Слово на председателя на Сейма на Литва Викторас Мунтианас в пленарната зала на Народното събрание
София, 11 октомври 2007 г.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми госпожи и господа депутати,
Много съм ви благодарен за поканата да дойда във вашата прекрасна страна България, за възможността да се запозная с нея и с гостоприемните ви хора. Също така благодаря за предоставената ми чест да се обърна към Народното събрание на Република България.
Преди седемнадесет години бе съборена Берлинската стена и пространството на Централна Европа се освети с лъчите на демокрацията. В хилядолетната история на Европа това не беше една редовна проява на нови идеи, а началото на един необратим процес.
По онова време бе поставена целта на нашите страни Литва и България – да се възстанови независимостта ни и да се върнем в обединението на свободните и демократични европейски страни – която се увенча с членството ни в НАТО и в Европейския съюз. Пространството, което включва 27 страни и 480 милиона души, е безпрецедентен проект в света, обединил въз основа на общите ценности по-голямата част от континента.
Нашият общ интерес е Европейският съюз да бъде солидарен и динамичен, конкурентноспособен и влиятелен в света. Не се съмнявам, че успешно се движим към това – влиянието и солидарността на Европейския съюз се проявиха в усилията за освобождаването на българските медицински сестри, което, макар и нелесно, свърши успешно.
Членството в Европейския съюз откри нови възможности за междудържавните отношения между Литва и България, като ги издигна на ново равнище: дневният ред на Европейския съюз стана неотделима част от нашата вътрешна политика, а търсенето на съмишленици стана начин на ежедневното ни общуване. Литва, която преди три години се присъедини към Европейския съюз, прекрасно разбира вашите радост и очаквания и вярва, че България ще се възползва от всичките предимства на членството й в Европейския съюз и ще процъфти в семейството на европейските народи.
Литва и България не само имат общо настояще и бъдеще, но и в историята на двете страни също можем да намерим допирни точки. Нашите страни имат общ гражданин Йонас Басанавичюс, който е живял в България в течение на 25 години. В Литва той се нарича “патриарх” на литовското национално възраждане. В България той се прояви като активен обществен деец, член на Варненския градски съвет и на Българската академия на науките. Йонас Басанавичюс е изследвал етнографията и археологията на България. Като е живял тук, той издигна хипотезата за произхода на литовците от българския регион на Тракия. Между другото, старата литовска столица се нарича именно така – Тракай...
Сега в Литва живеят 200 българи, обединили се в българската община “Мадара”. Радостно е, че тази неголяма, но активна община се стреми да съхрани и да развива наследството на българската духовна култура, традициите и обичаите, които несъмнено обогатяват разнообразния културен живот на Литва.
Тази есен Литва и България взаимно създават свои посолства – едната на територията на другата. Създаването и дейността на посолствата несъмнено ще подобрят още повече условията за развитието на двустранните ни отношения в областта на политиката, икономиката, културата и туризма, а също така и условията за взаимните връзки между хората от двете страни.
Все повече възможности за сътрудничество между нашите парламенти дават многостранни форуми като Конференцията на председателите на националните парламенти в Европейския съюз, НАТО, Съвета на Европа, Асамблеята за сътрудничество и сигурност в Европа и други парламентарни асамблеи. В парламентите на нашите две страни са създадени групи за взаимно приятелство. Надявам се, че българска делегация в скоро време ще се отзове на поканата на групата на Сейма да посети Литва. Мисля, че от особено значение може да бъде двустранното сътрудничество на постоянните комисии в нашите парламенти, което създава прекрасни условия за взаимна размяна на опит.
Членството в Европейския съюз създаде на Литва и България широки възможности да се присъединят към европейския пазар и да развиват двустранните си търговски отношения. Радостно ми е, че литовските инвеститори са “открили” вече за себе си България като привлекателна за инвестиции страна. Няма да крия, че е приятно да се посети в София магазин на популярната в Литва търговска мрежа Т-Маркет. Знам, че литовци активно се интересуват от недвижими имоти в България. Обаче има още много неизползвани възможности, които биха могли да се открият чрез делови мисии и чрез представяне на икономическите и инвестиционните възможности.
Искам отделно да подчертая значението на работната ръка за нарастването на националната икономика – днес това е много актуално за Литва, понеже след като накои страни-членки от Европейския съюз отвориха своите пазари на труда, няколко стотици хиляди лотовци заминаха в чужбина и затова днес в Литва се усеща липсата на работна ръка. Затова бих искал да пожелая на българския парламент да насърчавате развитието на своя пазар на труда, както и на социалната и просветната система, да подкрепяте предприемачеството, за да удържите специалистите си от емиграция. Литва, както и повечето от “новите” страни-членки, няма да слага ограничения за българи и румънци.
Сега за цяла Европа, а всъщност и за света, е актуален проблемът на енергийната сигурност. Литва не е изключение. Мислим, че за Европейския съюз е необходима обща енергийна стратегия, общ функциониращ пазар на електроенергия. Сигурно знаете, че Балтийските държави все още са един “енергиен остров”, който не е свързан с енергийните мрежи на останалата част от Европейския съюз. Затова полагаме всички усилия да се осъществят проектите за енергийни мостове с Полша и Швеция. Литва и България са длъжни да затворят своите атомни реактори, затова след време липсата на енергия ще я усетят не само нашите, но и съседните страни, които купуват произведена от нас електроенергия. Задължително трябва да намерим решение, свързано с енергийните ни потребности в бъдеще. Литва, заедно с Латвия, Естония и Полша, планира изграждане на нова АЕЦ, вие се каните да изградите нова АЕЦ “Белене”. Готови сме да споделим с Вас своя опит за решаване на този проблем и очакваме подобна информация за Вашия опит.
Проблемът с обзепечаването с природен газ и с нефт става все по-актуален, понеже зависимостта от един-единствен доставчик не гарантира националната сигурност. Затова, заедно с другите европейски държави сме заинтересовани от проекта за газопровод “Набуко”, който би позволил на Европа да разнообрази източниците на газ и би предоставил възможност за използване на ресурси от Каспийския регион. Проектът “Набуко” би сложил край на едностранната зависимост на Балтийските страни от Русия, която често използва икономически лостове за постигане на политически цели. Тъкмо днес енергийните теми се обсъждат на международната конференция във Вилнюс, в която участват немалък брой ръководители на държави и правителства, министри, сред които е и българският министър на външните работи.
Европейският съюз е една политическа и икономическа структура, която няма аналог в света. Има различни мнения относно бъдещето й. Все пак съгласуването на бъдещия договор за реформа на Европейския съюз всъщност е приключено. Надяваме се, че на срещата на държавните и правителствени ръководители на държавите-членки в Европейския съюз, която ще се проведе на 18 – 19 октомври 2007 г., той ще бъде окончателно одобрен. Литва е заинтересована новият договор да бъде успешно ратифициран във всички страни-членки и да влезе в сила преди изборите за Европейски парламент.
Искам да подчертая, че за Европейския съюз настъпва благоприятно и отговорно време: ще започнат да председателстват новите страни-членки. Трябва да започнем да се готвим за това отсега и да използваме тази възможност, още повече, че вече започват дискусиите за бюджетната реформа в Европейския съюз, която е важна за бъдещето както на Литва, така и на България.
Сред тези, които подкрепят и осъществяват Европейската политика за съседство, Литва е една от най-активните. Взаимното сътрудничество между Литва и България в тази област би могло да бъде особено ефективно. Специално значение отдаваме на източното измерение на европейската политика за съседство, активно подкрепяме европейската перспектива на Украйна, Молдова и Кавказките държави. Тези страни постепенно провеждат демократични и икономически реформи, разширяват политическите и икономическите контакти в евроатлантическото пространство. Само успешната политика на Европейския съюз спрямо тези държави ще осигури успешна политика по отношение на Русия, която е стратегически важна за нас.
Литва, както и България, последователно подкрепя разширяването на Европейския съюз по отношение на отговарящите на критериите държави, както и европейската интеграция на Балканските държави. В този контекст не мога да отмина с мълчение въпроса за Косово. Ние следим внимателно процеса на вземане на решения по този въпрос. Заинтересовани сме от конструктивни преговори между Сърбия и Косово и смятаме, че е необходима обща позиция на Европейския съюз по въпроса за Косово. Обезпокоени, че случаят с Косово може да повлияе върху замразените конфликти в Грузия и Молдова. Ние се стремим подобни проблеми да бъдат решавани изключително чрез мирни преговори.
Балтийският регион е най-динамичният в Европейския съюз. С този пример искаме да насърчим и държавите от Черноморския регион да се стремят чрез взаимно сътрудничество към бърз икономически ръст и укрепване на демократичните ценности. Литва подкрепя инициативата на Европейската комисия “Черноморска синергия”, която трябва да бъде отворена за всички страни от региона и за регионалните организации. Литва се стреми да придобие статут на наблюдател в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, което значи, че искаме да бъдем по близо до вас.
В заключение искам да ви уверя, че Сеймът на Литва е готов за тясно междупарламентарно сътрудничество както на двустранна, така и на многостранна основа. Това ни задължават общите цели на нашите страни и реалните възможности за тяхното осъществяване.
България е привлекателна страна за литовските инвеститори, заяви председателят на Сейма на Република Литва Викторас Мунтианас
11 октомври 2007 г.
България е привлекателна страна за литовските инвеститори, заяви на 11 октомври 2007 г. в Народното събрание председателят на Сейма на Република Литва Викторас Мунтианас. По време на втория ден от официалното си посещение в България той и българският му домакин – председателят на Народното събрание Георги Пирински, направиха изявление за медиите.
Според Викторас Мунтианас Литовските инвеститори определят ситуацията в България като благоприятна и имат интерес от инвестиции в този регион.
Председателят на Сейма на Република Литва отбеляза, че двете страни имат интерес от задълбочаване на икономическото сътрудничество. По думите му проведените до момента разговори са показали, че между България и Литва има общи допирни точки в осъществяване на политиката на Европейския съюз за добросъседство и в регионален план. Литва от дълго време се стреми да стане наблюдател към комисията на страните от Черноморския регион, бихме искали да бъдем по-близо до вас и да дадем нов импулс на нашето сътрудничество, подчерта Викторас Мунтианас.
Литовският гост посочи, че ситуацията с атомната енергетика в двете страни е идентична и в тази посока също има поле за сътрудничество. Той определи посещението си в България като важно и необходимо.
Председателят на Народното събрание Георги Пирински отбеляза в изявлението пред медиите, че между двете страни има редица допирни точки и общи интереси – и в контекста на членството в Европейския съюз, и по двустранна линия, свързана с европейската политика на съседство, включително и в Черноморския и Кавказкия регион, както и по въпросите на енергийната сигурност, на ядрената енергетика и много други области.
