Слово на председателя на Народното събрание Георги Пирински на тържествения митинг-заря в Брацигово по повод 133-та годишнина от Априлската епопея
11 май 2009 г., Брацигово
Уважаеми господин кмете,
Гражданки и граждани на Брацигово,
Господин генерал,
Уважаеми офицери и войници,
Уважаеми гости,
Примерът на бунтовно Брацигово излъчва своя неповторима светлина в Априлската епопея от 1876 година. Патриотичният подем и съкровената потребност от утвърждаване на българското национално достойнство сплотяват по небивал начин брациговчани в саможертвената им борба за свобода. Брацигово впечатлява с изключително добре обмислената и внимателно осъществена подготовка на въстанието, която превръща селището в едно от безспорните ядра на бунта. Неслучайно Захарий Стоянов отбелязва, че „В Брацигово отбраната е била най-сериозна и най-уредена”: зрелите и отговорни брациговчани са си давали ясно сметка, че в борбата трябва да разчитат преди всичко на своите собствени усилия, без да възлагат прекомерни надежди на външна помощ. Още една съществена отлика от другите огнища на революционния кипеж е участието на храбрите брациговски жени във въстаническите действия – те споделят наравно с мъжете родолюбивото въодушевление и волята за победа.
Всички тези причини поставят Брацигово като особено важно за османските потисници селище, където въстанието веднага трябва да бъде потушено. Защото цели 16 дни населението на Брацигово отстоява своята свобода срещу башибозушките орди – и така записва себе си в златните страници на българската национално-демократична революция.
Днес почитаме и една от най-свидните жертви, които Брацигово и България дават по време на Априлската епопея – Васил Петлешков, който продължава да бъде несравним образец за политическа и нравствена отговорност. На пашата той заявява: „Аз съм главният виновник за всичко, станало в селото: затова, моля ви се да не мъчите сиромашта” – и така поема към своята мъченическа смърт и човешко безсмъртие. Редом с другите жестоки издевателства, пламъците, в които изгаря Петлешков, поразиха с варварщината си най-просветените и демократични умове в тогавашна Европа и предизвикаха обрат в отношението към поробена България. Те допринесоха за онзи спонтанен отклик в Русия, довел и до Освободителната руско-турска война.
Днес си даваме сметка, че априлският устрем на Брацигово през кървавата пролет на 1876 година ни най-малко не се появява на празно място. Той нямаше да бъде възможен без участието именно на Васил Петлешков като народен представител, излъчен от брациговци за делегат във Великото народно събрание на Оборище, където редом с борбата за национална свобода, се полагаха и основите и на идеята за самостоятелна българска държавност. А заради своята пословична честност и постоянство Петлешков се е ползвал с изключителното доверие не само на брациговчани, но и на оборищенци, превръщайки се в знакова фигура на борбата за национална свобода и народовластие. Брациговският подем нямаше да бъде възможен и без още една магнетична фигура, утвърдила своя безспорен авторитет на Оборище – Георги Бенковски. Той често посещавал Брацигово, събирайки под националното знаме неговите юначни синове. Техните имена и дела сияят в националната ни памет, редом с имена на стотици и хиляди знайни и незнайни българи, вложили ум и сърце в своя непобедим копнеж по свобода и национален напредък.
Никак не е случаен фактът, че в „Епопея на забравените” дядо Вазов започва стихотворението „1876” тъкмо с това свещено място: „Брацигово падна подир славни битви. / Както вред борбата почена с молитви, / с надежди и песни и свърши с погром.”
Без този погром обаче нямаше да съществува свободна България. Само три години по-късно народните представители в Учредителното народно събрание във Велико Търново поставиха здравите темели на съвременната българска държава, следвайки демократичните завети на оборищенци и родолюбивия пример на априлци, сред които подвигът на Брацигово грее с особена сила.
През тази година ние честваме 130-годишнината от Търновската конституция, чиито свободолюбие и демократичен дух продължават да бъдат отправна точка в развитието ни като нация и държава, търсеща своето достойно място в Европа. Днес бихме могли да се взрем в Априлската епопея и през призмата на тази знаменателна годишнина, която бележи осъществяването на мечтите на нашите прадеди от бунтовната пролет на 1876 година за свобода и просперираща българска държава.
Нека бъдем достойни за подвига и саможертвата на брациговчани. Тяхното родолюбие и храброст продължават да бъдат пример как да браним националното достойнство и да градим онази свободна и демократична България, за която те се жертваха и която днес сме длъжни да съградим!
