Парламентът обсъжда законопроекти за амнистията
4 март 2009 г.
На заседанието си на 4 март 2009 г. Народното събрание започна обсъждането на законопроект за амнистията, внесен от Министерски съвет, както и на промени в Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, внесени от народните представители Касим Дал и Ахмед Юсеин от ДПС и от Георги Пинчев от ОДС. Предложените промени в действащия закон предвиждат право на обезщетение да имат и амнистираните преди 1984 г. Според вносителите става въпрос за 20-30 човека, които са останали живи.
Чрез внесения от правителството законопроект, който беше представен в залата от министъра на правосъдието Миглена Тачева, се очаква да бъдат амнистирани над 3000 души.
Целта на законопроекта е да облекчи съдебната система от дела за дребни престъпления, завършващи с административно наказание, и да разтовари органите по изпълнение на наказанията. Той предлага да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането извършилите престъпления, за които по закон се предвижда наказание до 3 или 5 години лишаване от свобода или по-леко наказание.
За да се защитят икономическите интереси на държавата, се предвижда глобите, наложени с влезли в сила присъди, за които е издаден изпълнителен лист, да се събират. Прекратяват се наказателните производства, но не се прекратяват изпълнителните дела.
Разпоредбата, с която в полза на държавата се отнемат иззети вещи или парични суми, за които това е предвидено в специален закон или притежаването им е забранено, въвежда гаранция срещу възможността за неоснователно обогатяване с предмети, представляващи особени ценности.
Предлага се освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието (съответно с остатък от наказанието до една година, до 3 месеца и до 3 години) на три категории лишени от свобода. Този текст ще се прилага само по отношение на осъдени, които към влизането в сила на закона изтърпяват наказание.
Предлага се да се освободят от изтърпяване на 5 години от наказанието "лишаване от свобода" осъдени, които фактически са изтърпели 15 или повече години, както и 2 години от наказанието на осъдените, изтърпели от 10 до 15 години. Става дума за "фактически" изтърпяно наказание, т.е. в календарни месеци и години, без да се взема предвид намалението от зачитане на работни дни.
С допълнителната разпоредба се възлага на районния съд решаването на затруднения и съмнения във връзка с прилагането на закона.
Според проекта компетентен е районният съд по местоизпълнение на наказанието, а не съдът, постановил присъдата. Целта е да се осигури бързина и да се спестят излишни средства. Става дума за тълкуване на този закон и районният съд е достатъчно компетентен да реши въпроса, смятат вносителите.
Предлага се съдът да решава "затруднения или съмнения" във връзка със закона, а не "спорове". За да има спор, трябва да има две страни, т. е. лице, което да оспори решението. Според вносителите няма начин да се предостави възможност на всеки да "оспорва" пред съд решение, свързано с предлагания законопроект.
Обсъждането ще продължи на 5 март 2009 г.
