Изказване на председателя на Народното събрание Георги Пирински на икономическия форум "Развитието на България в условията на глобалната финансова и икономическа криза"
18 февруари 2009 г.
Уважаеми господин министър-председател,
Уважаеми господин президент,
Дами и господа,
Струва ми се можем да споделим мнението, че тази среща е без прецедент и да изразим положително отношение спрямо инициативата на министър-председателя и на Министерския съвет за представянето на антикризисния план пред такава аудитория. Защото аз не си спомням много случаи, когато в продължение на близо три часа хора с различни възгледи и обективни интереси да дискутират една много сложна тематика, свързана с безпрецедентната криза, която изживява светът и пред която сме изправени.
Господин Станишев и господин Искров в последните думи на своите изказвания подчертаха важността на наличието на политическа воля, господин Цветанов в края на своето изказване също спомена политическия фактор. Смятам, че за онова, което се очаква от политиците – да проявяват политическа воля за отговорна политика, особено необходима в състояние на криза, за прилагане на съответните мерки, трябва да има много категорично споделено разбиране за такава необходимост.
Политическата воля на политиците може да е налице и към тях може да се предявава претенция, ако в средите, които формират развитието на самите процеси и в икономиката, и в обществото, и които формират общественото мнение, има достатъчно споделено разбиране, че е необходима такава воля, че има подкрепа за такава воля. Не просто като очакване, а като воля, формирана на базата на един много трезв анализ на реалните проблеми, на потенциалните възможности и на онези баланси, които са необходими между различните интереси и са постигнати в резултат на сериозен диалог.
Форматът на днешния форум според мен е много добър пример, че това е възможно дори в предизборна обстановка в България, в която все още политическите страсти са на едно приповдигнато равнище. И в тази връзка, когато става дума за съвета за икономическо развитие или за антикризисния съвет, вярвам, че ще бъде полезно да участват представителите на водещите комисии на Народното събрание, които са представени тук – бюджетната и икономическата, към които следва да се добави и Комисията по труда и социалната политика.
Бих искал да спомена още един аспект на ситуацията, в която се намираме, а той е – човешките ресурси, преди всичко заетите в икономиката – наред с другите категории – деца, подрастващи и от третата възраст. Наред с другите дефицити, които като че ли сега са особено драматични, т.е. дефицитът на пазарно търсене, дефицитът на кредитен ресурс, на ликвидност, сякаш има дефицит и на квалифицирана работна ръка. Много инвеститори се оплакват, че не могат да намерят квалифицирани работници за производства, които и сега биха искали да развиват. Затова наред с акцента върху всички други императиви за финансовата стабилност, за консолидацията на банковия сектор и за всички други инструменти, смятам за много важно да има много активен подход и агресивно развитие по-нататък на целия този комплекс от мерки, които и госпожа Масларова представи, със специален акцент върху срочно, спешно обучение и насочване на професионален ресурс.
В тази връзка един от обезпокояващите моменти е закриването на професионални училища. Както беше споменато, над 30 такива училища са закрити през последната година поради критериите, които действат в областта на делегираните бюджети за училищата. Реформата в образованието дава сериозни резултати, тя трябва да продължи, но с отчитането на тези специфични проблеми. И може би тук има място именно бизнесът, който да бъде в активна връзка с правителството и да подпомогне финансово запазването и развитието на тези центрове за специализирана квалификация, каквито нашата страна има като традиция.
Що се отнася до императива за финансова стабилност, аз бих казал, че това е изстрадано разбиране. Господин Хърсев спомена опита от преди 10-12 години – горчивия опит, който преживя България, когато банковият сектор фалира. И изстраданата позиция през 1997 г. на всички политически сили да гласуват в тогавашното 38-мо Народното събрание промените в банковото законодателство за валутния борд, разбирайки добре, че това е сериозен ограничител за по-експанзионистична социална и икономическа политика.
В тази връзка напълно резонно е днес да се постараем да съхраним и развием именно това разбиране – за безусловната необходимост от запазване на режима на борда и на фиксирания валутен курс. И едновременно с това с отворени очи да преценяваме онова, което господин Прокопиев спомена – за възможно стенд-бай споразумение. През 1995 г. в България бяха на посещение отговорни представители на Валутния фонд и на Световната банка, проведоха няколкодневна среща с тогавашния премиер и водещи министри. Тогава, независимо че имаше достатъчно индикации, че банковият сектор е ерозирал, с прекомерно самочувствие беше отклонено сключването на стенд-бай споразумение. И когато през 1996 година стана ясно, че то е жизненонеобходимо, се оказа, че за това вече просто няма време.
Независимо, че сега има споделена оценка за това, че и финансово, и банково икономиката е с достатъчно стабилни параметри, както тук стана дума, никой не знае какво развитие ни очаква. Когато една страна като Великобритания е на ръба на фалита, какво по-неизвестно и заплашително би могло да има пред нас. В тази връзка несъмнено е много важно целият този кръг въпроси, свързани с т. нар. сив сектор и краденето, да бъдат с нова степен на срочност и на острота на нашето внимание, и да не допуснем една кризисна ситуация едва ли не да полулегитимира всякакъв род отклонения.
Още повече смятам също, че е важно да отчетем, че една от котвите на тази стабилност, за която говорим, наред с режима, борда и т.н., е едно обстоятелство – колко от заетите в един или друг сектор на практика декларират месечни доходи над минималните. Тук имаме един огромен въпрос на осигуряването и на другите допълнителни плащания, които са дължими на работника, които засега далеч не се издължават. Така че – не трябва да се успокояваме, че няма заложени много сериозни рискове, които могат да придобият особена острота.
Господин Данев спомена за този риск на дефицита по текущата сметка, към който може да се прибави и на капиталовата. Това е структурен и дългосрочен проблем, свързан с конкурентноспособността. Тази конкурентноспособност очевидно се компенсира засега с тези строги финансови рестрикции, но ние не можем да считаме, че една усмирителна риза е режимът, предпочитан в дългосрочна перспектива. Тук очевидно има нужда от цял процес на структурно преустройство, който предстои.
Другият риск беше споменат от господин Станишев, а той е за дъщерните клонове на чуждестранни банки. И ролята на еврозоната в това отношение безспорно е нещо, от което ние имаме изключително силен дивидент като страна-член на Европейския съюз. Но така или иначе предизвикателствата пред нас са свързани преди всичко с икономиката, социалното партньорство и икономическата политика. И в тази връзка мога да потвърдя, че парламентът, както и досега, ще бъде готов много активно да взаимодейства с правителството – при това не на базата на мнозинство – опозиция, а на базата на сериозно обсъждане в комисиите - в бюджетната, в икономическата, както и на много добрия диалог в комисията по труда и социалната политика със социалните партньори.
Бих искал отново да благодаря за възможността заедно с моите колеги да участваме в тази среща. Споделям разбирането за необходимостта ежемесечно да се актуализира и оценката, и мерките, като намерим най-добрия работещ формат, в който този диалог да продължи.
