Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за защита срещу домашното насилие
19 ноември 2009 г.
Народното събрание прие на заседанието си на 19 ноември 2009 г. на първо четене промени в Закона за защита срещу домашното насилие, внесени от Министерския съвет. Той предвижда домашно насилие, извършено в присъствието на дете, да се счита за психическо и емоционално насилие и върху него. В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалия, той ще може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на законови мерки.
Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на пострадалия, ако той е навършил 14 години или е под ограничено запрещение. Такава молба ще могат да подават и законният представител на пострадалото лице, директорът на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания. Защита срещу домашно насилие ще могат да искат от името на пострадалия и брат, сестра или лице, което е в родствена връзка по права линия без ограничения с него. Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, предвиждат още промените.
Всяка година до 31 март Министерският съвет ще приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие. Средствата за финансиране на дейностите по нея ще се определят всяка година със закона за държавния бюджет и бюджетите на съответните министерства, определени в националната програма.
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за чужденците в Република България, според които пръстови отпечатъци за издаване на виза за влизане в страната няма да се взимат от държавните и правителствените ръководители и техните съпруги или съпрузи и членовете на официалните им делегации, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации с официална цел. Освободени от изискването за снемане на пръстови отпечатъци са също кралски особи и други високопоставени членове на кралското семейство, поканени с официална цел, децата под 12-годишна възраст и лица, при които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно, предвиждат измененията.
Народното събрание прие на първо четене и промени в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Предвижда се член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на ЕС, да влиза и напуска територията на България с паспорт и виза, когато такава се изисква. С измененията се регламентира, че отказът за издаване на виза се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За отказа за издаване на виза се съставя формуляр по образец, утвърден с акт на Министерския съвет.
Народните представители приеха на първо четене Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. Основната цел на това преброяване е да бъдат проследени тенденциите в развитието на земеделските структури и да се определи аграрната политика на страната във връзка с общата селскостопанска политика на ЕС, се посочва в мотивите на вносителя – Министерския съвет. При него ще бъдат получени и данни за изпълнението на мерките, свързани с развитието на селските райони. Законопроектът урежда подготовката, организацията и осъществяването на преброяването на земеделските стопанства. Определени са обектите и обхватът на наблюдение, начинът на създаване, редът за работа и компетентността на всички органи на преброяването – централна комисия, областни комисии, анкетьори, контрольори.
Регламентирани са редът и начинът за преброяването, поверителността на данните и опазването на тайната. Пробното преброяване ще бъде от 1 април до 1 май 2010 г., е записано в проекта. Финансирането на преброяването е целево от държавния бюджет. В проекта са регламентирани и административно наказателните процедури.
Депутатите приеха 23 август да бъде обявен за Ден за памет на престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими и за почитане на жертвите им. Предложението беше част от Проекта за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, внесен от депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев.
Народните представители приеха и първите три точки от проекта – Народното събрание да подкрепи три европейски резолюции. Документите са на Парламентарните асамблеи на Съвета на Европа и на ОССЕ, и на ЕС и тях са залегнали принципи против престъпленията на на тоталитарните режими, обясни вносителят.
Парламентът прие на второ четене промени в Закона за водите. Измененията са свързани с облекчаване на регистрационния и разрешителен режим по процедурите за издаване на индивидуални административни актове за ползване на подземни водни обекти. Уеднаквява се редът и процедурата за издаване на разрешителни за ползване на минерални води - изключителна държавна собственост, с процедурите в останалите случаи. Водовземните съоръжения за минерални води ще бъдат в режим на публична държавна собственост.
Според вносителите – Иван Алексиев и група депутати, санитарно-охранителните зони на водите и особено тези на минералните води, заемат големи територии и ненужно ограничават граждански и стопански дейности, които на практика не оказват влияние върху водите. Затова според тях се налага диференциране на мерките за охрана на водите в границите на водните обекти – намаляване на абсолютните забрани за дейности, които да се сведат само до най-вътрешния пояс около съоръженията, и по-широко прилагане на съгласувателен режим за останалата територия на водните тела.
Удължава се от 3 на 6 месеца срокът, в който управителните органи на ВиК дружествата трябва да предоставят на министъра на регионалното развитие и благоустройството списък със системите и съоръженията, които са активи на дружествата. Няма пречка готовите списъци да бъдат предадени на министъра и преди изтичането на новия срок.
Народното събрание прие на първо четене две промени в Закона за здравното осигуряване – на Лъчезар Иванов /ПГ на ПП ГЕРБ/ и на Мартин Димитров и Ваньо Шарков /ПГ на Синята коалиция/. Проектите бяха представени пред депутатите в пленарна зала в края на миналата седмица.
Законопроектът на Лъчезар Иванов предвижда да бъде налагана глоба от 2 000 до 4 000 лева на работодател, който не плаща осигурителните вноски на служителите си. Едноличните търговци и юридическите лица при нарушение ще заплащат имуществена санкция между 4 000 и 8 000 лева. Национален рамков договор ще бъде заменен с национални рамкови условия, които са нормативен административен акт, с действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК. В 30-дневен срок от влизане в сила на националните рамкови условия лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на споразумение. Надзорен съвет от осем души и директор ще са органите на управление на НЗОК. Директорът на касата ще се избира от Народното събрание за 5 години.
В законопроекта си Ваньо Шарков и Мартин Димитров предлагат участието на държавата в здравното осигуряване да бъде изравнено с това на гражданите, а децата до 18 години да бъдат осигурявани от републиканския бюджет в размер на 8 на сто върху целия минимален осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, а не както досега - върху половината от него.
Сергей Игнатов положи клетва като министър на образованието, младежта и науката. Парламентът избра Игнатов за образователен министър на мястото на Йорданка Фандъкова, която стана кмет на Столична община.
