Изказване на председателя на Народното събрание Георги Пирински на възпоменателната церемония по повод 66-та годишнина от спасяването на българските евреи
София, 10 март 2009 г.
Уважаеми господин председател на дружеството „Шалом”,
Колеги народни представители,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,
10 март е дата, която отбелязваме от няколко години тук, на това място, и вярвам ще се съгласите, че всеки път, връщайки се към станалото през март 1943 година, откриваме и осмисляме нови страни, характеристики, нови послания на онези исторически събития.
Днес си даваме може би още по-ясно сметка, че спасяването на българските евреи не е случайно събитие в България. Казвам го, защото тази година бележим 130-годишнината на първото Учредително народно събрание, на приемането на Търновската конституция – събития, които са израз на много дълбоките традиции на демократизъм на българите, на тяхното чувство за солидарност, за толерантност, за човешко общуване, вместо отблъскването, разделението, сегрегацията.
Традицията на българската държавност, възобновена преди 130 години, се оказа с много дълбоки корени и не е случайно, че тази годишнина честваме тук – до сградата на Народното събрание, защото, както беше казано, народни представители имат в този най-драматичен момент може би решаващия принос, решаващата роля, за да бъде пресечена депортацията. И независимо от политически убеждения, от страстите на деня, оказва се, че има четиридесет и няколко народни представители, които са готови да застанат и да пресекат една акция, която е част от най-зловещия план, който човечеството познава – изтреблението на един цял народ.
Именно на фона на паметта за онзи план, за онази фашистка безумна античовешка идея и акция за т. нар. окончателно решение, можем още по-осезателно според мен да почувстваме величието на духа на българския народ.
Днес тази памет ни е не по-малко нужна от когато и да било, защото чувстваме, че и светът и нашата страна са изправени пред предизвикателството да преоткрият своето хуманно наследство, своята мисия – да бъдат носители на човешкото, на хуманното, на просветеното в едни условия, в които чувстваме зараждането и отново възбуждането на низките страсти. И тук трябва отново да си припомним по-широката картина на онези дни – 1943 г. е годината, в която вече става ясно, че силата на нацизма е пречупена на Източния фронт, че се задава едно друго развитие на Европа и света от онова, което е изглеждало две или три години по-рано като вероятното. И тук не можем да не склоним глава пред всички онези от антихитлеристката коалиция, от бившия Съветски съюз, от Англия, от САЩ, от бореща се антифашистка Европа, включително Съпротивата в България, които са положили костите си, за да може да бъде днес Европа свободна от фашизма, за да стане възможна и тази спасителна акция на българския народ тогава.
Нека не само на тази дата пазим в съзнанието си онова неповторимо като стойност човешко съпричастие, демонстрирано от българския народ преди 66 години, онази общност на волята на нашия народ да не допусне изтреблението на своите сънародници, на своите съграждани, заедно с общото усилие на всички честни хора по света – да възтържествува човещината, доброто, цивилизованото, демократичното над мракобесието.
Поклон пред светлата памет на всички онези, направили възможен днешния ден!
Слава на всички онези, които с делата си са защитили човешкото достойнство!
Благодаря ви!
