ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ С ЖУРНАЛИСТИ,
АКРЕДИТИРАНИ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
(София, 8.11.2007 г., 14,00 ч.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добър ден!
Уважаеми колежки и колеги, благодаря ви, че се отзовавате на тази покана, която беше отправена в малко съкратен срок.
Предложих тази среща във връзка с повдигнатия въпрос, по който много се дискутира – проекта на бюджет на Народното събрание за 2008 г.
Преди всичко причината да поискам тази среща е да се постараем достатъчно обективно да изясним въпросите, които се повдигат в един конкретен разговор. Дискусията по Закона за държавния бюджет за 2008 г. е една от много отговорните и не бива да се смесват въпросите на държавния бюджет, на основните макроикономически показатели с проблематиката на бюджета на Народното събрание.
След половин час, както вярвам и вие ще отразите, ще има съвместно заседание на двете комисии на Народното събрание, ще бъде представен проектобюджета и считам за нужно дискусията да се съсредоточи върху основните въпроси, които засягат параметрите на бюджета и отражението му върху всеки гражданин. Това е проблематика, която е достатъчно сериозна, отговорна и изисква цялото внимание на медиите, на коментаторите.
По никой начин не подценявам въпросите, които бяха отправени по отношение на бюджета на Народното събрание, защото, първо е естествено да има един засилен интерес към това какви разходи прави Народното събрание, за какво ги прави – това, по принцип.
И второ, разбира се, защото след промените, които бяха направени в законодателството, следващата година Народното събрание ще има бюджет изготвен и упражняван по един нов режим, т. нар. самостоятелен бюджет.
По отношение на твърденията, които се появиха в печата – ще коментирам четири от тях.
1. Първото твърдение е за ръста на заплатите. Първият въпрос е за какви заплати говорим. Той е отразен в чл. 3 от проектобюджета на Народното събрание, който вярвам сте получили и по който ще работите, а ако не – хубаво е да го потърсите, той е на разположение. Данните, които се съдържат на страницата за Народното събрание, а това е стр. 11, посочват две числа – 18 млн. 800 хил. лв. за заплати и възнаграждения и други възнаграждения и плащания – 1 млн. 200 хил. лв. Трябва да ги съберете, за да получите числото 20 млн. лв., което обхваща заплати, хонорари и обезщетения.
На второ място трябва да видим към какво ги сравняваме. Също в този материал – законопроекта, вече на стр. 64 в Приложение 1 е посочено, че за 2007 г. за заплати и други възнаграждения Народното събрание е имало 13 млн. 900 хил. лв. Сравнени с 20-те милиона, за които става дума, се извежда процента 44,36%.
Обективната истина обаче е, че трябва да сравняваме 20 млн. лв. с 15 млн. 700 хил. лв., защото: първо, уточненият бюджет на Народното събрание към м. юли т.г. не е 13, 9 млн. лв., а 14,6 млн. лв. Знаете, че в течение на годината вървят промени в бюджета. Освен това числото 14,6 млн. лв., не включва хонорарите и обезщетенията, които са още 1 млн. 100 хил. лв. Като ги съберем се получават 15 млн. 700 хил. лв., като базата, на която да сравняваме 20-те милиона и процента излиза 27,3%. Това е ръстът на заплатите в Народното събрание.
Като казваме “Народното събрание” какво имаме предвид? Това не са само 240-те народни представители, а още над 600 служители. Това са служители в централната администрация на Народното събрание, в редакцията на “Държавен вестник”, в Икономическия и социален съвет, в Националния център за изследване на общественото мнение, в други звена, които са т.нар. второстепенни разпоредители, така че този разход трябва да го отнесем към едно число от над 900 души – и народни представители, и служители.
Следователно първото твърдение, че заплатите на депутатите се повишават с 44% обосновано чрез тези числа, не отговаря на истината. Истината е, че заплатите в Народното събрание средно се предвижда да пораснат с 27,3%.
2. Второто твърдение – за заплатите на народните представители. Да дойдем в тази извадка от 240 души. Посочват се проценти 43-44. Тук има две части на повишението – едната е от 27%, другата е от 15%.
Двадесет и седемте процента са по правилата, съдържащи се в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в неговото приложение за финансовите условия. Знаете какви са тези правила – осреднява се ръстът на заплатата в обществения сектор от предходното тримесечие преди последното, той се прилага като основа и се умножава по три, за да се получи основната заплата на народните представители.
Бързам веднага да кажа, че освен тези 27%, в средствата за народни представители за 2008 г. има още един компонент от 15%. Това са средства, които са дължими и така са заложени, по силата на Закона за класифицираната информация за работа с класифицирана информация. Досега такъв процент не е залаган в заплащането на народните представители. При подготовката на проектобюджета за тази година е било преценено, че е уместно да се заложи такава сума. Това още не е решение. То подлежи на преценка, подлежи на потвърждение или пък на отхвърляне.
Но аз искам да ви обърна внимание и върху 27-те процента, които са по правилник. Как се получават те? За първото тримесечие на тази година е заложен ръст от 10%, защото за първото тримесечие на сегашната 2007 г. отчетната стойност е била 9,2%, която тогава се е получила фактически на базата на данните за края на 2005 г.
За периода от 1 април за следващите три месеца колегите са заложили 2% ръст – за второто тримесечие на тази година. Това са все прогнози, които се правят като очаквани повишения на средната заплата в публичния сектор за предходното тримесечие. Такава е технологията на бюджетиране. За третото тримесечие са разчетени 3% и за четвъртото – 12%.
Общо това прави 27%. Тези 27% още не значи, че ще бъдат получени, защото отново ви връщам към чл. 3, ал. 2 на проектозакона за бюджета, където ясно е записано следното. Нека да намеря текста и да видим какво пише в ал. 2: „Икономията на средства в частта за възнагражденията на народните представители, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се отразяват в намаление на съответните разходи чрез корекция на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет”.
Тоест, ако тези очаквани проценти на повишение 10 плюс 2 плюс 3 плюс 12, се окажат на практика по-ниски, средствата се връщат в бюджета, те не се изплащат на народните представители, така че този процент може да бъде и 20, а може и да бъде над 27, има и такъв вариант. Но тук няма някакво решение за тази година, което е различно от правомощията на Народното събрание в сравнение с други години. Това е начинът, по който се формират заплатите на народните представители. Така е заложен той и в проектобюджета.
3. Третото твърдение – за автомобилите. В момента Народното събрание разполага с 80 леки коли, които са в гаража на Народното събрание – 54 от тях са с пробег от между 320 хил. и 450 хил. км. За тази 2007 г. са били разчетени 1 млн. 200 хил. лв. разход за автомобили. Разход не сме правили. Решихме да спестим тази сума по всички понятни причини за икономии, така че тази година автомобили не са купувани.
За следващата година е разчетена сума от 1 млн. 500 хил. лв., за която още не е обявявана обществена поръчка. Тепърва предстои тя да се организира , да се прецени още веднъж потребността и начина на задоволяване на тази потребност с една или друга доставка.
4. И четвъртото твърдение, отнасящо се до общите параметри на разходите на парламента за 2008 г. в сравнение с 2007 г. Най-общо казано се получава един ръст от 37%. Абсолютните суми по закон за тази година по уточнен, актуализиран бюджет, възлизат на – 40 млн. 700 хил. лв. Разчетът, предложението по Законопроекта за следващата година е за разходи – 56 млн. лв. В това число, текущите разходи, които основно са за заплати и за издръжка нарастват с– 27%. Този процент, който се получава за заплатите е общият за текущите разходи. Текущите разходи като общи суми нарастват от 34,9 млн.лв. за т.г. на 44,1 млн.лв. за следващата. Основният ръст действително се предвижда в капиталовите разходи – от 5 млн. 800 хил. лв. на 11 млн. 400 хил. лв. Това е 96,5%. Освен това се предвижда и резерв от 500 хил. лв.
И в съобщението, което вчера разпространи пресцентъра и с което вярвам сте се запознали, е отразено, че първоначалната заявка за капиталови разходи на Народното събрание беше още по-висока с над 5 млн. лв. В диалога с Министерството на финансите то не прие предложенията, които бяхме направили и преценихме, че е възможно да редуцираме тази сума с 5,5 млн. лв., стигайки до 11 млн. 400 хил. лв.
Искам да ви обърна внимание и да ви помоля да отчетете, че между твърденията, които се появиха в пресата за това, че депутатите искат 20 млн. лв. за заплати, а даже в някои интерпретации – 20 млн. лв. повече за заплати, и реалните числа има огромна разлика.
Ако върху 6,5 млн. лв., които са за тази година заплати за народните представители сложим 27-те процента, се получава ръст от 1 млн. 750 хил. лв. Ако сложим всичките 43%, тоест плюс 15-те, се получават 3 млн. 800 хил. лв. И аз си задавам въпроса: в чий интерес е да се създава в общественото мнение, представа за едно безотговорно предложение за заплати и разходи в Народното събрание, което излиза извън всякакви параметри на разумното. Да се формира една атмосфера, която поставя Народното събрание и народните представители в една абсурдна, незащитима позиция, ако се остане на тези числа, които нямат нищо общо с реалността?
Искам и това да спомена, че далеч от истината е твърдението, че Народното събрание самò си прави бюджета, самò си го утвърждава, безконтролно, произволно и т.н.
Бюджетът за 2008 г. беше разработван в изпълнение на всички решения, на Постановлението на правителството от м. февруари т.г. за бюджетната процедура, на указанията на Министерството на финансите в изпълнение на това постановление. Проектът бе уточнен в поредица от диалози с Министерството на финансите в началото на годината, след това в средата, последно през м. септември-началото на м. октомври, (на 13 октомври т.г. беше последният диалог), при спазване на макроикономическите параметри, зададени от Финансите и на общите параметри за формиране на бюджетните показатели.
В какво се състои самостоятелността, за която става дума? Ние ще се стараем да развием програмното бюджетиране в Народното събрание, да съставяме програми за 3-годишната бюджетна прогноза и за по-дълъг период от време по основните функции на парламента, а те са преди всичко: народно представителство, тоест какви разходи са необходими, за да е наистина представително Народното събрание; законодателната дейност; парламентарния контрол, международната парламентарна дейност; като достатъчно внимателно програмираме разходите, които са необходими.
Самата технология на упражняване на бюджета, когато той е с по-висока степен на автономия дава допълнителна възможност за гъвкавост на парламента в хода на изпълнението на бюджета, но по никой начин безконтролност, защото както за Народното събрание, така и за другите мероприятия с относително самостоятелен характер важат всички общи правила на отчетността, на контрола от страна на Сметната палата и т.н. Много силно бих искал да предложа да се изостави тезата за някаква екстратериториалност или извънзаконовост на бюджета на Народното събрание.
И още едно нещо бих споменал – обстоятелството, че се разгърна дискусия около това, че бюджетът на Народното събрание е самостоятелен, очевидно повиши интереса към него, но плюсът от това е, че и вие се вглеждате по-внимателно в числата и има една по-висока степен на прозрачност и на отчетност, която аз приветствам, защото считам, че разходите за българското Народно събрание са на един минимум за парламент, за да може той да функционира нормално.
Давам си сметка за остротата на нуждите в основни публични сфери като започнем от образование и здравеопазване, затова съм се стремил и в упражняването досега на бюджета да бъде това максимално икономично и в заявките си да се разпростираме само дотам, докъдето е абсолютно необходимо. Вярвам и се надявам, че при едно обективно отразяване на самите показатели по бюджета, на отговорността и сложността на задачите, които трябва да се изпълняват, обществото ще съумее и ще възприеме, ще разбере необходимостта от разходите, които се предлагат. В това отношение, разбира се, разчитам и на вас, на вашите колеги.
Отново искам да потвърдя, че съм готов за достатъчно отговорен и сериозен разговор, тогава когато имате интерес.
Сега съм готов да отговоря на вашите въпроси. Заповядайте.
МАРИЯ КОЛЕВА (“Инфорадио”): Искам да попитам и да припомните кога е приета тази промяна в Закона за класифицираната информация, която дава право на 15% над заплатата, с какви аргументи, ако можете да кажете?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не бих могъл да Ви отговоря. Не знам кога е възприета тази норма. Знам, че досега не е прилагана в разчитането на заплатите, че за първи път се залага сега за следващата година като възможност, пак казвам. За да се въведе в действие трябва да се направят съответни промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, каквито на един или друг етап са подготвяни, но те не са внесени за одобрение в Народното събрание, не са и дискутирани.
МАРИЯ КОЛЕВА: Тоест, възможно ли е за следващата година да няма такова увеличение?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Напълно възможно е.
ТАНЯ ПЕТКОВА (“Медиапул”): Господин Пирински, искам да допълня въпроса на колежката: какво налага увеличение на пари за работа с класифицирана информация? В смисъл, че не ми е ясен този механизъм.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Една голяма част от материалите, с които работят народните представители са с гриф “Класифицирана информация”. Знаете, че има и съответна служба в парламента, която работи с тези материали. Когато народните представители работят с тях те спазват определен режим. Преди всичко това е въпрос на степен на отговорност.
През последните години потокът на такава информация значително се увеличава, тъй като такава информация постъпва и по линия на Европейския съюз като документи, и по линия на НАТО, както и на други организации, които класифицират с различна степен на поверителност и секретност една част от материалите, които отправят и до Народното събрание. Така че може да се каже, че на практика боравенето с класифицирана информация от страна на народните представителите неколкократно се увеличава през последните месеци, поради обема на такива материали, които постъпват в сравнение с минали периоди.
ВЕСЕЛИНА ГАРЧЕВА (в. “Сега”): Не ми е ясно, извинявам се, че повтарям въпроса, за какво ще бъдат използвани тези пари или те се дават само за това, че те имат работа с класифицирана информация?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Точно така. Така предвижда и закона, тъй като имайте предвид, че за работа с класифицирана информация се дава сертификат. Онези, които имат право да работят с такива материали получават свидетелство от Държавната комисия по сигурността на информацията. И заплащането е именно като за вид квалификация.
БОРЯНА ЙОТОВА: (в. “Стандарт”): Това означава ли, че Вие лично ще инициирате, например всички други, които работят с класифицирана информация да получават подобна надбавка, тъй като стана ясно, че в ДИКСИ не получават подобна добавка. Нито един от членовете на ДИКСИ не получава това, а тях все пак това им е работата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, по никой начин няма да инициирам, както казвате, такова предложение. Пак повтарям – това е една възможност, която е била разчетена и която очевидно подлежи на сериозна преценка.
Нещо повече, мога да споделя, че в светлината на острата критика към Народното събрание във връзка с темпа на работа, с тези образи от пленарната зала с отсъстващи депутати и присъстващи карти за гласуване, което не може да не предизвика много остра негативна реакция в обществото, аз намирам такова предложение за много трудно защитимо. Не бих се наел да съветвам и някой да го прави.
Пак повтарям, за мен въпросът със заплащането на народните представители стои, защото те наистина са много скромно заплатени, имайки предвид равнищата на заплати в други власти, в частния сектор. Ние искаме да имаме независимо Народно събрание, което да не се влияе от едни или други лобистки интереси, което, когато се гласува текст да защитава интересите на гражданите – нашите с вашите интереси, а не на една или друга прослойка или групов интерес. Сами разбирате, че за да бъде достатъчно сериозна основата за такава работа, трябва да бъдат осигурени и съответните възнаграждения. Но считам, че Народното събрание и народните представители трябва, ако щете, да завоюват това разбиране. И за мен то се завоюва не толкова със седене в залата, а преди всичко с качеството на обсъжданията и качеството на приеманите норми.
През Народното събрание минават много законопроекти, много международни конвенции и договори, които предполагат много сериозен анализ, много сериозна дискусия, каквато за жалост, в повечето случаи не се забелязва, а се пристъпва към изчитане на текста на доклада и преминаване към гласуване.
Народното събрание е длъжник на обществото със сериозна дискусия преди всичко. Считам, че има достатъчно потенциал в народните представители за подобна интензивна работа. Вярвам, че при един по-друг образ на парламента в обществото ще има и по-друго разбиране за размера на оправданото възнаграждение.
КРАСИНА КРЪСТЕВА (в. “Труд”): Господин Пирински, искам да Ви попитам – нека изчерпим тази тема – има ли такова предложение за Правилника направено за използване на тези 15%?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не.
КРАСИНА КРЪСТЕВА: Тоест, те ще се върнат в бюджета, ако такова не бъде?...
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е внесено предложение за промяна на Правилника. Както сама разбирате, след като се внесе то трябва да се обсъди, да се гласува, така че сме много далеч от тази хипотеза, но аз бих Ви бил благодарен, ако Вие отговорите на моя въпрос: чий е интересът една основна медия да лансира очевидно неверни твърдения за бюджета на Народното събрание?
КРАСИНА КРЪСТЕВА: Кое е невярно твърдение?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Че 20 млн. лв. искат народните представители за заплати – груба лъжа!
КРАСИНА КРЪСТЕВА: Вие самият казахте, че тези пари се искат, а друг е въпросът дали ще бъдат платени. Аз това се опитвам да изясня точно.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие не сте слушала какво съм казал. Колко записахте, че са заплатите на народните представители тази година?
КРАСИНА КРЪСТЕВА: Записах това, което казахте.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Шест милиона и половина лева! Колко се искат за догодина? Осем милиона и 250 хиляди лева.
КРАСИНА КРЪСТЕВА: Че искате 37% ръст, който може да не бъде осъществен...
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, оставете това! Аз говоря за 20-те милиона, госпожо Кръстева. Вашето издание твърди, че за заплати на народните представители се искат 20 милиона! Това е във вчерашния брой на вашето издание. Сумата при 27% ръст е 8 млн. 200 хил. лв., при 43% ръст е 9 млн. 300 хил. лв. – повече от 100% по-малко от твърдението на вашето издание!
КРАСИНА КРЪСТЕВА: Преди малко също изкарахте тази сума от 20 млн. лв., като тук влизат и другите възнаграждения – плащания за персонал. Това също исках да Ви попитам – за какво става дума?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Двадесет милиона са за близо хиляда души, госпожо Кръстева! Двадесет милиона лева са за 240 народни представители и 680 служители. Какво общо има едното с другото?
КРАСИНА КРЪСТЕВА: Сега разбрах.
ПРЕДС.ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, че сте разбрала.
КРАСИНА КРЪСТЕВА: Също така исках да обясните за какво ще бъдат тези 11 млн. лв. за капиталови разходи. Какво включва? Вие самият казахте, че това е най-голямото увеличение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, така е. Има и основен ремонт, има и нови дълготрайни активи. Риск поема всеки, който се вози на асансьорите в сградата на Народното събрание на пл. “Княз Александър І”, които отдавна по технологични изисквания трябва да бъдат подменени.
Телефонната централа в Народното събрание е модел 1929 г., аналогова технология, която предлагаме да предадем на музей на техническото развитие и т.н. (Смях, оживление в залата).
ДИАНА ДОНЧЕВА (bTV): Господин Пирински, след като няма предвидена такава промяна в Правилника, защо искате превантивно тези 15% за работа с класифицирана информация?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не е превантивно. Очевидно те са заложени като ресурс, който евентуално да бъде на разположение, ако се направят такива промени в Правилника.
ДИАНА ДОНЧЕВА: Добре, евентуално може би има нужда и от други разходи за други пера. В смисъл, че евентуално това са искани пари без някакво покритие – може да стане, може да не стане, а искате 15%?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това са заложени пари въз основа на този разчет, прилагайки този текст от закона като предположение без това да е решение и, разбира се, без да се стигне до разходването на този милион лева, който е разликата между 8 млн. 250 хил. лв. и 9 млн. 300 хил. лв., ако не се приложат тези 15%.
ДИАНА ДОНЧЕВА: Ако се приложат тези 15% колко ще вземе един депутат за работа с класифицирана информация допълнително?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не мога да Ви кажа. Не съм го изчислявал, но разликата между двете суми е 1 млн. лв.
ДИАНА ДОНЧЕВА: Ние по някога сме много лаици и не разбираме доста от цифри – кажете, примерно, за по-високата отговорност на един депутат за работа с класифицирана информация...
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не съм правил това изчисление. Вие бихте могла да го направите като разделите 1 млн. лв. на 240.
ЕВГЕНИ ГЕНЧЕВ (Нова телевизия): Понеже направихте доста точен разчет на парите за заплати и сам споменахте празната зала, можете ли също така точен отчет да направите сега за парите, спестени от глоби на депутати за тази година, които не са били на работа?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има такъв разчет. Не разполагам в момента с него. Ще помоля колегите от администрацията да Ви предоставят тази информация. Вярвам, че може би и в момента я имат, но не бих искал да ги ангажирам с отговор веднага, но в разстояние на няколко часа ще имате отговор. Вярвам, че ще бъдете тук, на заседанието на двете комисии. Ще помоля да Ви предоставят това число.
ВЪПРОС: Дали бихте уточнили дали се подготвя промяна на Правилника, така че депутатската заплата да се определя по друг начин?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Може би са готвени едни или други варианти. Това е въпрос не на администрацията, а на народни представители.
Вие сама разбирате, че след тази дискусия, която водим и в момента, аз не знам колко много народни представители ще се ангажират с такова предложение. Очевидно е, че няма в обществото и не би имало разбиране за подобна корекция, затова не вярвам, че ще се даде ход на такова предложение, но пак повтарям, това за мен не снема въпроса за оправданото възнаграждение за народните представители, но отново оправдано въз основа на една променена обществена оценка за работата на парламента.
ВЪПРОС: Имам още един въпрос – казахте, че са спестени тази година средства за автомобили. Защо са спестени при положение, че депутати твърдят, че тези автомобили са стари и били рискови за тях?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Просто защото не сме откривали процедура за покупка на автомобили. След като бъде разчетена сумата трябва да се обяви обществена поръчка, трябва да се мине през цялата процедура на подаване на оферти, на оценката им, сключване на договор, извършване на доставката. Това е процедура, която горе-долу заема половин до една година. Просто тази процедура не е предприемана.
И последен въпрос, заповядайте.
ТЕОДОРА СИМОВА (Дарик радио): Да допълня само колегата за автомобилите – ще използвате ли всички тези средства от 1 млн. 500 хил. лв. за следващата година за нови автомобили? И за какъв брой?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За мен въпросът стои така – първо, трябва да се направи една внимателна оценка на работата на гаража и да се види режима, по който той работи. Трябва да сме сигурни преди всичко, че се спазват изискванията на едно точно бюджетиране и отчитане.
И, второ – още веднъж една преценка, в крайна сметка колко са най-нужните замени, колко броя? И по какъв начин да бъде формулирана заявката?
За мен стои въпросът срещу дадена сума да се направи оферта с възможно най-голям брой автомобили със сходни характеристики, без да се жертват изискванията и за сигурност, и за удобство, (както знаем, различни марки начисляват и различни допълнителни проценти), и да се направи необходимата достатъчно отговорна и разумна доставка.
Още веднъж ви благодаря и пак заявявам, че тази тематика съм готов да дискутирам, но ви предлагам да я обсъждаме отделно от въпросите на държавния бюджет. Достатъчно сериозен е въпросът за Закона за държавния бюджет.
Пожелавам ви успешна работа в комисията.
