С Договора от Лисабон гражданите на ЕС получават нови важни права, заяви Георги Пирински след официалното внасяне на проектозакона в Народното събрание
5 февруари 2008 г.
Председателят на Народното събрание Георги Пирински прие на 5 февруари 2008 г., в зала „Запад” на парламента, министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова.
Министър Грънчарова връчи официално на председателя на парламента проекта на Закон за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност. Непосредствено след това председателят на Народното събрание Георги Пирински разписа разпореждането за разпределение на законопроекта на комисиите по европейски въпроси, по правни въпроси и по външна политика за становища. На церемонията по връчването на документа присъстваха заместник-председателите на 40-то Народно събрание Анастасия Мозер и Юнал Лютфи и председателите на комисиите по европейски въпроси и по външна политика Младен Червеняков и Соломон Паси.
Председателят на парламента изрази увереност, че трите комисии, на които е разпределен проектозакона, ще организират анализ и сериозни дискусии на предложения договор с участието на структурите на гражданското общество и на специалисти и в пленарната зала ще се състои отговорно обсъждане. Той отбеляза, че този договор попада в режима на текста от Конституцията, който предвижда необходимостта от приемане на законопроекта с мнозинство две трети от всички народни представители.
Председателят на Народното събрание съобщи, че вече е разпределил на 24-те парламентарни комисии годишната програма за работа на Министерския съвет по въпросите на ЕС за 2008 г. Той припомни, че Народното събрание приема своя годишна програма въз основа на тази на правителството и на преценката си за въпросите, които са на дневен ред в ЕС.
В изявление за медиите Георги Пирински подчерта, че с Договора от Лисабон Европейският съюз получава ново качество – на юридическо лице, на субект на международното право с всички произтичащи от това нови възможности за участие на ЕС в международните отношения. Той допълни, че Европейският съвет получава своето формално признание като водещ орган на Съюза, той получава и свой председател, свой президент. Ние сме членове на една организация, която придобива ново, важно качество, подчерта председателят на парламента.
Едновременно с това гражданите на ЕС получават нови важни права, Хартата за основните права получава задължителен характер, посочи Георги Пирински. Той отбеляза, че това е особено важен момент, който заслужава повишено внимание – какво е Хартата за основните права, какви са тези основни права и дали гражданите на страните-членки, включително и българските граждани, се ползват на практика от тях. С демократизирането на Съюза е свързана възможността, която се предвижда от 2014 г,. за т.нар. двойно гласуване – не само страните-членки ще гласуват, но и гражданите на страните-членки ще гласуват по определени въпроси, допълни председателят на Народното събрание.
За първи път в договор на ЕС националните парламенти, включително и българският, получават формално записана своя специална роля, свързана и с преценката за това дали един проектоакт, който се предлага например от комисията, трябва да бъде приет на равнище на Съюза или пък този въпрос най-добре може да се решава на равнище на отделната държава, на национално равнище – т.нар. принцип на субсидиарността, отбеляза Георги Пирински. По думите му преценката в много голяма степен вече ще бъде на парламентите. Освен това националните парламенти получават право да бъдат подробно и предварително информирани за всички проекти на директиви, на регламенти, които се подготвят и предлагат от съответната инстанция на ЕС, добави той. Според него това е отговорност, с която парламентът приема не да бъде просто получател на тази информация, а активно да я анализира, да откроява в този поток от актове кои са важните за България и да взаимодейства заедно с правителството позициите на страната добре да защитават националните интереси в съчетание с общностния интерес.
Георги Пирински подчерта, че договорът открива пътя за по-нататъшното разширяване на ЕС, доколкото предвижда реформа на институциите по начин, който позволява приемането на нови страни-членки. Тук също Народното събрание има своята повишена роля, защото право на парламента е да бъде запознат и да преценява молбите за членство, изтъкна той.
Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова изрази надежда, че обсъждането на законопроекта за ратифициране на Договора от Лисабон в Народното събрание ще надскочи чистата процедура и ще създаде среда на един информиран, задълбочен и максимално широк дебат за това какво точно означава Договорът за реформа за държава-член на Съюза като България, но и в контекста на по-големия разговор. По думите й това е първият европейски консенсус, в който България участва от началото до самия край.
Министър Грънчарова отбеляза, че договорът прави ЕС по-ефективен и по-демократичен. Пред нас е политически документ от ново поколение, документ на 21 век, подчерта тя. Гергана Грънчарова посочи, че вече подписите на един милион европейски граждани от определен брой държави-членки ще е достатъчно основание за покана към комисията да се задейства с конкретно законодателно предложение.
Договорът разширява значително правомощията на Народното събрание в сферата на европейската интеграция, давайки възможност за пълноценно участие в европейския процес на вземане на решение, включително и възможност да затруднява и блокира този процес, когато прецени, че принципът на субсидиарност не е приложен, изтъкна министърът по европейските въпроси.
