„Народното събрание – мерило на държавността ни” – изказване на Георги Пирински пред участниците в дискусията „Учредителната власт и представителната демокрация”
16 април 2008 г., зала „Запад” на Народното събрание
На днешния ден преди 129 години представителите на българския народ, събрани в старопрестолната столица, приеха Търновската конституция. С този си акт те възродиха българската държава за нов политически живот, дадоха й ново начало като модерна за времето си европейска държава.
Конституцията от 16 април 1879 г. установи демократични начала на обществено-политическия живот, устояли на всички изпитания на времето оттогава и еднакво валидни и необходими днес:
- народно представителство при всеобщо избирателно право;
- политически плурализъм и свобода на сдружаването;
- разделение на властите;
- парламентарен контрол и министерска отговорност;
- децентрализация в общинското управление;
- свобода на печата, мисълта и словото;
Ограничавани или погазвани, отменяни или пренебегвани, тези и другите демократични начала на Търновската конституция намериха съвременното си кодифициране в Конституцията на Република България, приета от Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г.
И днес, както и в миналото, основното предизвикателство пред обществото ни също остава едно – способни ли сме да живеем по правилата на закона, да се самоуправляваме в единна държава с върховенство на закона? В спомените си две – три десетилетия по-късно мнозина от „бащите –основатели” от Търново с горчилка констатират, че може би са имали право онези, изразили навремето силен скептицизъм в това отношение.
Днес обществото ни отново се изправя пред предизвикателството да утвърди демократичните норми на управление като основите на модерна държава, способна да гарантира интересите на гражданите си и да отстоява мястото си в съвременния свят. Народното събрание е институцията, на първо място призвана да отговори на това предизвикателство, да даде насоките и решенията за градежа на българската държавност за днешния и утрешния ден на страната ни.
През следващата 2009-та година ни предстои да честваме 130-годишнината на Учредителното събрание, да отдадем почитта си на историческото дело на участниците в него. Но това честване не бива да остане просто тържествена церемония; напротив – до него трябва да стигнем, преоткривайки непреходния смисъл и значение на делото на първоучредителите, на началата и контурите, заложени от тях в темелите на модерната българска държавност.
Народното събрание е институцията, в най-голяма степен призвана да съдейства за преутвърждаването на демократичната държавност, на републиката с парламентарно управление като жизнена необходимост за развитието ни като общество и страна без реална алтернатива. Народните представители преди всички са носителите на тази отговорност като овластените с мандата на избирателите да приемат законите, да контролират и да наблюдават другите власти.
И едновременно с това – подкрепата за парламента в обществото е основното мерило за вярата на гражданите в своята държава, показател за реалния авторитет на закона, от който зависи и доколко сериозно го прилагат институциите и самите граждани. Днешните равнища на тази подкрепа ни задължават да поставим като централен и нетърпящ отлагане проблема за укрепването на държавността чрез обединените усилия на институции, партии и граждански структури.
На тази повеля са подчинени и следните няколко предложения:
1. Да отбележим деня на Конституцията 12 юли 1991 г. с парламенарно-обществена кръгла маса на тема «Народният представител – отговорности и правомощия». В обществото ни днес липсва ясната представа за особено високите задължения на народните представители като изразители преди всичко на общите за целия народ интереси, както и за необходимите условия и процедури за успешното им изпълнение.
Насочвайки се към следващите парламентарни избори, сме длъжни да осъзнаем, че качеството на държавата ни пряко зависи от онези, които овластяваме да ни представляват.
2. При честванията на Деня на Съединението в Пловдив да включим провеждането на представителна конференция на тема «Силата на съединението – неотменното предизвикателство пред парламента». Заслужава да осъзнаем примера на Учредителите, вече обособили се по основни политически разбирания и платформи, сблъскали се с целия плам на току-що наченал свободен политически живот, но успели да съединят ум и воля в единна кауза, да дадат на поколенията след тях блестящ пример за гражданска отговорност и достойно изпълнен патриотичен дълг.
3. Да се постараем да открием съвременния смисъл, в това число и Народното събрание, във връзка със следващата златна дата в българската история – Деня на Независимостта 22 септември. Тази година във Велико Търново да проведем научна конференция с практически смисъл на тема «Народното събрание — гарант за отговорна държава». Примерът на тьрновци за смело отстояване на отговарящите на народния интерес решения заслужава да бъде помнен в днешните условия, когато споделянето на суверенитет на европейско ниво не може и не означава снемане на отговорността на държавните институции, в това число и на парламента, за най-задълбочена самостоятелна преценка и решения.
4. В новата ни история 10 ноември се вписа и като дата, бележеща Свободата на словото – едно от най-предизвикателните изпитания за всяка съвременна държава. Заслужава си да преценим доколко сме били способни да гарантираме тази свобода по демократичен начин, доколко законодателството и етичните норми насърчават жизненонеобходимото въздействие на медиите за култивирането на информирано гражданско общество. За целта около тази дата да се включим в среща на свободното мнение около темата «Свободата на словото – сила и предизвикателство».
5. Така през следващата 2009-та година да стигнем до юбилейния 10-ти февруари с ясното разбиране, че честването на Учредителното събрание в днешния ден на България следва да послужи на всеки български гражданин да почувства своя дял от отговорност за развитието на България като достойна съвременна държава чрез пълноценното функциониране на представителната демократична система на парламентарно управление.
Едно или няколко чествания не могат да преодолеят дефицита на подкрепа, разочарованието на мнозина от собствената ни държава. Но те могат и трябва да събудят волята и стремежа да преодолеем недостига на държавност, да се ангажираме истински, с общи усилия да направим България държава, с която да се гордеем!
