Обществото е ангажирано в интензивен процес на обсъждане как функционира българският политически модел, каза Георги Пирински при откриването на парламентарна конференция “Конституционният политически модел – принципи и предизвикателства”
11 юли 2008 г.
Обществото е ангажирано в интензивен процес на обсъждане как функционира българският политически модел, каза председателят на Народното събрание Георги Пирински при откриването на парламентарна конференция “Конституционният политически модел - принципи и предизвикателства”. Форумът, организиран по повод Деня на Конституцията – 12 юли, когато се навършват седемнадесет години от приемането на Основния закон, се състоя на 11 юли 2008 г. в Народното събрание.
Председателят на парламента отбеляза, че традицията е в дискусии като тази да участват депутати от Седмото велико народно събрание, настоящи народни представители, магистрати конституционалисти. Георги Пирински припомни, че тази сутрин парламентът прие единодушно обръщение под заглавието "България - парламентарна Република" по повод годишнината. Той подчерта, че акцентът е върху това, че България е парламентарна република, което налага авторитетът на Народното събрание като основа на държавността.
На конференцията депутатът от Коалиция за България и председател на Комисията по правни въпроси Янаки Стоилов каза, че конституцията ни характеризира държавата като демократична, социална и правова - трайни характеристики, които обаче не изчерпват обществено-политическата роля на държавата в днешна България. Той апелира да бъде развенчан митът, че конституцията е виновна за обществените ни неблагополучия. Обратната реакция на този мит е, че ако се напише друга конституция, тя автоматично ще произведе действителност, каквато искаме, допълни Янаки Стоилов. Според него обаче практиката, не само българската, категорично опровергава такива очаквания. Отделен въпрос е, че конституцията, създадена в начало на прехода, проектира ценности, очаквания и модели, които не са постигнати или показват недостатъци в прилагането им, отбеляза председателят на парламентарната правна комисия. Според него двадесет години след началото на прехода са се натрупали достатъчно проблеми, които налагат реформа на политическата система. Янаки Стоилов каза, че в бъдеще може да се помисли за промяна на избирателната система, в която да се запази максималният брой от 240 народни представители, но реалният брой на депутатите да зависи от броя на участвалите в изборите лица.
Европейските и атлантическите политически добродетели са свързани с наличието на конституция, посочи историкът и депутат от Коалиция за България Андрей Пантев. Уморен съм да се говори за европейски и атлантически добродетели, защото добродетелите са общочовешки - не можем да кажем, че е имало по-малко човечност в Индия или в Китай, европейските и атлантически политически добродетели обаче са свързани със съществуването на основен закон, посочи той.
Въпреки че днес много се говори за криза, никой не поставя под въпрос парламентаризма, заложен в българската конституция, посочи социологът Антоний Гълъбов. Модерната представителна либерална демокрация той определи като основата на конституцията, която днес никой не оспорва.
Ако нещо е в криза, това е доверието в политическата професия и в това, че политиците могат да отстояват каузи, каза Антоний Гълъбов. По думите му политиката не е пазар и тя трябва да интегрира обществото и да не се основава само на принципа на конкуренцията. Забравихме, че няма политика без кауза, а конституцията може да ни помогне да върнем каузите, посочи Антоний Гълъбов.
