Лисабонският договор натовари парламентите с нови отговорности в осигуряването на връзката между гражданите и институциите на ЕС, заяви Георги Пирински при откриването на конференцията “Лисабонският договор и Хартата за основните права – предимствата и ползите за гражданите на Европа”
15 май 2008 г.
Лисабонският договор натовари националните парламенти с нови отговорности в осигуряването на връзката между гражданите и институциите на Европейския съюз, заяви председателят на Народното събрание Георги Пирински при откриването на конференцията “Лисабонският договор и Хартата за основните права – предимствата и ползите за гражданите на Европа” на 15 май 2008 г. Форумът е организиран от Икономическия и социален съвет на България по инициатива на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Изпълнението на правомощията на парламентите да взимат отношение по изготвяните в ЕС актове зависи в голяма степен от осъществяването на активен диалог със структурите на гражданското общество, отбеляза председателят на Народното събрание. Пред нас стои задачата да установим постоянен процес на консултиране, на анализиране, на разглеждане на проблематиката, свързана с Лисабонския договор и Хартата за основните права, превръщането на тези дискусии и в законодателни актове, и в позиции на Народното събрание, които да бъдат защитавани в органите на Европейския съюз, подчерта Георги Пирински. По думите му пред българските институции и структури на гражданското общество стои задачата да има съгласуваност и паралелност между онова, което участниците от България в Европейския икономически и социален комитет застъпват като позиции на европейско равнище и онова, което парламентът формулира като свои становища.
Днес няма по-важна тема пред всяка от страните-членки на ЕС от тази да бъдат ангажирани гражданите с достатъчно ясни послания за това какво им предлага членството в ЕС от гледна точка на техните основни права, подчерта председателят на Народното събрание. Той отбеляза, че по общо мнение Хартата на основните права на ЕС е най-изчерпателния и най-успешно формулирания каталог на такива права. Нашият прочит на тази Харта минава през Лисабонския договор, добави Георги Пирински.
Правителствата на страните от ЕС си дават сметка за необходимостта от това гражданите им да бъдат пълноценни граждани и на ЕС, т.е. да се гради съзнание за общност в рамките на Съюза, каза председателят на парламента. Според него на сегашния етап стъпката в това отношение е търсенето на по-прякото и ангажирано участие на националните парламенти в осигуряването на тази връзка, включително и като правомощия на парламентите да взимат отношение по предлаганите от Европейската комисия актове, обсъждането им в Европейския съвет и в Съюза. Тази функция парламентите могат успешно да изпълнят само, ако са в много активен контакт със структурите на гражданското общество в съответните страни, добави Георги Пирински.
Председателят на Икономическия и социален съвет Лалко Дулевски отбеляза, че конференцията “Лисабонският договор и Хартата за основните права – предимствата и ползите за гражданите на Европа” е в навечерието на най-големия юбилей за организираното гражданско общество на Европа - 19 май, когато се навършват 50 години от създаването на Европейския икономически и социален комитет. Именно това беше идеята и инициативата с КНСБ да организираме конференцията, посветена на годишнината и то по тема, която е много близка до гражданите на Европа, каза той.
В конференцията участваха членове на Европейския икономически и социален комитет, представители на законодателната и изпълнителната власт, на президентството, на структури на гражданското общество и експерти.
