Да се събуди съзнанието за обединяваща национална кауза призова Георги Пирински на тържественото честване на 130-та годишнина от Учредителното събрание
8 - 9 февруари 2009 г.
Да се събуди съзнанието за обединяваща национална кауза призова председателят на Народното събрание Георги Пирински при откриването на 8 февруари 2009 г. във Велико Търново на тържественото честване на 130-та годишнина от Учредителното събрание и Търновската конституция.
В сградата на Учредителното събрание в Търново присъстваха председателите на парламентарните групи на Коалиция за България и НДСВ, депутати от настоящото, както и от Великото Народно събрание, представители на съдебната власт, омбудсманът Гиньо Ганев, учени и общественици.
Призвани сме да спомогнем да се събуди в днешното общество не просто споменът за Учредителното събрание и Търновската конституция, а преди всичко съзнанието за обединяваща национална кауза, за висока отговорност на всеки, ангажирал се с публична дейност, да бъде категоричен носител не на някакви други, а на общите за обществото и страната интереси и приоритети, каза Георги Пирински. Длъжни сме да погледнем на времето след 16 април 1879 г., да почерпим пример и да извлечем поуките от един период на крайни сблъсъци и кризи, положили траен отпечатък върху по-нататъшния ход на политическия живот на България, добави председателят на парламента.
Днес имаме възможност да се докоснем до възторга и опиянението отпреди 130 години и да погледнем на предизвикателствата през трезвата преценка на непреходните послания и постижения на първостроителите на съвременна България, посочи Георги Пирински.
България се намира в 20-та годишнина от промените, отключени на 10 ноември 1989 г., и отново на дневен ред са въпросите на българската държава, на представителството на народа във властта, на конституцията, отбеляза председателят на парламента. Той припомни, че преди около 19 години в същата сграда се събра Седмото Велико народно събрание, което след година също успешно завърши работата си с приемането на Конституцията на Република България.
На откриването на честванията приветствия поднесоха и ректорът на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" проф. Пламен Легкоступ, проф. Дойно Дойнов, омбудсманът Гиньо Ганев и кметът на община Велико Търново.
След това актьори и ученици от Велико Търново пресъздадоха моменти от работата на Учредителното събрание, сред които откриването на заседанието, част от дебатите и приемането на Търновската конституция. Те се превъплатиха в образите на Княз Дондуков-Корсаков, Антим Първи, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков, Тодор Икономов, Марко Балабанов, Григор Начевич и други депутати.
По-късно участниците в откриването на честванията посетиха църквата "Св. Николай", в която през 1879 г. депутатите от Учредителното събрание се събират на четири предварителни заседания. Великотърновският митрополит Григорий отслужи благодарствен молебен в памет на митрополит Антим Първи, който председателства първия български парламент.
Председателят на Народното събрание Георги Пирински се поклони пред Вечния огън на паметника "Майка България", където бяха поднесени венци и цветя от името на парламента, държавни институции и обществени организации.
Тържественото честване продължи на 9 февруари 2009 г. в читалище "Надежда" с научна конференция "Учредителното събрание и българските конституции". Темата на първия панел на форума е "Учредителното събрание през 1879 г. - корени и реализация на българския парламентаризъм". Основни докладчици са проф. Андрей Пантев и доц. Петко Петков. Изказвания направиха и проф. Иван Илчев, доц. Валери Колев, доц. Милко Палангурски, проф. Христо Глушков и ст.н.с. Йорданка Гешева.
Вторият панел е на тема "Българската конституционна традиция в светлината на европейския опит". По нея докладчици са доц. Георги Близнашки и доц. Веселин Методиев. В дискусията се включиха проф. Емилия Друмева, доц. Янаки Стоилов, доц. Лъчезар Стоянов, проф. Мария Манолова.
Организатори на тържественото честване на 130-та годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция са Народното събрание, Софийският университет "Св. Климент Охридски" и Великотърновският университет "Св. Св. Кирил и Методий".
