България може да предложи много на ЕС, подчерта в обръщението си към народните представители председателят на датския парламент
Обръщение на председателя на парламента на Кралство Дания Кристиян Мейдал в пленарната зала на Народното събрание
22 ноември 2006 г.
Уважаеми господин председател,
уважаеми депутати на Народното събрание,
за мен е голяма чест да се обърна към Народното събрание от името на Президиума на Фолкетинга.
Позволете ми да започна, като изразя уважението си към резултатите, които България постигна през последните години, когато страната премина през широкообхватни икономически, политически и административни реформи.
На политическо равнище резултатите се виждат най-добре във впечатляващото неимоверно усилие, което България и българите сториха, за да се присъединят към Европейския съюз.
Вчера датският парламент – Фолкетингът, ратифицира Договора за приемането на България, а също и на Румъния в Европейския съюз. Точно след 40 дни България напълно заслужено може да заеме мястото си в европейското семейство след около 7-годишни преговори. Очаквам този момент.
Убеден съм, че България може много да предложи на Европейския съюз. А Европа наистина има нужда от приток на нов въздух, на нов дух, когато през следващата година в кръга на Европейския съюз ще подновим обсъждането за общото ни европейско бъдеще. Европейското бъдеще и свързаната с него роля на парламентите е тема, която много ме вълнува. След малко отново ще се върна на тази тема.
Искам за момент да се спра на историческия аспект, който е от голямо значение за правилното разбиране на европейското сътрудничество. Изграждането на Европейския съюз никога не е било съществуваща даденост. Никъде в началото не беше написано как да изглежда европейският дом и колко да са жителите му. Римският договор, който догодина ще празнува 50-та си годишнина, положи основата за по-тясно сътрудничество между Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Европейският дом, в който България скоро ще влезе, е резултат от хилядите малки стъпки, дългогодишни преговори и не на последно място – от решимостта на визионери и смели политици.
Преди 16 години в България се извърши смяна на системата и бе приета нова демократична Конституция. Въвеждането на класическото разделение на властта, политическият плурализъм и осигурените от Конституцията граждански свободи бяха първата голяма крачка на България към Европа. Този процес се засили особено през последните години, когато България пое курс към Европейския съюз. Промените се виждат навсякъде и заслужават уважение. Преходът от планова икономика към пазарна икономика предстои да приключи. Задълбочените икономически промени подготвиха България за европейския пазар. Стокообменът между България и страните от Европейския съюз значително се е повишил. Всичко това нямаше да е възможно без вашата и на вашите сънародници усилена работа и всеотдайност, независимо дали става дума за политици, служители или за все още изграждащото се гражданско общество.
Приемането на България и Румъния означава, че Европейският съюз за 15-ти път ще увеличи членовете си. След 1 януари 2007 г. ние ще бъдем 27 страни. Това е голямо историческо начинание, с което ние, европейците, можем да се гордеем и от което би трябвало да очакваме много. Но предстои още много сериозна работа. Важно е да помним историята, но също толкова важно е да се съсредоточим върху изграждането на едно по-добро бъдеще.
Тук мисля не само за бъдещето на България и Дания, а най-вече за бъдещето на Европейския съюз след негативния вот на французи и холандци по Договора за Конституцията. Трябва да сме сигурни, че Европейският съюз и в бъдеще ще може да взема решения, така че сътрудничеството да дава практически резултати за нашите граждани.
Освен това, Съюзът трябва да има здрави демократични устои. Тук на нас – като на национални парламентаристи се пада една специална отговорност. Според мен въпросът за ролята на националните парламенти е най-важната тема, когато става дума за развитието на Европейския съюз в тази насока. Отчасти това е национална отговорност по отношение на съответните правителства, отчасти – на европейско равнище, където сътрудничеството с европейските институции трябва да се подобри.
На национално ниво е важно да се съхрани демократичното влияние върху решенията на Европейския съюз. Това се отнася до голяма част от въпросите и решенията, които биха се вземали в националните парламенти, ако не бяхме членове на Европейския съюз.
В Дания още от началото на членството ни в ЕС, Комисията по европейски въпроси във Фолкетинга се стараеше да има винаги съответствия между решенията, вземани в Европейския съвет на министрите и тези във Фолкетинга. Както може би някои от вас знаят, датското правителство не може да се присъедини към изпълнението на нови правила от Съвета на министрите без мандат от Комисията по европейски въпроси, но тази разпоредба означава също така, че Дания може по-лесно да транспонира решение на Съвета на министрите в националното законодателство, защото винаги датската политика е подкрепяна от мнозинството, но и на европейско равнище. Националните парламенти трябва да станат по-активни.
И днес парламентите в Европейския съюз осъществяват формално сътрудничество на парламентарно равнище, както и комисиите по европейски въпроси си сътрудничат в рамките на Конференцията на комисиите по европейски въпроси (COSAC), но има нужда демократичният елемент да продължи да се развива. Това поставя големи изисквания пред националните парламенти, които заедно могат да намерят нови пътища.
Много добри предложения бяха направени по време на Годишната конференция на председателите на парламентите на страните – членки на Европейския съюз, на която самият аз бях домакин в Копенхаген миналата година. Едно предложение на Европейския съюз през юни тази година подканяше националните парламенти да се включат по-активно в контрола на принципа на добросъседство. Това е предложение, което на мен лично ми харесва.
Освен това трябва да се засили връзката между националните парламенти и Комисията. Сътрудничеството вече се изгражда. Комисията вече започна да изпраща всички европейски предложения и документи за обсъждане на националните парламенти.
Като нещо ново Европейската комисия прикани националните парламенти да дадат мнения по тези предложения. Освен това между парламентите на страните-членки започна дебат за това как да засилим сътрудничеството си по европейските въпроси в рамките например на Конференцията на председателите на парламентите КОСАК и нашите специализирани комисии.
Трябва да мислим творчески, ако искаме да развием тези идеи в бъдеще. За това ще има възможност, когато парламентите се срещат в работна група, създадена от председателите на европейските парламенти в Копенхаген за уточнение на някои от тези въпроси. Работната група трябва да изготви доклад, който ще бъде представен на годишната конференция на председателите на европейските парламенти в Братислава следващата година. С нетърпение очаквам приноса на България към този дебат.
Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми депутати!
В заключение искам да пожелая много щастие на България в новото й битие в Европейския съюз и да изразя надеждата си, че добрите отношения между България и Дания ще се развиват и занапред.
С тези думи искам още веднъж да ви благодаря за любезната покана да посетя вашата прекрасна страна. Благодаря за вниманието.
