ОБРЪЩЕНИЕ
на 40-то Народно събрание към българския народ по повод 130-та годишнина от Учредителното народно събрание и приемането на Търновската конституция
Уважаеми сънародници,
Гражданки и граждани на Република България,
На днешния ден преди 130 години представители на българския народ, събрани в старата българска столица, приемат Търновската конституция. Исторически акт, възвестил на света възкресената за нов живот българска държава, възродил България за нов политически живот, проправил пътя й към модерната европейска държавност.
Днешното честване е възможност както ние в тази зала, така и цялото ни общество отново да осъзнаем онази висота на възрожденския дух отпреди 130 години, чиято сила и благородна енергия са направили възможна съвременна България. Честването може и трябва да послужи за ориентир на страната ни днес – как да се развива и утвърждава като държава с демократична система на парламентарно управление.
За нас делото на учредителите е образец как представители на българския народ, обединени от общ идеал, могат да работят за постигането на общото благо; да търсят съгласието и взаимодействието в служба на националния интерес, в името на каузата, пренесена през столетията от крепителите на народния дух и борците за свобода.
Нека отбележим, че този състав на Учредителното събрание – разнороден, изразяващ целия спектър на тогавашното българско общество, полага в основите на конституционния акт категорично заявеното демократично начало чрез най-широко представително Народно събрание.
Забележително е, че интелектуалното начало на Търновската конституция е мерило за държавност, валидно и до днес, доказало своята непреходност като ярка изява на българската идея за българска държава.
Търновската конституция същевременно е и вдъхновяващ израз на идеите на модерната епоха, на патоса и идеалите на Европа на Просвещението.
Неоспоримо потвърждение на духа и характера на този исторически документ са неговите определящи характеристики:
народно представителство при всеобщо избирателно право;
политически плурализъм и свобода на сдружаването;
разделение на властите;
парламентарен контрол и министерска отговорност;
децентрализация в общинското управление;
свобода на печата, мисълта и словото.
Ограничавани или погазвани, отменяни или пренебрегвани, тези и останалите демократични начала на Търновската конституция намериха съвременното си кодифициране в Конституцията на Република България, приета от Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г.
Гражданки и граждани,
Обществото ни днес отново е изправено пред предизвикателството да утвърждава демократичните конституционни норми на политически и обществен живот, които не могат да останат мъртва буква, а следва да бъдат категорични гаранции за правата на гражданите и интересите на държавата.
В условията на членство в Европейския съюз нормите на демократичната държава, вече като синтез между национални и общностни приоритети, задават на обществото ни стандарти на поведение и отговорност с нова степен на взискателност.
Народното събрание е институцията, на първо място призвана да отговори на тези предизвикателства, да чертае насоките и решенията за градежа на българската държава за днешния и утрешния ден на България.
В тази своя мисия бъдещите състави на българския парламент несъмнено ще имат за пример и ориентир делото на търновските първостроители.
Ние, народните представители от 40-то Народно събрание, заявяваме своето единодушно решение да инициираме създаването на мемориал в столицата в памет на представителите на народа ни в Учредителното Народно събрание, положили темелите на новата българска държава.
Нека сме достойни за историческото им дело!
16 април 2009 г.
