Георги Пирински приветства участниците в конференцията „Състояние и развитие на медиите след промените от 1989 г. в страните от Централна и Източна Европа”
5 декември 2008 г.
Председателят на Народното събрание Георги Пирински участва на 5 декември 2008 г. в откриването на международната научна конференция „Състояние и развитие на медиите след промените от 1989 г. в страните от Централна и Източна Европа”. Форумът се провежда под патронажа на председателя на парламента.
В приветствието си Георги Пирински отбеляза, че проявата е част от събитията по повод 120-та годишнина на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, която се чества от всички институции и граждани и получава широк отзвук в България. Той поздрави вестник „Монд дипломатик”, Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет и Международната организация на Франкофонията за инициативата да организират форум по тази важна и интересна тема.
Председателят на парламента изтъкна, че в началото на октомври т.г. Народното събрание бе домакин на среща с участието на над 100 представители на печатни и електронни медии от всички страни от Югоизточна Европа на тема „50 години Европейски парламент – през погледа на медиите”. Той припомни, че в първите дни на ноември в София се проведе и поредната сесия на европейската секция на Парламентарната асамблея на Франкофонията, в чийто финален документ се откроява особената мисия на франкофонията в днешна Европа и в света – на препотвърждаване на ценностите и непреходни достижения на франкофонията и на френската цивилизация, така нужни в съвременния свят като коректив и ориентир на процесите, които протичат в обществото.
Обществата ни се нуждаят от сериозен анализ и дискусия по онези основни процеси, които протичат в тях – от гледна точка на стремежа ни да формираме по-справедливо, по-хуманно и по-демократично общество, каза Георги Пирински.
На откриването на форума посланикът на Франция Етиен дьо Понсен благодари на председателя на парламента за подкрепата, която оказва за развитието на франкофонията в България.
В конференцията участват преподаватели по журналистика, журналисти и интелектуалци от всички франкофонски страни от Централна и Източна Европа. Сред темите на форума са : „Медиите пред предизвикателствата на възстановената демокрация” , „Състояние и развитие на медиите след падането на Берлинската стена” и „Регулация и саморегулация”.
Приветствие на председателя на Народното събрание при откриването на Международната конференция „Състояние и развитие на медиите след промените от 1989 г. в страните от Централна и Източна Европа”
Уважаеми господин заместник-ректор на Софийския университет,
Ваше Превъзходителство, господин посланик на Френската република,
Уважаеми господин директор на българското издание на вестник „Монд дипломатик”,
Уважаеми дами и господа!
Позволете ми да ви приветствам с тази особено важна и интересна конференция, която предстои да проведете, да ви пожелая тя да бъде полезна за вас и да получи нужния широк отзвук и в България, и във всички страни от Централна и Източна Европа. Бих искал да поздравя съорганизаторите на форума - „Монд дипломатик”, франкофонската асамблея и не на последно място – Софийския университет.
Наистина смятам, че конференцията е още една много ценна проява на поредицата от събития, които бележат 120 годишнината на Софийския университет „Св. Климент Охридски” – една годишнина, която получи широк отзвук в България и се чества от всички институции и граждани. Използвам случая още веднъж да поднеса приветствията на Народното събрание към СУ по повод тази наистина забележителна годишнина.
За отношението на Народното събрание към тематиката, която предстои да обсъдите, свидетелстват две инициативи, които през последните месеци реализирахме в парламента. В началото на октомври т.г. законодателната институция беше домакин на медийна среща на тема „50 години Европейски парламент в медиите на страните от Югоизточна Европа”, в която участваха над 100 представители на печатните и електронните медии от всички страни от Югоизточна Европа. Това беше проект, осъществен от Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция и с подкрепата на Европейския парламент. На откриването на форума в пленарната зала ръководителите на медии от страните от нашия регион поставиха началото на дискусии, свързани именно с перспективите за развитие и за отговорната роля на медиите и на парламентарните институции в светлината на половинвековния опит на Европейския парламент.
Второто събитие, което бих искал отбележа, беше поредната сесия на европейската секция на парламентаристите-франкофони, която се проведе у нас в първите дни на ноември. В резултат на интензивната двудневна дискусия бе приет съдържателен финален документ, който откроява особената мисия на франкофонията в днешна Европа и в света – на препотвърждаване на онези ценности и непреходни достижения на франкофонията и на френската цивилизация, така нужни в съвременния свят като коректив и ориентир на процесите, които протичат в обществото.
Във връзка с тематиката на вашата конференция ще си позволя да кажа няколко думи по повод една мисъл от книгата „Новите кучета пазачи” на Серж Алими, чиято презантация ще бъде тази вечер. Тя съдържа една мисъл във връзка с нестихващия спор по въпроса кое си заслужава да бъде публикувано, да бъде откроявано в медийните изяви и по повод разбирането, че журналистите, редакциите, медиите публикуват и предават онова, което потребителят, както е изразът в книгата, „търси”. Следващото изречение в този пасаж гласи следното: „..... забравяйки, че мисията на журналистиката е да направи важното интересно, а не интересното важно”. Разбира се, веднага възниква въпросът кой преценява кое е важно и защо важното поначало не е интересно. Но така или иначе ние сме изправени пред предизвикателството, което вярвам, че всички тук съзнаваме – че обществата ни се нуждаят от сериозен анализ и дискусия по онези основни процеси, които протичат в нашите общества от гледна точка на стремежа ни да формираме по-справедливо, по-хуманно, по-демократично и по-удовлетворяващо човека общество. Вярвам, че не малка част от вашите разсъждения ще бъдат посветени и на това предизвикателство.
Казвам тези няколко думи от позицията и разбирането, че парламентите не могат да предявяват особени претенции към пресата в сегашния момент – не на последно място, защото едно от проучванията на „Евробарометър” за България сочи, че анкетираните граждани вярват на пресата някъде 40-45 процента, а на парламента – не повече от 10-11 процента от гражданите. Така че с цялата скромност и съзнание за предизвикателствата пред парламентите, се обръщам с тези няколко думи към вас.
Отново ви пожелавам успешна работа, отново бих искал да поздравя Софийския университет за това, че е домакин на тази конференция. С университета ние имаме изградено и развиващо се много добро сътрудничество, затова ми е приятно още веднъж да поздравя в лицето на господин Владимиров университета по повод неговата годишнина, да го помоля да предаде и на г-н Ректора тези мои думи и да пожелая успешна работа.
