Слово на председателя на Народното събрание Георги Пирински пред участниците в конференцията “Лисабонският договор и Хартата за основните права – предимствата и ползите за гражданите на Европа”
15 май 2008 г., хотел “Шератон”
Уважаеми участници в днешната среща-дискусия, организирана от Икономическия и социален съвет и Конфедерацията на независимите синдикати,
Колеги народни представители,
Бих искал в началото да ви поздравя с организирането на тази дискусия, в която участват и видни представители на Европейския икономически и социален комитет. Тя се провежда в навечерието на една наистина забележителна в европейски контекст дата – 19 май, 50-та годишнина от създаването на този комитет.
Няма по-важна тема днес пред всяка от страните-членки на Европейския съюз от това да бъдат ангажирани обществата, гражданите с достатъчно ясни послания за това какво им предлага членството в Европейския съюз от гледна точка на техните основни права. И по общо мнение на онези, които следят проблематиката на правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз се счита като най-изчерпателния и най-успешно формулирания каталог или кодекс на такива права, създавани от различните международни форуми и организации в последните десетилетия. Знаете, че следвоенният период, преди всичко в контекста на Организацията на обединените нации, след това на Съвета на Европа, бяха кодифицирани, систематизирани редица групи такива права. Счита се, че Хартата е най-удачния каталог - както се изразяват онези, които изследват тази проблематика. Разбира се, нашият прочит на тази Харта минава през Лисабонския договор, през този инструмент, който имаше за цел да деблокира Европейския съюз след един мъчителен период, последвал отхвърлянето на Договора за европейска конституция от референдумите във Франция и в Нидерландия, с надеждата, че Лисабонският договор ще даде възможност на Европейския съюз да се върне към своите основни задачи и приоритети, а те са - успешното икономическо и социално развитие на страните-членки и на Съюза като цяло, гарантирането на свободата, сигурността и правовия ред за всички граждани на Европа.
В Народното събрание, както спомена и господин Дулевски, се състоя една подобна дискусия по приблизително същата тема. Тя беше формулирана по следния начин: “Лисабонският договор – гражданите, парламентите, Съюзът”. Искам да отбележа пред вас, че Лисабонският договор натовари националните парламенти на страните-членки с нови отговорности, с една нова роля именно в осигуряването на тази връзка между гражданите и институциите на Европейския съюз. Някои задават въпроса дали тази нова роля не е известна компенсация и сурогат на по-прякото ангажиране на гражданите с Лисабонския договор по линията на провеждането на референдуми в отделните страни-членки.
Очевидно е, че правителствата на страните от Европейския съюз си дават ясна сметка за необходимостта от това гражданите на страните да бъдат пълноценни граждани и на Съюза, т.е. да се гради това съзнание за общност в рамките на ЕС. И ясно е, че на сегашния етап стъпката в това отношение е търсенето на по-прякото и ангажирано участие на националните парламенти в осигуряването на тази връзка, включително и като правомощия на парламентите да взимат отношение по предлаганите от Европейската комисия актове, обсъждането им в Европейския съвет и в Съюза. Тази функция парламентите могат успешно да изпълнят само, ако са в много активен контакт със структурите на гражданското общество в съответните страни, и затова с пълната си убеденост и с израз на признателност приветствам инициативата за организирането на днешната конференция, защото тя не би могла да е по-актуална и по-важна и за самото Народно събрание. Оттук нататък пред нас стои задачата да установим един постоянен процес на консултиране, на анализиране, на разглеждане на проблематиката, свързана с Лисабонския договор и Хартата за основните права, превръщането на тези дискусии и в законодателни актове, и в позиции на Народното събрание, които да бъдат защитавани в органите на Европейския съюз. И тук очевидно пред нас стои задачата да има една достатъчна съгласуваност и паралелност между онова, което участниците от България в Европейския икономически и социален комитет застъпват като позиции на европейско равнище и онова, което парламентът формулира като свои становища.
Няма да отнемам време от дискусията по същество, искам само на един върпос да обърна вашето внимание - в светлината на онази дискусия, която се състоя в парламента в навечерието на ратифицирането на Лисабонския договор. Става дума за правото на труд. В хода на дискусията в парламента беше изтъкнато, че това право е включено в раздела на Хартата “Свободи” и то е формулирано като свобода на избор на професия и правото на труд. За първи път по такъв начин се поставя въпрса, не като някаква опция, която може или не може да бъде предлагана на гражданите, а напротив - като тяхна свобода, която те имат всичкото основание да търсят да реализират - и чрез избор на професията си, и чрез правото да получат възможност да я упражняват. Както разбираме в съвременните условия на една свръх конкурентна глобална икономика, в условията на много императивни и безмилостни конкурентни изисквания на пазара, подобни свободи и права могат да бъдат интерпретирани и като липса на гъвкавост на пазара на труда. И ние през цялото време следим и участваме в дискусията как трябва да се осигурява такава гъвкавост и доколко трябва да се либерализират условията, регламентиращи правата на труд, и как това е свързано с конкурентноспособността, и т.н. Ясно е, че най-общо има два възможни варианта за съобразяване с такива реалности - единият е да бъдат налагани императивите на пазара такива, каквито са, другият - да бъде търсена формулата на социалното партньорство, на активното преговаряне, анализиране и намиране на работещия баланс между императивите на пазара и правата за труд.
Мисля, че тази конференция, която сега се открива, може да даде много конкретни съждения и предложения в български условия - как изглежда това предизвикателство пред нас, какви стъпки можем да предприемем, за да се намери работещият баланс за България, и, разбира се, по какъв начин можем да оползотворим предимствата от членството на България в Европейския съюз за защита на правата на българските граждани в пълния им обем така, както са и каталогизирани в Хартата за основните права.
Пожелавам на конференцията възможно най-успешна работа!
Благодаря ви за вниманието!
