Приветствие на председателя на Народното събрание Георги Пирински към участниците в Международната научна конференция „Кирило-Методиевската идея в православното християнство”
31 март 2009 г.
Уважаеми господин председател на Българската академия на науките,
Уважаеми господин председател на Интерпарламентарната асамблея на православието, господин Попов,
Ваши високопреосвещенства,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми господин професор Алексеев, председател на Международния фонд на православието,
Уважаеми професори, изследователи,
Уважаеми дами и господа,
Преди да представя пред вас краткото приветствие, което да послужи за начало на тази конференция, позволете ми да ви поздравя с добре дошли в Народното събрание на Република България! Благодаря ви, че се отзовахте на поканата да участвате в тази научна конференция, чието намерение е да разгледа историческото дело на светите братя Константин Кирил и Методий като общочовешко наследство. Наследство, особено близко до православните християни, но което не принадлежи по някакъв монополен начин на отделна страна или даже вероизповедание, а дело, което днес можем да оценим като един от първостепенните приноси за формирането на съвременната цивилизация. Принос, който е призван и днес да въздейства за това многообразието в култури, във вероизповедания да работи в полза на хуманното, на човешкото, на прогреса и, разбира се, отново да се изправи срещу злото, срещу ретроградното, срещу реакционното. Още веднъж ви благодаря, че сте тук днес и бих искал да пожелая на тази конференция плодотворна работа и резултат, който ни импулсира да бъдем достатъчно верни и убедени следовници на делото на светите братя.
Изключителното значение на Кирило-Методиевото дело за цялостния път на България и Европа е добре известно на всички. То има огромно значение за българския народ и за българската държава, като един от най-важните фактори и стожери за съхраняването на националната идентичност на българите и техен най-голям принос в европейската и световна писмена култура, както и за органичното им включване в орбитата на европейската християнска цивилизация от средата на 9 век до наши дни.
Кирило-Методиевото дело е неразривно свързано с цивилизационното развитие на европейския континент през вековете. От една страна, чрез създадената от Константин и неговия брат Методий писмена система, специално предназначена за славяните, която се включва органически във възприетия тогава за европейските азбуки принцип на използването на звуковото писмо, огромни славянски маси, пръснати тогава върху обширни територии от Средна и Югоизточна Европа, се интегрират в общото развитие на европейската писмена култура. От друга страна, славянската писменост, която отразява по най-съвършен начин особеностите на един жив народен говор, е единствената на нашия континент през Средновековието, която се развива на език, съвременен на нейната поява. Нещо повече - този език се използва от славянските апостоли равноправно за целите на разпространението на християнската религия, богослужение и морал. Този факт променя значително не само културната и конфесионалната ситуация в Европа като цяло, но и в целия познат по онова време свят. Именно благодарение на него постепенно се изгражда конфигурацията на плодотворно разнообразие в съвременната европейска духовна култура.
Разбира се, параметрите на Кирило-Методиевото дело обхващат широк кръг от важни и актуални за общественото развитие през 9 век църковнорелигиозни, политически и културни проблеми. Решенията на тези проблеми, които предлагат славянските първоучители, неизбежно са свързани с няколко обстоятелства. Не бива да се забравя, че когато създават славянската азбука и първия славянски книжовен език, Константин и Методий са вече зрели личности с богати и впечатляващи биографии в структурите на Византийската империя, владеещи перфектно говора на българските славяни от Солунско и че те започват своята мисия сред славяните като официални пратеници на Византия. Също така обаче не трябва да се подценява обстоятелството, че техният живот и дело до този момент са протекли в тесни връзки със славяните, живеещи на територията на Византия, както в родния им град Солун, така и по време на цялостната им дейност в империята. А в различни части на обширната византийска държава, включително в малоазийските й области след 6 век са пребивавали значителни славянски маси. Трябва да се има предвид също, че конкретната дейност на двамата братя сред славяните до голяма степен е зависела от техните собствени разбирания и предпочитания по отношение на задачите на тази дейност и методите на тяхното изпълнение. И тук в многообразието от решения на непрекъснато разширяващите обема и характера си задачи, с които Константин и Методий са ангажирани, веднага изпъква една идея, сложила отпечатъка си върху всички техни действия. Това е идеята за равното право на всички народи да се развиват свободно в рамките на избран по тяхно собствено желание път на развитие във всички сфери на обществения живот. Несъмнено именно тази доминираща идея може да се смята за главната причина, довела до безрезервната подкрепа на Кирило-Методиевото дело в българската държава след разгрома му във Велика Моравия, за неговото разпространение от България сред южните и източните славяни, но и сред някои неславянски народи в Югоизточна Европа – всички те днес част от православната общност. Резултат от тази идея е и разпространието на Кирило-Методиевските традиции в европейския католически свят до наши дни.
Развитието на Кирило-Методиевските традиции в Европа през вековете показва, че тази Кирило-Методиевска идея е изиграла и играе най-голяма роля в живота на православните християни до наши дни. Тя е и свързващото звено на Кирило-Методиевото дело с демократичния път на обществено развитие, към който се стремят днес народите от целия свят, защото терминът „равенство” лежи в основата на демократичното начало. Тази идея е също лостът, който е осигурявал досега хилядолетната жизненост на това дело сред православните народи, ще осигурява и в бъдеще неговото актуално присъствие в техния църковнорелигиозен, обществен и културен живот.
Ето защо темата на настоящата конференция е актуална за православните народи, тя осигурява нейната актуалност днес и за цялостното обществено и духовно развитие на Европа. Надявам се, че тук ще бъдат обсъдени разнообразните проявления на Кирило-Методиевската идея в исторически и съвременен план и че резултатите ще станат достояние както на научната общност, така и на по-широки обществени кръгове.
Благодаря ви за вниманието!
Успешна работа!
