Националната агенция "Пътна инфраструктура" става агенция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, предвиждат промени в Закона за пътищата, които парламентът прие на второ четене
9 септември 2009 г.
Народното събрание прие на заседанието си на 9 септември 2009 г. промени в Закона за пътищата, които предвиждат Националната агенция "Пътна инфраструктура" да премине към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Досега тя беше към Министерския съвет. С приетите поправки НАПИ се преименува в Агенция "Пътна инфраструктура". Бюджетът на агенцията ще бъде част от бюджета на МРРБ, като по този начин ще се подобри контролът. Отпада двустепенната система на управление /Надзорен съвет и изпълнителен директор и двама заместници/ и се заменя с едностепенна – колегиален орган за управление – Управителен съвет, ръководен от председател. Бюджетните кредити от бюджета на НАПИ ще бъдат прехвърлени по бюджета на МРРБ.
Управителният съвет да предлага на министъра на регионалното развитие промени в списъка на републиканските пътища, гласуваха още депутатите. Той има право и да извършва разпоредителни сделки или да отдава под наем имоти и вещи – държавна собственост, предоставени за управление на агенцията. Управление "Пътни такси и разрешителни", досега звено в НАПИ, занапред ще бъде част от Агенция "Митници".
Парламентът прие доклад за дейността на Върховният административен съд и прилагането на закона за 2008 г. Върховният административен съд отчита увеличаване на броя на постъпилите и свършените дела през 2008 г. в сравнение с предишни години. През миналата година във ВАС са постъпили 16 402 дела, докато през 2007 г. броят им е 13 659, а през 2006 - 12 914. Свършените дела за 2008 г. са 15 095. През 2007 г. те са 13 777, а през 2006 - 13 604. От общо 15 095 свършени дела, 632 или 4 процента са приключили в едномесечен срок, 2466 или 16 процента - в срок до три месеца, а 12 017 /80 процента/ - в срок над три месеца.
Преобладаващата част от делата се свършват за срок над три месеца от постъпването им заради прекомерната натовареност на съда, се посочва в доклада. За по-бавното приключване на делата допринасят и отлагането поради нередовно призоваване или заболяването на някоя от страните, както и забавяне при изготвяне на експертизи. По-добри са резултатите при изготвянето на съдебните актове, отчитат от ВАС. От 15 095 дела по 14 751 акта, което е 98 процента, актовете са изготвени в предвидения едномесечен срок. В срок от един до три месеца са изготвени актовете по 275 дела - 1.8 на сто. Актовете по 69 дела са изготвени в срок над три месеца.
Във ВАС са разгледани и решени 958 "изборни дела", след изборите за местна власт. В 24 населени места изборите са касирани, а вотът за кмет е обявен за недействителен в 20 населени места. В четири места са обявени за недействителни изборите за общински съветници. Председателят на ВАС Константин Пенчев посочи, че въпросът за ролята на съда в избирателния процес и дали той трябва да отменя изборната администрация трябва да бъде решен в Избирателния кодекс, който предстои да бъде подготвен и приет.
През 2008 г. във ВАС са работили 77 съдии. Средната натовареност на съдия от ВАС е 196 свършени дела за годината. Много от съдиите са свършили над 200 дела, а някои - 300 дела, се посочва в доклада. Тази натовареност се отразява както на бързината на правораздаване, така и на качеството на изготвяните съдебни актове, се отбелязва в документа. Според доклада този проблем може да бъде решен трайно със законодателни промени, а временно - с преразпределяне на материята с цел частично разтоварване на най-натоварените отделения.
Припомня се, че 2008 г. е първата пълна година на работа на създадените с Административно-процесуалния кодекс и работещи от 1 март 2007 г. регионални административни съдилища. През 2008 г. в административните съдилища са постъпили 41 508 дела. Най-много дела са постъпили в Административния съд-София-град - 10 149 дела. Следващите по брой постъпили дела са административните съдилища във Варна - 4434 дела, в Пловдив - 3035 дела, в Бургас - 2 621 дела. Свършени през годината са 32 451 дела, което е 78 процента от постъпилите.
Парламентарната правна комисия препоръчва да се изработят единни критерии за представяне на статистическите данни, като при изнасянето им в доклада се акцентира върху анализа им и изводите. Препоръчва се констатациите за установените проблеми в работата на ВАС и на административните съдилища да бъдат съпроводени с описание на предприетите мерки за тяхното преодоляване и представяне на конкретните резултати.
Народните представители препоръчват Висшият съдебен съвет да прецизира критериите, които пораждат съмнения за обективност при назначаването на магистрати, както и да положи усилия за обективното оценяване на тяхната работа. Това се казва в препоръките на правната комисия, записани към годишния доклад за дейността на ВСС и за дейността на Инспектората към ВСС, обсъден и приет от парламента. В пленарната зала присъстваха Анелия Мингова, представляваща ВСС, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, главният инспектор на ИВСС Ана Караиванова.
Инспекторатът е сезирал Върховната касационна прокуратура и Софийската градска прокуратура с три сигнала, по които има данни за извършени престъпления от магистрати. Образувано е едно наказателно производство, се посочва в отчета. В документа се отбелязва, че ИВСС се е самосезирал по повод действия и изявления на представители на държавни и съдебни органи и организации, публикации в печата, "имащи критично отношение към органите на съдебната власт". През 2008 г.
Инспекторатът е извършил 16 инцидентни проверки. Главният инспектор е възложил проверка на съдебните дела и на всички наказателни производства, свързани с нередности по програмата САПАРД, отчита ВСС. Общият брой на постъпилите сигнали в ИВСС през миналата година е 1644. От тях 1534 са решени, а по 110 се извършва предварително проучване. Сигнали са били подавани от администрацията на президента, Постоянното представителство на Европейската комисия и депутати в Европейския парламент.
