България и Русия имат богато историческо наследство, доказателство за което са интензивните и дългосрочни двустранни отношения, заявиха Георги Пирински и Сергей Миронов

България и Русия имат богато историческо наследство, доказателство за което са интензивните и дългосрочни двустранни отношения, заявиха Георги Пирински и Сергей Миронов

България и Русия имат богато историческо наследство, доказателство за което са интензивните и дългосрочни двустранни отношения, заявиха Георги Пирински и Сергей Миронов


3 март 2008 г.


Председателят на Народното събрание Георги Пирински се срещна на 3 март 2008 г. с делегацията на Съвета на Федерацията на Федералното събрание на Руската федерация, водена от председателя на Съвета на федерацията Сергей Миронов. Руските парламентаристи са на тридневно официално посещение у нас за участие в тържествата по повод 130-та годишнина от Освобождението на България.


На срещата Георги Пирински и Сергей Миронов отбелязаха със задоволство, че между България и Русия има изключително богато историческо наследство, на което сме свидетели и в което сме участници и днес, а доказателство за него са особено интензивните и дългосрочни двустранни отношения. Общо бе разбирането, че тези отношения трябва да продължат да се развиват във всички области, в посока на активизиране на стокообмена и особено в задълбочаване на връзките между регионите, където има и добра традиция и неизползвани възможности. Отбелязано бе, че неотдавнашната визита на руския президент Владимир Путин у нас е потвърдила новите перспективи в двустранните отношения, в които ключова роля могат да играят и законодателните институции на двете страни.


Председателят на Народното събрание Георги Пирински изтъкна, че България и Русия навлизат в нов етап на развитие, в който на преден план излизат социалното и икономическото развитие на двете общества, с решаването на който са ангажирани и парламентите на двете страни. Основната задача на законодателните институции е да помагат за решаването на проблемите на гражданите, каквито са въпросите в областта на пенсионното и здравното осигуряване, отбеляза председателят на парламента. Този кръг от въпроси са и сред приоритетите в работата групите за приятелство в българския и руския парламент, добави той.


Председателят на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация Сергей Миронов бе категоричен, че двустранните отношения  трябва да продължат да се разширяват. По думите му недокрай използвани са възможностите за активно регионално сътрудничество и за задълбочаване на контактите между парламентарните институции на ниво комисии и групи за приятелство.


По време на срещата Георги Пирински и Сергей Миронов обърнаха особено внимание на развитието на сътрудничеството в областта на културата и образованието като уникално поле за сътрудничество между България и Русия. Съгласихме се, че важен тласък в това отношение трябва да даде Националната изложба на България, която предстои да се състои в Москва през 2009 година – Годината на България в Русия, подчерта председателят на Народното събрание. Той отбеляза, че между двете страни има изключително културно наследство на общи корени, на много богато развитие на културните връзки. В тази област предстои отново да изследваме делото на кирило-методиевите ученици, на разпространението на славянската азбука, писменост и култура, добави Георги Пирински.


Председателят на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация Сергей Миронов изрази своите и на руските граждани искрени съболезнования на близките и роднините на загиналите в пожара във влака София - Кардам.


Председателят на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация Сергей Миронов връчи на председателя на Народното събрание копие от обръщение на българския народ до Александър ІІ, в което се изразява неговата признателност и благодарност за Освобождението на България от турско иго. Оригиналът на документа се съхранява в Архива на Историко-документалния департамент на Министерството на външните работи на Русия. Георги Пирински подчерта, че факсемилиетата ще намерят достойно място сред експонатите в Документална изложба под надслов „Русия и възстановяването на българската държавност 1878 – 1885 г.”, чиито домакин сега е Народното събрание. Предстои експозицията да бъде представена и в руския парламент.


Посещението на руската парламентарна делегация в България продължи с посещение в Плевен, където те присъстваха на тържествения ритуал по издигане на националното знаме на Република България по повод Националния празник на страната – 3 март и 130-годни от Освобождението. Сергей Миронов поднесе венец пред параклиса – мавзолей „Св. Георги Победоносец” и цветя пред паметниците на генерал Скобелев и на руския император Александър II в къщата-музей „Цар Освободител Александър II”.


Председателят на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация и председателят на Народното събрание Георги Пирински поднесоха цветя пред паметника на Васил Левски в София и присъстваха на Тържествената заря – проверка на пл. „Народно събрание” по повод Националния празник на Република България – 3 март.

В програмата на визитата за 4 март 2008 г. са предвидени срещи с президента Георги Първанов, с министър-председателя Сергей Станишев и с вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин.


За благодарственото писмо на българския народ до Александър ІІ


След подписването на Сан-Стефанския мирен договор на 3 март 1878 г. няколко видни българи начело с професор Марин Дринов са подели инициатива да изпратят на Александър ІІ благодарствен адрес от името на целия български народ в знак на признателност към Русия за освобождението на България. Текстът на адреса: “Адрес на българския народ до Александър ІІ с изразяване на благодарност към Русия за освобождението на България от турско иго, 4 април 1878 г.”, е бил литографиран и разпространен в българските градове за подписване.


През април в Сан Стефано делегация начело с митрополит Мелетий връчва адреса с 150 хиляди подписа на 1882 листа на Главнокомандващия руската армия великия княз Николай Николаевич, по указание на който всички материали са били изпратени в Санкт Петербург.


Оригиналът на документа се съхранява в Архива на Историко-документалния департамент на Министерството на външните работи на Русия.

Времето