Парламентът започна обсъждането на промени в Закона за здравното осигуряване, които предвиждат глоба от 2 000 до 4 000 лева за работодател, който не плаща осигуровки за работниците

Парламентът започна обсъждането на промени в Закона за здравното осигуряване, които предвиждат глоба от 2 000 до 4 000 лева за работодател, който не плаща осигуровки за работниците

Парламентът започна обсъждането на промени в Закона за здравното осигуряване, които предвиждат глоба от 2 000 до 4 000 лева за работодател, който не плаща осигуровки за работниците

13 ноември 2009 г.

Народното събрание започна на заседанието си на 13 ноември 2009 г. обсъждането на първо четене на промени в Закона за здравното осигуряване. Те предвиждат да бъде налагана глоба от 2 000 до 4 000 лева на работодател, който не плаща осигурителните вноски на служителите си. Вносител на промените е председателят на Комисията по здравеопазване д-р Лъчезар Иванов. Едноличните търговци и юридическите лица при нарушение ще заплащат имуществена санкция между 4 000 и 8 000 лева.

Предвижда се досегашният Национален рамков договор да бъде заменен с национални рамкови условия. Те са нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК. В 30-дневен срок от влизане в сила на националните рамкови условия, лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на споразумение.

Надзорен съвет от осем души и директор ще бъде орган на управление на НЗОК. В съвета ще влиза по един представител на пациентските и съсловните организации, двама – на организациите на работодателите и четирима представители на държавата. Директорът на НЗОК ще се избира от Народното събрание с мандат от пет години.

С промените се предлага създаването на Консултативен съвет към министъра на финансите, който да разглежда и дава становища за обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, разработени от Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите. Болниците се задължават да обявяват на достъпни места в сградите си информация за здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, стойността, която касата заплаща за здравните дейности, безплатните медицински услуги, списъка на заболяванията, при които здравноосигурените хора са освободени от заплащане на сума.
Парламентът разгледа и законопроекта за изменения на Закона за здравното осигуряване, предложен от депутатите Ваньо Шарков и Мартин Димитров от Синята коалиция. Те предлагат участието на държавата в здравното осигуряване да бъде изравнено с това на гражданите. Предлага се също децата до 18 години да бъдат осигурявани от републиканския бюджет в размер на 8 на сто върху целия минимален осигурителен доход на самоосигуряващите се, а не както досега - върху половината от него. Промяната би гарантирала по-добро финансиране на българското здравеопазване, смятат вносителите на предложението.

Народните представители приеха на първо четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Те предвиждат да бъде удължен до 31 декември 2009 г. срокът за пререгистриране на аптеки в малки населени места (под 10 хиляди жители). Магистър-фармацевтите, които са получили разрешение за откриване на аптека, трябваше да приведат дейността си в съответствие с действащия закон до 12 август 2009 г.

Мотивите на вносителя д-р Лъчезар Иванов, са, че голяма част от тези аптеки се намират в малки и трудно достъпни селища, отдалечени от големите градове. Затварянето на аптеките в такива населени места на практика ще остави хората без достъп до лекарства, се посочва в законопроекта. Предлага се и откриването на аптеки в тези селища да става при облекчен режим и условия, като се плаща по-ниска такса за обезпечаване на административната услуга.

Народното събрание гласува решение за извънредно заседание на 17 ноември 2009 г., вторник, от 9.00 часа, на което ще започнат първото четене на законопроекта за държавния бюджет за 2010 г.

Във времето за парламентарен контрол заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов отговори на питане на народния представител Борислав Стоянов относно случаите на нападения с камъни над влакове в цялата страна и поставяне на прегради на железния път с цел кражба на товари на организирани цигански банди.

Министърът на външните работи Румяна Желева отговори на питане на народния представител Искра Фидосова относно действията на Министерството на външните работи по постъпилите сигнали за нарушения и опорочаване на изборния процес при провеждането на изборите за Народно събрание на 5 юли 2009 г. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков отговори на питане на народния представител Иван Николаев Иванов относно подготовката на страната ни за евентуална нова газова криза и относно заявления от "Атомстройекспорт" за продължаващо изпълнение на графика по реализацията на АЕЦ "Белене". Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов отговори на въпрос на народния представител Емилия Масларова относно подписване на Споразумението за прилагане на Договора за социална сигурност с Руската федерация. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов отговори на питане на народния представител Павел Шопов относно проблема с изработването на националния регистър на обработваемите земи от Държавния поземлен фонд и на въпрос на народния представител Антон Кутев относно нарушаване на трудовото законодателство в системата на Изпълнителната агенция по горите.

Водещи новини

Времето