Под патронажа на председателя на Народното събрание Георги Пирински беше отбелязана 100-годишнината от създаването на стандартната клавиатура на пишещите машини в България

Под патронажа на председателя на Народното събрание Георги Пирински беше отбелязана 100-годишнината от създаването на стандартната клавиатура на пишещите машини в България

Под патронажа на председателя на Народното събрание Георги Пирински беше отбелязана 100-годишнината от създаването на стандартната клавиатура на пишещите машини в България


13 декември 2007 г.


Под патронажа на председателя на Народното събрание Георги Пирински на 13 декември 2007 г. беше тържествено отбелязана 100-годишнината от създаването на стандартната клавиатура на пишещите машини в България. Честването се проведе в сградата на Българската академия на науките. Организатори на отбелязването на годишнината са Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори, Асоциацията за национален електронен архив на български език и Българската академия на науките. Честването се осъществи със спомоществователството на Народното събрание и Националния дарителски фонд „13 века България”.


Успешно да преодолеят предизвикателствата, отправени към писмовната култура от нелекото ни време, пожелава в приветствие към участниците председателят на парламента Георги Пирински. Днес още веднъж си даваме сметка, че прецизното документиране на новата българска история беше и продължава да бъде невъзможно без професионалната отговорност и майсторството на парламентарните стенографи, изтъква Георги Пирински. Той отбелязва, че именно Народното събрание е люлката на българската стенография, а законодателната работа на парламента е станала мощен подтик за единството и модернизацията на общата знакова мрежа на пишещите машини в България. Утвърдената чрез опита на парламентарните стенографи единна национална клавиатура е залог за стабилното качество на родния машинопис, посочва председателят на Народното събрание.


Първите пишещи машини навлизат в България през 1902 г. Фирмите- производители разполагат клавиатурата на кирилица по различен начин и разностилието не е давало възможност на един машинописец да пише бързо на друга пишеща машина, освен на своята, както и не е било възможно обучение по машинопис. Затова през 1907 г. стенографите при Народното събрание извършват статистически изследвания на честотата на звуковете в нашия език и през декември същата година утвърждават „Обща българска знакова мрежа на пишещите машини”.

Времето