Основно предизвикателство за всички, ангажирани в обществения живот, е предизвикателството за справедливостта, заяви Георги Пирински на международна конференция, посветена на правата на човека
17 ноември 2008 г.
Председателят на Народното събрание Георги Пирински участва на 17 ноември 2008 г. в международната конференция „Правата на човека – обетованата земя на закона, но и на справедливостта”. Той откри дискусията в рамките на форума.
В конференцията, организирана от Омбудсмана на Република България Гиньо Ганев, участваха Европейският омбудсман Никифорос Диамандурос и омбудсмани и техни представители от 42 страни от Европейския съюз и Съвета на Европа.
Изказване на председателя на Народното събрание Георги Пирински пред участниците в международната конференция „Правата на човека – обетованата земя на закона, но и на справедливостта”
София, 17 ноември 2008 г.
Уважаеми г-н Омбудсман,
Уважаеми г-н Диамандурос,
Уважаеми омбудсмани,
Уважаеми магистрати, ръководители на държавни институции,
Уважаеми гости,
Уважаеми дами и господа,
Благодарен съм за възможността да ви приветствам и от името на Народното събрание на Република България по повод вашата конференция! Както разбирате, самата тематика за правата на човека и контекстът, в който те са предмет на обсъждане – като „обетована земя на закона, но и на справелдливостта”, са достатъчни да предизвикат размисъл и сериозна дискусия. Темата, разбира се, е от пряк интерес и за функционирането и отговорностите на парламента. Бих искал да приветствам всички вас, че отново в София се провежда такъв авторитетен форум, посветен на функцията на омбудсмана в съвременното общество. Специално искам да поздравя г-н Ганев за резултатните му усилия да заинтересова толкова много от своите колеги от Европа, начело с европейския омбудсман, които участват в днешните дискусии по толкова актуални теми, свързани с правата на гражданите. Считам, че в сегашния момент подобни форуми са изключително важни и нужни не само на България, но и на всяка европейска страна, на Европейския съюз като общност. Защото ако говорим за споделена основа на европейското ни участие и идентичност, това е идеята за правата на човека като фундамент, върху който трябва да се изграждат нашите общества, в съответствие с който трябва да функционират институциите на демократичните държави, които се стремим да развиваме. Затова е толкова жизненоважно да има достатъчно отговорна и обмислена представа за съдържанието, което влагаме в понятието за права на човека и за тяхното реално функциониране – като права на отделната личност, но и като жизненонеобходимата спойка, която обединява обществото и дава смисъл на функционирането на държавните институции.
В България бяхме и сме изправени пред предизвикателството да създадем законова основа за функционирането на държава с разделение на властите, с достатъчно отговорно управление в съответствие с волята на избирателите. И в настоящия момент основното, което чувстват всички, ангажирани в обществения живот, е предизвикателството за справедливостта. Има усещане, че промените, настъпили в нашите общества през последните 20 години, са разкрили нов хоризонт, много нови възможности за развитието на страната и на отделните й граждани и едновременно с това са породили остро чувство на нарушени основни представи за това кое е справедливо и кое не е. Разбира се, първото предизвикателство в това отношение е пред самото законодателство – да се постарае да формира такива норми, които да отразяват онзи баланс на интереси между отделните членове на обществото, групите в него и общия обществен интерес, които да дадат на хората достатъчна основа да търсят правата си в съответствие с нормата на закона. И тук първият проблем и предизвикателство, който ние срещаме – да изработваме законодателство, което не е плод на едни или други групови или частни интереси, а което в достатъчна степен отразява общия интерес и отговаря на очакванията на обществото като цяло, на голямото мнозинство.
Както подсказва и темата на форума, очакването за справедливост отива отвъд нормата на закона и допира до функционирането на отделните власти, на институциите, на органите на държавната власт. И мога само да кажа, че в търсенето на формулите за добро управление очевидно един национален парламент има особена роля – не само като законодател, а като форум, в който се обсъжда и се търси споделеното разбиране за това кое е справедливо и кое не е, което да служи като ориентир за цялото общество.
В заключение само бих искал да спомена, че в това общо търсене на адекватния прочит на записани права на човека и на функционирането на институциите достатъчно сериозно внимание трябва да се обърне и на формирането в обществото и в гражданите на съзнание за отговорностите, които всеки трябва да споделя, за да функционира адекватно правовата държава. Според мен институцията на омбудсмана у нас действа успешно и е онзи фактор, който пряко се старае да отразява исканията и очакванията на гражданите пълноценно да функционират техните права. Едновременно с това се стреми да развива разбирането, че гражданите в едно общество са съотговорни за това правата им да бъдат реалност, а не мъртва буква.
Още веднъж ви пожелавам една ползотворна дискусия!
Благодаря ви!
