Георги Пирински: Да се постараем да осмислим от днешна гледна точка примера и поуките от историческото дело на Учредителното събрание, да дадем ясни очертания на крайъгълния камък на Конституцията на България – като Република с парламентарно управление
8 февруари 2008 г., пленарна зала
В началото на пленарното заседание на 8 февруари 2008 г. председателят на Народното събрание Георги Пирински направи изявление по повод 129-та годишнина от първото заседание на Учредителното събрание във Велико Търново.
В обръщението си председателят на парламента заяви:
«На 10 февруари 1879 г., преди 129 години, във Велико Търново се открива първото заседание на Учредителното събрание. То в истинския смисъл на думата се оказва представително за тогавашното българско общество – 231 са депутатите, излъчени за негови представители. Те представляват всички вероизповедания в тогавашна България, от всички райони и области, в които има българско население, включително и извън границите на тогава възобновената държава и представлява всички основни съсловия на обществото.
Макар че някои от членовете му са избрани, а други са назначени ex officio, става ясно, както свидетелства един внимателен изследовател на Учредителното събрание, че това тяло е хомогенно и че всеки негов член разглежда интересите на страната като цяло.
Първият въпрос, който Учредителното събрание решава, е изработването на правилника за своята дейност и забележителното е, че той – правилникът, осигурява неограничена възможност за независимо и системно обсъждане на Органичния устав, който събранието изработва. Осигурена е неприкосновеността на депутатите, свободата на словото и всички други нормативни условия за едно успешно конституционно събрание.
Дневниците на Учредителното събрание свидетелстват, че по искане на Събранието членовете на Комисията по правилника са избрани с явно гласуване в състав: Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Григор Начович, Петко Каравелов и Драган Цанков. Както отбелязват хроникьорите – основните политически фигури от последната четвърт на ХІХ век и всички те – бъдещи премиери с изключение на Стамболов, който не участва в комисията. Хора, склонни към крайни партийни пристрастия и сблъсъци, но обединени от общата повеля да докажат, че българите могат да се самоуправляват. Тази воля и тези правила дават Търновската конституция, по общо мнение една от най-напредничавите за времето си.
От 10 февруари 1879 г. всъщност започва изграждането на българските държавни институции, стълбовете на българската държава и едновременно с това носителите и “ретранслаторите” на европейската държавност у нас. Те се оказаха достатъчно способни да понесат изпитанията и превратностите на времето, да гарантират онзи вътрешен ред в държавата и климат в обществото, които съхраниха тъканта на приемственост, на постъпателно развитие на страната през всичките исторически превратности на времето.
Всъщност стабилитетът на българската държава бе един от факторите, които запазиха у българите онова чувство на принадлежност и общност, което наричаме българската идея – свидетелство за дълбоките корени на идеята за българска държавност сред българския народ.
Периодът до 10 февруари и съответно 16 април 2009 г., който ни предстои, предполага ние, народните представители от Четиридесетото Народно събрание, да се постараем да осмислим от днешна гледна точка примера и поуките от историческото дело на Учредителното събрание и да се постараем да дадем достатъчно ясни очертания на онова, което е крайъгълен камък на днешната Конституция на България – като Република с парламентарно управление!
Благодаря ви за вниманието, колеги!
Имаме един период от малко повече от година, в който наред с всичките моментни въпроси, е нужно да отделим време и за един нов прочит на онова историческо наследство, на което сме носители.»
