Народното събрание е призвано да бъде страж за спазването на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, заяви Георги Пирински по повод Международния ден на правата на човека
10 декември 2008 г.
Дейността на Народното събрание – законодателна, бюджетна, контролна и друга – покрива целия спектър на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права и то е призвано да бъде страж за тяхното спазване, отбеляза днес председателят на парламента Георги Пирински. Той направи изявление в пленарната зала по повод Международния ден на правата на човека – 10 декември.
Председателят на Народното събрание подчерта, че парламентът играе ключова роля в областта на развитието и укрепването на тези права у нас. България е страна по всички най-важни международни договори в тази област и стриктно се съобразява с предвидените в много от тях мерки за международен контрол на тяхното изпълнение, заяви той.
Георги Пирински отбеляза, че приетата през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека е станала и продължава да бъде източник на вдъхновение на националните и международните усилия за закрила на правата на човека и основните свободи. През тези 60 години в рамките на ООН бяха приети повече от 90 споразумения и декларации по широк кръг въпроси на правата на човека, добави той.
Председателят на парламента посочи, че след демократичните промени у нас през 1989 г. защитата и спазването на правата на човека и основните свободи са се утвърдили като един от първите приоритети на вътрешната и на външната политика на България. Той допълни, че в приетата през 1991 г. Конституция са залегнали най-важните, унирверсални и европейски стандарти в областта на правата на човека. Активното участие на нашата страна в Съвета на Европа и в Европейския съюз е важен стимул за въвеждането на тези високи стандарти в българското законодателство и за гарантиране на тяхното прилагане, подчерта Георги Пирински.
Изявление на председателя на Народното събрание Георги Пирински по повод 60-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека
Днес, 10 декември, в целия свят се отбелязва Международния ден на правата на човека. В този ден преди 60 години Общото събрание на Организацията на обединените нации прие Всеобщата декларация за правата на човека.
Този исторически документ бе първата крачка за осъществяването на една от основните задачи на световната организация, провъзгласена в нейния Устав: да съдейства за развитието и зачитането на правата на човека и основните свободи за всички без разлика на раса, пол, език и вероизповедание. Съдържанието на Всеобщата декларация, която от правна гледна точка представляваше отначало препоръка към държавите, бе в последствие конкретизирано и облечено в правно-задължителна договорна форма в лицето на Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и на Международния пакт за гражданските и политическите права с два факултативни протокола към него. Същевременно в резултат на международната и националната практика значителна част от правата и свободите, формулирани в Декларацията, постепенно по обичаен път станаха общопризнати норми на международното право, задължителни и за държавите, които не бяха страна по пактовете. Всеобщата декларация, двата пакта и факултативните протоколи съставляват днес Международната харта за правата на човека, която се счита за крайъгълен стълб на съвременната международна правна уредба на правата на човека, изградена от ООН.
Откакто беше приета в 1948 г. Всеобщата декларация стана и продължава да бъде източник на вдъхновение на националните и международните усилия за закрила на правата на човека и основните свободи. През тези 60 години в рамките на ООН бяха приети повече от 90 споразумения и декларации по широк кръг въпроси на правата на човека. България е страна по всички най-важни международни договори в тази област и стриктно се съобразява с предвидените в много от тях мерки за международен контрол на тяхното изпълнение.
В резултат на демократичните промени у нас след 1989 г. защитата и спазването на правата на човека и основните свободи се утвърди като един от първите приоритети на вътрешната и на външната политика на България. В основата на този последователно провеждан курс е приетата през 1991 г. Конституция на Република България , в която са залегнали най-важните, унирверсални и европейски стандарти в областта на правата на човека. Активното участие на нашата страна в Съвета на Европа и в Европейския съюз е важен стимул за въвеждането на тези високи стандарти в българското законодателство и за гарантиране на тяхното прилагане.
На днешния Международен ден на правата на човека уместно е да се замислим и за ролята на Народното събрание в развитието и укрепването на тези права и в нашата страна. Защото парламентът играе ключова роля в тази област. Цялостната дейност на Народното събрание – законодателна, бюджетна, контролна и др. – покрива целия спектър на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права и то е призвано да бъде страж за тяхното спазване. За успешното изпълнение на тази задача ни призовава и Всеобщата декларация за правата на човека, чиято 60-годишнина честваме днес.
