Слово на председателя на Народното събрание на тържествения митинг в Карлово, посветен на 170-та годишнина от рождението на Васил Левски
18 юли 2007 г.
Уважаеми господин кмете,
Господин областен управител,
Уважаеми министри,
Народни представители,
Господа генерали,
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми жители на Карлово,
Драги гости!
Преди 170 години тук, в Карлово, се ражда онзи син на България, комуто принадлежи решаващият исторически импулс, отключил непреодолимия порив на поробения народ към свободата. Днес сме тук далеч не просто да отбележим поредната годишнина, а преди всичко да осмислим историческото дело на Васил Левски от гледна точка на днешния и утрешния ден на България.
Не напразно не секва изследователският интерес към Апостола на свободата - и като носител на най-съкровените идеали и добродетели на народа, и като личност с изключителни човешки качества. Левски узрява за своята революционна мисия след детство и юношество, пропити с цялата горчилка на недоимъка и подтисничеството, след години на четничество и легионерство.
Той живее във време, завладяно от революционните лозунги на пролетта на европейските народи, от кипежа на века, в който се рушат старите устои и шестват идеите на свободата, равенството и справедливостта.
Навярно тези идеи в една или друга степен се отразяват в съзнанието на не един радетел за свободата.
Но у Левски намираме неповторимо съчетание на водещите за времето си идеи със самороден мироглед, произлязъл и здраво вкоренен в българската душевност и светоусещане.
Именно в това уникално съчетание се корени изворът на съзнанието на Левски за мисията му на вожд и организатор на националната революция, съзрял за нея на 30-ата си година. В отговор на въпроса кой ще изгради масовата революционна организация вътре в България, той спонтанно заявява "Аз ще извърша това!".
Зад тази обричаща го на борба на живот и смърт кауза стои разбирането, че е ударил часът робът да се изправи, да разкъса веригите си и да се заеме да съгради храма на правата свобода, като въздаде всекиму своето.
Днес си заслужава да осмислим в какво в крайна сметка се заключава силата на Левски като водач, успял да сложи началото на политическо действие, довело до промяна на историческата съдба на страна и народ. Защото външно той е пълно отрицание на представата за тъй наречения героичен образ, в него не можем да открием нито една от позите и привичките на "великата личност".
Но именно зад желязната воля за непрекъснато действие в името на набелязаната цел, в изстраданите пестеливи слова, дълбоко засядащи в умовете на неговите омагьосани слушатели, през пълното себеотрицание и раздаване докрай прозира и се формира онази поразителна сила на водача, черпещ сили от народа и даващ му решаващия тласък към героична саможертва.
Днес България се намира в един от най-повратните моменти в своята история. В новото ни време идеалите за свобода и справедливост, за достойнство и напредък са подложени на друг род изпитания. Същевременно предизвикателствата за тяхното превръщане в жива реалност по своему са не по-малко сложни и дори обезсърчаващи.
Безспорно България днес е страна със своя републиканска Конституция, в която правата на човека, върховенството на закона и властта на народа са прогласени и закрепени като основни норми на нашия живот. Но ние всички чувстваме и съзнаваме, че тези норми могат да получат реален живот само и единствено ако станат дело на цялото общество, на всеки отделен гражданин. Защото Конституцията сама по себе си не работи. Тя предлага рамката за политическо и гражданско действие, което да даде живот на високите идеали и принципи, прогласени в нея. А това са идеалите на нашата национална революция, на ядрото, заложено в Наредата за работниците за освобождението на българския народ.
Ето затова и днес не по-малко от когато и да било Апостолът на свободата изправя ръст пред нас като мерило за политическо действие в името на общонародни идеали, като пример за силен водач с автентична сила, който и от своята Голгота излъчва несъкрушимо превъзходство.
Затова не само на днешната дата, а и във всекидневието ни е жизнено необходимо да държим буден образа на Левски като вечно жив пример за неотклонното следване на възвишена цел чрез упорита ежедневна работа, съграждаща така желания храм на свободата и равенството.
Нека бъдем достойни за великия му пример!
