Председателят на Народното събрание Георги Пирински откри пленарното заседание със слово по повод Деня на народните будители
Слово на председателя на Народното събрание Георги Пирински при откриването на пленарното заседание в Деня на народните будители
1 ноември 2006 г.
Днес празнуваме националната отговорност на всички български общественици, за които пътят към духовната свобода и националната независимост неизбежно преминаваше през книгата и грамотността.
Паисий Хилендарски и плеядата сеячи на светлина в браздите на българската нация осъществиха будителската си мисия, защото непоколебимо вярваха във възхода на българския национален дух. Бихме могли да заявим, че тяхно оръжие бе силата на словото, но всъщност тяхното могъщо оръжие бе смиранета любов към България. Любов, която ги освобождаваше от всякакво самодоволство.
Днес прославяме и подвига на всички будители, които продължиха да осъществяват своята мисия и в пределите, останали извън освободената българска държава. Храм-паметникът “Свето Преображение Господне” в Болград и Болградската българска гимназия, читалището в Цариброд и още толкова много други свети места продължават и днес да бъдат светли кърмилници на българските език, род и дух.
Родолюбието на нашите народни будители продължава да бъде най-сигурният ориентир за съвременните български интелектуални дейци. Защото съвестта на нашите просветители е урок, който ни учи как да се справяме както с националния нихилизъм, така и с високопарната национална патетика.
Днес Народното събрание стартира инициативите си в чест на будителите, отваряйки врати за две знаменателни изложби. В едната от тях Националният литературен музей представя здравата връзка между българските писатели и националния парламент в нелеката историяа на България. Цялата история на нашето Народно събрание от Освобождението насам е наситена с националните копнежи на най-големите български писатели. Своя дълг пред Отечеството не само като литератори, но и като представители на своя народ изпълниха Петко Р. Славейков, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов, Иван Вазов, Константин Величков, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Трифон Кунев... Това най-високо българско здание помни и парламентарния стенограф Димчо Дебелянов, и репортера Христо Смирненски, помни разгневения Щастливец Алеко Константинов... Тук, в българския парламент не са забравени и ярките изяви на народните представители Емилиян Станев, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Стефан Продев, Валери Петров.
Другата изложба, която откриваме днес в Народното събрание, демонстрира художествените пориви на децата от град Търговище. В техните рисунки виждаме колко радостно те опознават своя свят и преди всичко какъв биха искали да го видят. По този начин, с тези две експозиции в зданието на Народното ни събрание символично се докосват миналото и настоящето на българския дух.
