PressCenters.com

Уважаеми господин кмете,
Гражданки и граждани на Батак,
Уважаеми гости,
Господин  генерал,
Ваше Високопреосвещенство,


За сто тридесет и трети път вечно признателна България чества саможертвата и героизма на априлци от 1876 година. Но тук, в Батак, тази годишнина несъмнено има особен смисъл и особено звучене. И този смисъл и това звучене са ни нужни днес не по-малко от когато и да било. Случилото се тук - великата саможертва на батачани, не е следствие от местен конфликт. Тъкмо обратното - това, което е станало, е апотеозът на устрема на целия български народ, на всеки честен българин по това време да извоюва свободата си, да се нарече свободен и да живее в своя държава. Мъченическата саможертва на батачани е онзи образ, който в съзнанието ни изниква при споменаването на свещеното име Батак. Но си заслужава да се върнем в миналото, да помислим, да осъзнаем откъде идва онзи порив на батачани, на какво са стъпили онези, които са се жертвали в името на свободата?

Батак безспорно е едно от огнищата на Българското възраждане. Тук в пълна степен намира изява духът на българина, събудил се за свой живот, получил, благодарение на собствените си усилия, на собствените си ръце и талант, възможност за стопански възход и самочувствието на човек, който може да търгува в цялата империя, който може да общува наравно и отвъд нея. Този стопански подем през Възраждането събужда, разбира се, и духа, познанието, вярата. Имената на батачани вечно се тачат в цяла България: архимандрит Йосиф, възстановил Рилската обител, другите имена на възрожденци и книжовници, които със своето дело са станали олицетворение на онова будно българско съзнание, което не е могло да приеме повече да живее под ярема на робството.

Всяко селище от Априлската епопея има своите знакови имена: Копривщица - своя Каблешков, Панагюрище - своя Бобеков, и т.н. Тук, в Батак, безспорно е нужно отново да се връщаме към образа на Петър Горанов - на онзи, който играе ролята на вдъхновител, на организатор, на предводител на баташкия бунт. Онзи, който, срещайки се с Апостола на свободата, пренася в Батак пламъка на въстанието и именно тази е средата, в която пламъкът се е разгорял в буйния огън на подготовката за въстанието. Както свидетелстват летописите, в ковачниците, където са се ковали сърпове и коси, са започнали да коват саби и копия. Подготовката е вървяла с такъв ентусиазъм, който не е било възможно даже да се скрие от турските власти. И едновременно с това Петър Горанов си е давал много ясна сметка какво означава да вдигне батачани на бунт в един район, в който селището е заобиколено от мюсюлмански села. В един район, в който трудно може да стигне помощ отвън. И той изразява тези свои съмнения и  вълнения и на Оборище, където е пратен като представител на батачани. До степен да спори с апостола Бенковски. Но, разбирайки, че от обединението зависи успеха на въстанието, преглъща, съгласява се , връща се - и повежда батачани в тяхната Голгота.

Забележително е и свидетелството на Захари Стоянов, който недвусмислено отбелязва, че вдигналите се батачани, влизайки в контакт с турските власти, ясно заявяват: ние искаме своята свобода, своите човешки правдини, не щем повече властта на султана, искаме да живеем с достойнството на нашите деди, но не сме против нашите турски съседи, ние нямаме нищо против тях, ние искаме да живеем в мир и добруване.

Още едно свидетелство - и тук, в Батак - за посятото от Апостола на свободата верую, че борбата не е на един народ срещу друг, а е срещу султанската деспотия, която унижава и мачка човека. Трябва да отбележим и още един безсмъртен цитат на апостола Захари Стоянов, който се обръща към Батак с думите: „Ти пропадна, изчезна от лицето на земята, но над твоите развалини изникна нова България; най-после ти стана жертва изкупителна за доброто на цял народ.” Батак става онази последна искра, онзи върховен импулс, който достатъчно ясно и недвусмислено доказва на цяла Европа, че повече България не може да бъде поробена държава, че повече българският народ не ще да превива врат под ярема на робството - и безспорно събитията тук са един от най-ярките аргументи, убедили император Александър II да поведе освободителната война, убедили будната съвест на цяла Европа да застане в защита на България и на българския народ.

Тези истини, тези примери трябва вечно да помним и тачим като онази спойка , която всеки българин чувства, прекланяйки се пред саможертвата на батачани. Онази споделена памет, която ни кара да се чувстваме съпричастни към героичното минало, към саможертвата, и която ни задължава да бъдем отговорни пред днешния и пред утрешния ни ден.

И особено днес, когато в България, вече страна-членка на Европейския съюз, и към паметта, и примера на  Батак се протягат недотам чисти ръце. Мъчат се да ни убеждават, че баташката трагедия е възстановка. Нашето общество отхвърли тази спекула като един - еднозначно и без колебания. Но Батак се използва и като пример за едва ли не прокарване на етническа бразда в душата на българския народ, като едва ли не противопоставяне на един етнос срещу друг, едва ли не с аргумента за буден национализъм. Нека всеки много добре си дава сметка какво говори и към какво зове. Мерилото, на което трябва да се подчиним, оценявайки кой какво прави, е именно саможертвата на батачани.

Нека да бъдем достойни за тях. Нека бъдем отговорни пред нашето бъдеще, пред бъдещето на децата ни. Нека сведем чела във вечна памет на батачани и тяхната саможертва.