевизионно радиоразпръскване също се урежда в законопроекта. По четири програми в национален и регионален обхват ще разпространят БНТ и БНР чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово разпръскване.
Прието беше европейската продукция в телевизионните програми да обхваща половината от годишното програмно време, но когато това е практически възможно, с което се въвеждат изискванията в европейскта директива за аудиовизуалните медийни услуги. Най-малко 12 на сто от тази квота задължително трябва да бъде предназначена за европейски произведения от независими продуценти. Не беше прието предложението на левицата за подквота за българска продукция.
Европейската продукция в телевизионните програми трябва да обхваща половината (50 на сто) от годишно програмно време, когато това е практически възможно. Най-малко 12 на сто от тази квота обаче задължително трябва да бъде предназначена за европейски произведения от независими продуценти, прие парламентът при второто четене на измененията в Закона за радиото и телевизията.
С тази промяна депутатите се отказаха от спорната 25-процентна квота за европейски продукции, която беше приета при първото гласуване на законопроекта на Министерския съвет. При дебата на първо и второ четене за дяла на европейските продукции се оказа, че левицата предлага промени, които се доближават повече до законопроекта, внесен от правителството. От ГЕРБ и Синята коалиция защитаваха понижаването на прага на 12 процента. В 12-процентния праг, който парламентът одобри на второ четене, не влизат новините, спортните предавания, телевизионните игри, рекламите, както и повторенията на европейските предавания. Квотата няма да важи за местните телевизионни оператори.
Народните представители приеха на първо четене и законопроект на Министерския съвет, който предвижда да бъде закрит Социалноинвестиционният фонд като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда. В законопроекта се уреждат и процедурите по ликвидацията на фонда. Прекратяват се пълномощията на изпълнителния директор и на членовете на Управителния съвет. Предвижда се активите, пасивите, архивът, както и дейностите, свързани със Заемното споразумение между България и Международната банка за възстановяване и развитие, да преминат към социалното министерство. Специална комисия, назначена от МС, ще извърши ликвидацията на Социалноинвестиционния фонд, а министърът на труда, три месеца след влизане на закона в сила, трябва да уреди правоотношенията, свързани със закриването му.
Вносителят обяснява предложението за ликвидация на фонда с реформа в държавната администрация. Налице е дублиране на функции със социалното и регионалното министерство, се посочва още в мотивите. Предлага се към МСТП да бъде обособено звено с оглед на изпълнение на ангажиментите по Проекта за социално включване.
