Председателят на парламента Георги Пирински обобщи на среща с медиите дейността на 40-то Народно събрание за пълния му четиригодишен мандат
12 юни 2009 г.
Председателят на парламента Георги Пирински даде заключителен брифинг на 12 юни 2009 г. за представителите на медиите. Той обобщи дейността на 40-то Народно събрание за пълния му четиригодишен мандат.
В изявлението си пред парламентарните журналисти Георги Пирински заяви:
„Уважаеми дами и господа,
Благодаря ви за това, че се отзовахте на поканата за една последна среща, на която да се опитаме да направим равносметка на извършеното от 40-то Народно събрание за пълния му четиригодишен мандат, който започна на 11 юли 2005 г.
На ваше разположение са доста материали, предоставени ви от пресцентъра на Народното събрание. Аз ще назова само, според мен, най-съществените числови данни, които дават характеристика на обема работа като количество, свършено от 40-тия парламент.
С отчитане и на днешните актове, приети от Народното събрание, общо парламентът прие 718 закона. Интересно е да се отбележи, че сред тях са две поправки на Конституцията, вече шест кодекса с приемането на Семейния кодекс, 97 изцяло нови закони и имаме, ако се не лъжа, 388 закони за изменение и допълнение на закони и 228 ратификации. Двете поправки на Конституцията се броят като закони за изменение и допълнение на закони.
Сравнението с 39-то Народно събрание показва, че 40-ят парламент е извършил чувствително по-голяма като количество работа. 39-ят парламент има приети 630 закона, като ратификациите са повече – 304.
Разбира се, не броят на законите е основното, което характеризира работата на един парламент. Трябва да имаме предвид, че 40-то Народно събрание има редица отличителни черти, редица първи моменти, които досега не са били част от практиката на парламента в България. Преди всичко това беше цялостната дейност, свързана с членството в Европейския съюз. Вие си спомняте, че периодът от средата на 2005 г. до края на 2006 г. беше подчинен преди всичко на хармонизацията на българското законодателство, на приемането на необходимите актове за еврочленството. Това предположи и по-интензивна, и по-сложна дейност. В тази връзка новото в Народното събрание беше работата по програмата на Европейския съюз – в специализираната комисия по европейските въпроси, във всички органи на Народното събрание, беше създадена и цяла нова глава в Правилника на НС, която регламентира взаимоотношенията между парламента и изпълнителната власт.
Заслужава да се отбележи, че бяха приети изцяло нови закони за основните видове данъци – преки и косвени. Поправката в Конституцията даде възможност на местната власт да определя размера на местните данъци – нещо, което се случва за пръв път. С поправката в Конституцията беше учредена също институцията на омбудсмана с правомощията й да сезира и Конституционния съд. Далеч съм от мисълта да бъда изчерпателен за всички характеристики на качеството и сложността на дейността на парламента, но, струва ми се, че и тези са достатъчно съществени, за да покажат спецификата на тази дейност.
Интензивен беше и парламентарният контрол. Въпросите, както виждате и в материалите ви, са над 2600, питанията – близо 1180. Бих искал да отбележа, че парламентарният контрол има и друг аспект. По парламентарни комисии за двугодишния период (април 2007 г. – май 2009 г.) има 111 изслушвания в парламентарни комисии на представители на изпълнителната власт с представени доклади за тези изслушвания. Общо в 148 пленарни заседания е провеждан парламентарен контрол. Вярно е, че в 21 заседания не е провеждан контрол, но в 20 от пленарните дни контролът е бил от 9.00 часа сутринта до края на пленарния ден.
Интересно е, че най-много въпроси са били отправени към министъра на земеделието, също така особен интерес е имало към министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, министър-председателя, министъра на околната среда.
Освен законодателството и парламентарния контрол, знаете, че парламентът има една много отговорна функция – да конституира органите на изпълнителната власт, да участва в конституирането на другите власти, на комисите – функция, която беше изпълнена от Народното събрание успешно. При това за първи път по отношение на съдебната власт се създаде практиката на изслушване и приемане на решения по доклади на основните органи на съдебната власт – Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Висшия съдебен съвет, с доста разгърнати становища на Комисията по правни въпроси по проблеми, които винаги са били в последните години особено чувствителни за обществото ни от гледна точка на функционирането на правозащитната система.
Бяха приети актове, които широко се коментираха и очакваха в обществото. Бих назовал, тръгвайки от последните, Закона за допитване до народа, който получи наименованието „за пряко участие на гражданите в управлението”, Закона за конфликт на интереси – нови материи, които тепърва ще има да се установяват и като практика в публичния живот.
Има проблеми и въпроси, които се проявиха в дейността на 40-тия парламент и заслужават особено внимание, имайки предвид и работата на предстоящото 41-во Народно събрание. Преди всичко, не може да не бъде предмет на особено внимание продължаващият процент на твърде ниско доверие на обществото към работата на парламента. Това е предмет на коментари в печата, включително и в последните дни. Тези равнища, които са едва една десета от запитаните, говори, че в обществото има една твърде скептична, да не кажем негативна оценка за работата на парламента. Проблем, който е съществен колкото за Народното събрание и народните представители, толкова и за цялото общество. Тъй като без авторитетен парламент, който да приема закони, които да се ползват с авторитета на нормативни актове, обществото ни не може да се надява на правов ред, на върховенство на закона, на достатъчно надежност на правната норма като защитник на интересите на гражданина и на обществото. Не са малко причините за тази оценка. Едната е, че качеството на нормативните актове трябва съществено да се подобри. Втората е, че качеството на обсъждането трябва също да бъде далеч по-различно от сега наблюдаваното. На трето място, разбира се, остава проблем начинът на гласуване на законите. Това беше проблем, който през целия период беше предмет на усилия, включително и от моя страна. Беше сменена системата за гласуване. За съжаление досега тези усилия не дадоха желания резултат. Аз се надявам, че стъпките, които се предприемат и в края на този парламент, ще намерят реализация в началото още на следващото Народно събрание по начин, който да преодолее проблема за гласуване с чужди карти.
Другият въпрос, който много сериозно трябва да бъде разглеждан и решаван, е самият контакт между Народно събрание и гражданско общество. През тези 3 – 4 години имах много контакти с представители на асоциации, сдружения, обединения със своите грижи и протести – за съжаление, в повечето случаи, когато се стигаше до конфликт, до криза и съответните представители на едни или други обединения идваха в парламента със своите искания. Убеден съм, че при един много по-активен диалог между парламента, парламентаристите и неправителствения сектор, при обсъждане на проблемите и при дефиниране на възможните решения, изработване на законопроектите, ще имаме и друго качество на доверието към Народното събрание.
Беше внесен, както си спомняте, в края на месец април набор от подписи – подписка до Народното събрание с предложение за провеждане на национален референдум за промяна на избирателната система в България – въпрос, който беше дискутиран в някои медии. Тя беше депозирана с над 69 хиляди подписа, извършен беше съответният преглед на внесения материал и бих искал да ви уверя, че се съхранява така, както е необходимо. Тя не съответства на изискванията по закон за предложение за подобен род допитване, референдум – по досегашния закон такова предложение не можеше да се прави с подписка, по новия закон това вече може, но и като брой подписи и като данни в подписката, тя не отговаря на новите законови изисквания. Това обаче не може да е основание да се пренебрегне по същество въпросът, който се поставя, защото той е за качеството на представителството на гражданите в Народното събрание, които сега се чувстват неадекватно представени. Каква форма ще се избере за адресирането на този въпрос, за дискутирането му, остава да прецени 41-вия парламент, но ясно е, че тук е нужна дискусия и внимателно обсъждане и в обществото, и в Народното събрание.
И накрая бих искал да спомена и още един аспект от работата на парламента, който ми се струва, че трябва да бъде развиван. Той е провеждането на различни парламентарни форуми и конференции. През тези години проведохме голям брой подобни форуми по различни теми, свързани с парламентаризма, с конституционализма. Бих искал да ви припомня конференцията, която проведохме във Велико Търново на 9 февруари 2009 г. във връзка със 130-годишнината на Учредителното събрание и на Търновската конституция. Конференция, която според мен заслужава да се превърне в традиционна, в ежегодна – със сериозно академично изучаване на парламентаризма в българското общество, на конституциите и тяхната роля в нашия живот. И около тази проблематика да се формира цял клон на правни изследвания, които да се развиват съвместно между Народното събрание и съответни висши учебни заведения и научни центрове. Последният такъв форум се проведе на 15 май 2009 г. в Народното събрание – дискусия по повод доклада на Сметната палата за одита по еврофондовете. Един доклад, много аналитичен, твърде критичен. В дискусията участваха председателят и членове на Сметната палата, вицепремиерът Миглена Плугчиева, други представители на изпълнителната власт, народни представители, евродепутати. Констатацията, която беше споделена, е, че системата за усвояване на еврофондове, създадена в България през последните години, е неефективна и не работи по начин, който е нужен на страната. Което означава, че е необходимо да се мине плавно към една значително по-централизирана, по-ефективна система. Въпрос, който следва да бъде третиран с предимство в началото на следващото Народно събрание. В заключението на тази конференция, като отражение на тези констатации има и декларация, която ние подписахме с госпожа Плугчиева, господин Червеняков и господин Иванов. Тя може да бъде намерена на сайта на Народното събрание.
Не бих искал повече да отнемам от времето ви. Приятна работа, колеги!”
