Изказване на председателя на Народното събрание Георги Пирински при откриването на обществената дискусия: “Концепция за основните положения и проект на закон за резерва на въоръжените сили на Република България
29 ноември 2007 г., Народно събрание, зала “Изток”
Уважаеми полковник Иванов,
Уважаеми господин Найденов,
Уважаеми участници в дискусията,
Уважаеми генерали и офицери,
Уважаеми колеги народни представители,
За мен е чест да имам възможността да ви приветствам при откриването на тази обществена дискусия. Казвам го, защото е очевидно, че работата, която е вложена в концепцията, е изключително интензивна, сериозна и документът, който ще разглеждате, наистина заслужава най-детайлно и отговорно обсъждане. Също и поради това, че тази форма на взаимодействие между Народното събрание и неправителствена организация като Асоциацията на завършилите Колежа по отбрана на НАТО според мен е особено ценен пример и начален опит в такава отговорна област като изработването на проектозакон в областта на отбраната – и по специално за резерва на въоръжените сили.
Ние всички съзнаваме и вие може би сте усетили непосредствено и сте чули коментарите, че много от законите, които се приемат, страдат от едни или други недостатъци. В хода на тяхното прилагане се оказва, че не всичко е достатъчно преценено и понякога пристъпваме към изменения и допълнения твърде рано, след като сме приели един законопроект. Ние отчитаме в Народното събрание този сериозен проблем и недостатък в нашата работа, частично обясним може би с интензивното приемане на закони, свързани с европейското членство, но сега вече това не може да бъде повод за оправдание.
Една от причините за възникването на подобни проблеми е именно в етапа на обмисляне на основните идеи и концепцията за закона. Затова приветствам изработването на концепция за основните положения на законопроекта, защото ако има една достатъчно обмислена основа, на която се изготвя самата норма, вече е много по-лесно и възможно да се прецизира юридическата формулировка. Отново и отново в много случаи е ставало дума, че са заложени противоречащи си начала в един или друг проект за нормативен акт, които след това, разбира се, водят до това не добро състояние в окончателния текст и в неговото приложение.
Бих искал убедено и специално да подкрепя този начин на работа, да приветствам комисията по отбраната, нейния председател и колегите от комисията за тази стъпка, която са предприели – да се сключи този договор с Асоциацията и, разбира се, да изразя благодарността на парламента за отзивчивостта и готовността на организацията да се ангажира с такъв отговорен проект на концепция.
От онова, което успях да разбера като основни съображения, идеи, които се споделят от участниците в разработката и които са били и предмет на дискусия с колегите от комисията по отбрана, бих искал и аз да се присъединя и да изразя пред вас онези разбирания, които считам за съществени и които би трябвало наистина да намерят достатъчно ясно отражение в концепцията и след това в самия проект за нормативен акт.
Както е споделено в концепцията, в света трудно може да се намери държава, която е в състояние да поддържа в мирно време армия, способна да изпълни целия диапазон от задачи в случай, че бъде въвлечена във въоръжен конфликт. И едва ли има необходимост пред вас да обосновавам тезата, че колкото и да е малка вероятността за военни действия в съвременния свят, очевидно една система за отбрана трябва да е готова за това върховно изпитание. Някои от държавите, сред които и България, се стремят да решат това основно предизвикателство отчасти чрез включване в система за колективна отбрана – такава, каквато е Североатлантическия договор. Казвам отчасти, защото както всички добре съзнавате, освен член 5-ти на този договор, в него се съдържа и член 3-ти, съгласно който всяка държава, член на НАТО, трябва да е в състояние самостоятелно да поддържа и развива собствен отбранителен потенциал за отразяване на въоръжено нападение.
През последните години икономическото и финансовото състояние на държавата не позволяват в пълен обем да бъдат задоволявани всички заявки на въоръжените сили, отделянето на онзи обем средства, от който отбранителният комплекс има нужда. Вследствие на това, мирновременният състав на въоръжените сили на армията претърпява няколко съкращения и за да се запази необходимият отбранителен потенциал, очевидно трябва да се трансформира в сплав от активни мирновременни въоръжени сили и добре организиран, мотивиран и подготвен резерв. Когато буквално от утре армията ни става изцяло професионална, очевидно е необходимо час по-скоро да се намери съответният работещ, и в много отношения нов подход към строителството на резерва на въоръжените сили. Този подход трябва да бъде следствие от задълбочено изследване на историческите традиции на страната ни, на действащата нормативна уредба, на опита на другите страни-членки на НАТО, които са преминали, преминават или в близко бъдеще ще преминат към изцяло доброволен начин на изграждане на армиите си в мирно време. На базата на такова изследване трябва да бъде приет специален закон за резерва – очевидно това е и предметът на тази обществена дискусия.
Би могло да се добави, че и другите сили от сектора на сигурност, които съгласно действащия закон за отбраната остават извън обхвата на въоръжените сили, също би трябвало да имат и да поддържат готовност за използване на свои резерви и затова очевидно също е необходимо да има съответната нормативна уредба. Имайки предвид важността на своевременното решаване на този основен проблем – създаването на стабилна законова основа в новите условия, за които говори президентът на Асоциацията г-н Иванов, Народното събрание, респективно комисията по отбрана, е сключила това споразумение с Асоциацията, която е приела да разработи тази концепция. И днес присъстващите тук ще имат възможност да обсъдят един детайлно и внимателно разработен документ.
Надявам се и съм уверен, че участието в тази дискусия ще бъде активно и ангажирано. Очевидно тук са събрани хора, които милеят за въоръжените сили, които сериозно си задават въпроса как в съвременните условия днес и утре да се изгради достатъчно действена система за организация на въоръжените сили, гарантираща отбраната и сигурността на страната.
Отново искам да кажа, че се радвам, че Народното събрание може да предложи домакинството на тази дискусия. Още веднъж ми позволете да ви пожелая успешна и ползотворна работа. Искам да ви уверя, че резултатите от нея ще бъдат внимателно следени от колегите народни представители и съм убеден, че ще намерят много сериозно приложение в нашата работа.
Успешна работа. Благодаря Ви.
