СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
по повод публикация във вестник „Труд” от 25 ноември 2008 г.
25 ноември 2008 г.
В споменатата публикация се разглежда въпрос за заснемане на кадри за документален филм, разследващ „опожаряването на Партийния дом през 1990 г.” (съгласно формулировката в Молбата на режисьорката от 03. 12. 2007 г.). По този повод Пресцентърът на Народното събрание съобщава:
1. С молба от посочената дата режисьорката г-жа Малина Петрова отправя молба до главния секретар на НС О. Аврамов, в която съобщава, че през ноември 2006 г. при конкурс за документално кино, проведен от Изпълнителна агенция „Национален филмов център” към Министерството на културата, проектът „Гюро Михайлов и подпалвачът” е получил финансова подкрепа. Обект на проекта е опожаряването на Партийния дом. Съобщава се също, че на екипа е било разрешено да се запознае с материалите по следственото дело, показанията на свидетелите и участниците, както и всички материали, които дават ориентация за мястото на събитието.
Съответно се посочва, че сценарият предвижда снимки из цялата сграда – „коридори, стълбища, помещенията, в които е бил най-силен огънят, мазета, тунели, таван, покрива, кулата.”
Във връзка с това се отправя молба за разрешение за снимки в сградата на Народното събрание на пл. „Александър Батенберг”.
2. Главният секретар на Народното събрание, чрез мълчалив отказ, не дава положителен отговор.
3. Със „Заявление за достъп до информация” от 12 май 2008 г., адресирано до главния секретар на НС О. Аврамов, г-жа М. Петрова съобщава, че на многократните си запитвания до Народното събрание, от отдел „Деловодство” е получила отговор, че няма движение по преписката; че е провела няколко разговора с началника на кабинета на председателя на НС М. Гаврилов, който споменал, че заявителката ще получи официален отговор за отказ по решение на председателя на НС; че до момента такъв не е получила.
В тази връзка, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, г-жа М. Петрова заявява, че желае да й бъде предоставена информация относно искания официален отговор на молбата й от председателя на НС.
4. С докладна записка от 28 май 2008 г. главният секретар О. Аврамов информира председателя на НС Г. Пирински за зачестили искания на различни български и чуждестранни кинопродукции за снимане на епизоди от филми и правене на снимки в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър І”. В записката се изтъкват затруднения, които биха възникнали в такива случаи за нормалното функциониране на Народното събрание. В записката главният секретар предлага „Киноцентърът и офисите на чуждите и български кинопродукции да бъдат уведомени, че сградите на Народното събрание няма да могат да бъдат използвани за декор на филми”.
На докладната записка на същата дата председателят на Народното събрание е поставил резолюция „Да”. Очевидно в случая отново се потвърждава нееднократно заявяваната позиция на ръководството на парламента против използването на парламентарните сгради за заснемане на игрални филми с недоказана художествена стойност, каквито искания са постъпвали неведнъж.
5. Съдържащото се в материала в печата от 25 ноември твърдение, че „писмото е в кабинета на г-н Пирински” не отговаря на истината. Писмо от М. Петрова никога не е получавано в кабинета на председателя на НС.
6. На 29 май т.г. главният секретар на НС отправя писмо до г-жа М. Петрова, в което я уведомява, че „за съжаление не може да Ви бъде осигурен достъп до сградата на Народното събрание – пл. „Княз Александър І №1”. Изтъкват се мотиви за работата на постоянните комисии на парламента и народните представители, както и на други служби. Споменава се и специалния ограничен режим на достъп, както и необходимостта от специална организация за евентуални снимки.
7. На 12 юни 2008 г. г-жа Петрова подава Жалба чрез главния секретар и чрез председателя на НС, регистрирана в деловодството на НС на 16 юни, до Административен съд – град София срещу отказа в писмото от 29. 05. т. г. Пликът с отправената жалба е адресиран „До Народно събрание на Република България”.
В жалбата се обосновава, че писмото представлява отказ за достъп до информация, засяга основни лични права и се явява индивидуален административен акт по смисъла на АПК. Искането си за достъп журналистката приравнява с осигурения достъп на журналисти и граждани, желаещи да посетят Народното събрание, „както е нормално за всяка демократична страна”.
Съответно се отправя молба Съдът да отмени, като незаконосъобразен, обжалвания отказ и „да задължи ответника да предостави поисканата информация, респективно да прогласи нищожността на обжалвания отказ”.
8. С писмо от 20 юни т. г. до Административен съд – гр. София изпълняващият длъжността главен секретар на НС г-н Мирон Гаврилов, административен секретар на НС, изпраща жалбата на г-жа Малина Петрова до Съда заедно с копия от разменената кореспонденция и от докладни записки.
9. В момента се очаква решение на Административен съд – София по жалбата.
Във връзка с посочените обстоятелства Пресцентърът на НС е упълномощен да заяви:
1. От молбата от 3 декември 2007 г. личи, че в случая става дума за проект с разследващ характер. Осъществяването на такъв проект по събитие като опожаряването на Партийния дом несъмнено изисква съобразяване с правния режим на производството по изясняване на случая от гледна точка да не се накърняват правата на едни или други лица, свързани с изясняването му. Би следвало също да се имат предвид и евентуални общи изисквания за процедиране при подобни случаи от гледна точка на законодателството.
2. Необходимо е да се даде възможност на Съда да приключи процедурата по разглеждане и вземане на решение по подадената жалба. Ръководството на Народното събрание несъмнено ще се съобрази с взетото решение.
3. По същество опожаряването на Партийния дом безспорно е произшествие от първостепенен политически и обществени интерес и значимост. Председателят на Народното събрание не е бил информиран за Молбата, Заявлението и Жалбата на г-жа М. Петрова от съответните дати. Очевидно даденото от него съгласие да се отклонят исканията за заснемане на художествени кинопродукции в парламентарните сгради по никакъв начин не се отнася до разглеждания конкретен случай.
