Полагането на основите на Народната библиотека е израз на стремежа на българския народ да има хранилище на знанието, науката и просветата, заяви Георги Пирински по повод 130 годишнината от основаването на културния институт

Полагането на основите на Народната библиотека е израз на стремежа на българския народ да има хранилище на знанието,  науката и просветата, заяви Георги Пирински по повод 130 годишнината от основаването на културния институт

Полагането на основите на Народната библиотека е израз на стремежа на българския народ да има хранилище на знанието,  науката и просветата, заяви Георги Пирински по повод 130 годишнината от основаването на културния институт


10 декември 2008 г.


Полагането на основите на Народната библиотека преди 130 години е израз на стремежа на българския народ да има хранилище на знанието,  науката и просветата, заяви на 10 декември 2008 г. председателят на Народното събрание Георги Пирински. Той и народни представители участваха в честването на годишнината от основаването на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, която бе отбелязана с откриване на изложба, посветена на проф. Марин Дринов.


Председателят на парламента подчерта, че годишнината на най-старата българска институция заслужава да бъде много широко отбелязана и осмислена от цялото ни общество, защото в полагането на основите й преди 130 години очевидно е намерил израз един от най-съкровените стремежи на българския народ - да има свои държава и институции, и едновременно с това - хранилище на знанието, на науката, на просветата.


Георги Пирински изтъкна, че основаването на Народната библиотека и учредяването на българския парламент имат и много пряка връзка в личността на Марин Дринов - личност, която присъства много силно със своя интелект и дело в залагането на основите на българската държава. Председателят на парламента отбеляза, че Марин Дринов е единственият българин измежду шестте членове на Върховния административен съвет, създаден след Освобождението, отговорник за делото на просветата и авторитетен консултант в работата по органичния устав. Радвам се, че именно във връзка със 130 годишнината на библиотеката е уредена и изложба за неговото дело и личност, които съвременното ни общество заслужава да познава и да цени по достойнство, добави Георги Пирински.


Тези 130 години са години на превръщането и утвърждаването й в хранилище на познанието, на документа, носещ цивилизацията, която нашето общество съхранява и развива, подчерта председателят на Народното събрание. Той отбеляза, че в културния институт днес се съхраняват около 7 500 000 книги и документи, а това богатство се ползва всяка година от хиляди читатели. По думите му на годишнината от основаването на Народната библиотека е уместно да се отдаде почит и да се отбележи приносът на нейните директори през годините.


По повод честването в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” беше представена и книгата „Народната библиотека и нейните директори”.


Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” е създадена на 10 декември 1878 г. като Софийска публична библиотека. Със Закона за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, приет от Народното събрание на 22 февруари 1897 г., се превръща в архив на българската книжнина и Национална библиотека на България.

Водещи новини

Времето