В Оборище българите обявяват саможертвата си за национална свобода и прогласяват общата воля за модерна европейска държава, заяви Георги Пирински в словото си на събора-поклонение пред паметника на “Оборище”
2 май 2007 г., местност “Оборище”
В Оборище българите обявяват саможертвата си за национална свобода и прогласяват общата воля за модерна европейска държава, добита с цената на най-скъпото – живота, заяви Георги Пирински пред участниците в събора-поклонение пред паметника “Оборище”.
Председателят на Народното събрание участва на 2 май 2007 г. в събора-поклонение пред паметника на “Оборище” в местността “Оборище” и произнесе слово по случай 131-та годишнина от Априлското въстание.
В словото си Георги Пирински подчерта, че Събранието в Оборище олицетворява тържеството на идеите на “повсеместната революция” като път към свободата, но въплъщава също усилието да се начертаят устоите на бъдещата държава: демократическа република с избираемо народно управление, равенство на хората без разлика на вяра и произход. По думите му това сродява делото на народните представители в Оборище с идеите на тогавашната напредничава Европа за свобода, равенство, братство. Днес бихме добавили към тях ценностите, лежащи в основата на сегашна напредничава Европа, от която България е неразделна част – справедливостта, толерантността, солидарността, допълни той.
Георги Пирински отбеляза, че Оборище е началото на път, довел, след погрома на Априлското въстание, дотам, че Европа да осъзнае, че българите са съзряли за своето оформяне като самостоятелна държава. Това осъзнаване, до което се издига просветена Европа, разчиства пътя към Сан Стефано и към създаването на новата българска държавност, посочи председателят на парламента и допълни, че в основите на това осъзнаване лежат и костите на батачани.
Тук сме и за да помним, че от Оборище тръгва българският парламентаризъм, да не забравяме примера на тогавашните народни избраници, техните усилия България, извоювала вече своята самостоятелност, да стане една свободна държава, където правата на всички граждани са еднакво зачитани от закона, подчерта Георги Пирински.
На честването бе връчена наградата „Оборище” за принос в утвърждаване на националната идентичност, учредена от Сдружението на възрожденските градове в България. Тазгодишните носители на наградата са народният представител от "Коалиция за България" Марко Мечев и реставраторът арх. Теофил Теофилов. Наградата се присъжда за осма поредна година.
Марко Мечев е отличен като един от учредителите на сдружението, а арх. Теофилов е награден за работата му по реставриране на археологически обекти в старите български столици. Сред лауреатите на награда "Оборище" са Петър Увалиев, Антон Дончев, проф. Марко Семов и проф. Дойно Дойнов.
С връчването на наградата "Оборище" и събор-поклонението в историческата местност приключиха честванията в община Панагюрище по повод 131 година от Априлското въстание.
Слово на председателя на Народното събрание Георги Пирински пред участниците в събора-поклонение пред паметника “Оборище”
2 май 2007 г., местност “Оборище”
Уважаеми госпожи и господа,
Скъпи гражданки и граждани,
Когато след Освобождението Захарий Стоянов посещава отново мястото, където днес сме събрани, той възкликва: “Свалете шапки, свещено място е Оборище!”
Свещено: тук националната революция се среща с възрожденския демократизъм. Тук българският народ, представляван от избраниците на революционните комитети, изразява волята си за отхвърляне на чуждото господство и за свободно съществуване.
В прокламация към българите от Мизия, Тракия и Македония, първите наши избраници вземат общо решение за въстание като заявяват, че е дошъл краят на теглото, което пет века търпи нашият народ.
Решението от Оборище за въстание, неравната борба и геройската саможертва на априлци в паметната 1876 година определят бъдещата съдба на българския народ, стават крайъгълен камък от храма на свободата – българската и общочовешката.
Оборищенци следват заветите на Левски, те се обявяват срещу султанския деспотизъм, който потиска християните от империята, но потиска и обикновения турчин. Ето защо те заявяват пред цял свят, че желаят “свободата на всичкото население”. Събранието в Оборище олицетворява тържеството на идеите на “повсеместната революция” като път към свободата, но въплъщава също усилието да се начертаят устоите на бъдещата държава: демократическа република с избираемо народно управление, равенство на хората без разлика на вяра и произход. Това сродява делото на народните представители в Оборище с идеите на тогавашната напредничава Европа за свобода, равенство, братство. Днес бихме добавили към тях ценностите, лежащи в основата на сегашна напредничава Европа, от която България е неразделна част – справедливостта, толерантността, солидарността.
Оборище е началото на път, довел, след погрома на Априлското въстание, дотам, че Европа да осъзнае, че българите са съзряли за своето оформяне като самостоятелна държава. Това осъзнаване, до което се издига просветена Европа, разчиства пътя към Сан Стефано и към създаването на новата българска държавност. В основите на това осъзнаване лежат и костите на батачани.
Обаче в началото стои Събранието от Оборище, където народните избраници от ІV-ти Панагюрски революционен окръг дават пример за гражданска добродетел и патриотична всеотдайност. Делото на оборищенци не е работа на професионални революционери, нито на заговорници. Това е дело на целия народ. “Рояк апостоли и проповедници – пише Иван Вазов – кръстосваха планини и полета и организираха борбата. Те намираха навсякъде добър прием: обятия разтворени, за да ги прегърнат, сърца открити да ги чуят – един народ, жаден за великото слово на свободата, нетърпелив да понесе кръста си на Голгота... Идеята със стихийна сила проникваше навсякъде, обхващаше всичко: и Балкана, и равнината, и колибата на сиромаха, и килията на монаха.”
Самите депутати на това първо истинско Велико народно събрание въплъщават вековната жажда за свобода и чувството за отговорност пред Родината. “Моите оборищенски депутати – споделя Захарий Стоянов, сам участник в събранието и деец на Априлското въстание – са ангели: най-честните и идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения... на които бяха грозната бесилка и заптийският камшик.” Тези депутати са образец за безкористно служене на общото благо. Ето защо народният поет неподражаемо увековечава духовния завършек на тяхното дело:
“И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века.”
Събранието в Оборище и Априлското въстание показват, че българите излизат от “условното дюкянджийско добруване”, искайки да имат своя държава, чийто глас се чува и чиято позиция се уважава. Делото на народните пратеници става един вид политически завършек на българското Възраждане чрез решение за всенародно въстание. То увенчава народното усилие в просветните и църковнонационалните борби, в четническата жертва и в осъзнатото национално-освободително движение. В Оборище българите обявяват саможертвата си за национална свобода и прогласяват общата воля за модерна европейска държава, добита с цената на най-скъпото – живота.
Скъпи гражданки и граждани,
Висока чест е за мен, като председател на Народното събрание, да представлявам в него избирателите от един край, който е люлка на българския парламентаризъм. Тук сме и за да помним, че от Оборище тръгва българският парламентаризъм, да не забравяме примера на тогавашните народни избраници, техните усилия България, извоювала вече своята самостоятелност, да стане една свободна държава, където правата на всички граждани са еднакво зачитани от закона.
Дълбок поклон пред делото на оборищенци и пред подвига на априлци!
.
