Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове
4 ноември 2009 г.
Народното събрание прие на заседанието си на 4 ноември 2009 г. на първо четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Те предвиждат акцизът на цигарите да се увеличи от 41 лева за 1000 къса + 40.5 процента от продажната цена на 74 лева за 1000 къса + 36 на сто от продажната цена. Правителството предлага да се въведе минимален общ акциз върху цигарите в размер на 137 лева за 1000 къса, което означава, че размерът на общия акциз /специфичен + пропорционален/ не може да бъде по-нисък от 137 лева за 1000 къса.
Предложено е да се увеличат и акцизните ставки за керосина – от 565 лева на 600 лева за 1000 литра; за електрическата енергия за стопански нужди – от 1.40 лева за 1 мегаватчас на два лева.
Според вносителите, предложените изменения са във връзка с поетите ангажименти за достигане на минималните за ЕС размери на акцизната ставка за различните видове акцизни стоки.
С промените по отношение на данъчнозадължените лица се въвеждат термините "регистриран получател", "временно регистриран получател" и "регистриран изпращач". Със законопроекта се регламентират условията и редът за регистрация на регистрирания изпращач, движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз с електронен административен документ (е-АД).
Предвидени са законодателни промени във връзка с осъществяване на контрола от митническите органи и мерките за борба със "сивата" икономика.
Парламентът гласува депутатите да имат достъп до искането на главния прокурор Борис Велчев за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Сергей Станишев.
Вносители на предложението са тримата съпредседатели на ПГ на ПП ГЕРБ Искра Фидосова, Красимир Велчев и Тодор Димитров. Предложението беше прието с единодушие от присъстващите в залата 172 народни представители.
Народните представители приеха на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от Министерския съвет. Те предвиждат отмяна на данъчното облекчение за предприятия, извършващи големи инвестиции в отрасли като селското стопанство, преработвателната промишленост, високите технологии и инфраструктурата, производството.
Предложено е данъкът върху хазарта да бъде повишен от 10 на 12 сто от 1 януари 2010 г. Предложените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане са внесени от Министерския съвет. Увеличаването на данъците върху тото, лотото, залаганията в спортни състезания и случайни събития ще донесе приходи в бюджета за около 12 млн. лева годишно, отбеляза заместник-министърът на финансите Владислав Горанов.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова /ПГ на ПП ГЕРБ/ подчерта, че данъчното облекчение за големите инвеститори е въведено миналата година и представлява държавна помощ, за удължаването на която не е получено необходимото разрешение от ЕК. Според нея този режим е бил въведен с лобистки цели. Чуждестранните инвестиции зависят от стабилността на държавата, на нейното законодателство, финанси, от бизнес климата, които администрацията предлага - това са нещата, които биха допринесли за влизане на чуждестранните инвеститори в България, заяви Стоянова.
Според приетите на първо четене промени, чуждестранните юридически лица от ЕС ще имат право на избор за преизчисляване и последващо възстановяване на част от удържания данък, както местните лица. По този начин се отстранява различието в данъчното третиране, се посочва в мотивите на Министерския съвет. Депутатите приеха също да бъде облагана печалбата на чуждестранните юридически лица от прехвърляне /продажба/ на място на стопанска дейност.
За данъчни цели ще се признават счетоводни разходи за дарения в размер на 50 на сто от счетоводната печалба, когато са направени в полза на центъра "Фонд за лечение на деца", "Фонд за асистирана репродукция" и центъра "Фонд за трансплантация". Освен предложенията на правителството, депутатите разгледаха и проекта за изменения в закона на Мартин Димитров от Синята коалиция. В този проект се предлагаше данък дивидент да бъде намален от 5 на 1 на сто. Законопроектът беше отхвърлен.
Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за водите, внесени от депутати от ПГ на ПП ГЕРБ, които предвиждат концесията за изграждане и експлоатация на ВиК системи да не се дава от Министерския съвет. С промените се предлага отпадане на чл. 96 а, според който концесия за водностопански системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска собственост и принадлежат към единна технологична система или имат единна система на управление на територията на повече от една община, се предоставя от Министерския съвет по реда на Закона за концесиите.
В мотивите се посочва, че при промените в Закона от юни тази година е пропусната да бъде обнародвана отмяната на чл.96а. В момента правата по процедурите за концесия за изграждане и експлоатация на ВиК системите са предоставени на Министерския съвет и това създава възможност за правни колизии и спорове между различни нива на държавните институции, отбелязват вносителите. В мотивите се посочва още, че до момента МС не е предоставял подобни концесии на основание на предложения за отмяна текст.
С измененията се предлага и удължаване с до три месеца на срока, в който ВиК операторите с държавно и/или общинско участие трябва да изготвят списъци на активите на дружествата. Предвижда се и облекчаване на регистрационния и разрешителния режим по процедурите за издаване на индивидуални административни актове свързани с ползване на подземни водни обекти.
