Председателят на Народното събрание Георги Пирински
по случай 2 юни - Ден на Ботев
и на загиналите за свободата и независимостта на България:
по случай 2 юни - Ден на Ботев
и на загиналите за свободата и независимостта на България:
От 130 години насам Христо Ботев е името на българската свобода. Ние нямаме по-силен ориентир за стихията на човешкия порив към достойнство. Нямаме по-величествен пример за връзката между живот и изкуство. Нямаме по-разтърсващ пример за гражданска саможертва.
Имаме Ботев - човек, за когато смятаме, че знаем всичко, но твърде често грешим. Необузданият му гений постоянно поправя всички наши представи за национално достойнство. Всеки негов стих, всеки негов жест надвишават многократно българската мяра. Свещената лудост на Ботев продължава да извайва идеалите ни. Себеотрицанието му репликира нашето всекидневие.
Защо животът на Христо Ботев е неотделим от смъртта му? Защо обсебва българското въображение цели 130 години? Сигурно защото гениалният поет ни показа осмозата между рационалното и емоционалното разбиране на свободата. Затова посланията му към зрялото ни възрожденско общество бяха убедителни, заразителни, лишени от всякакво колебание, завладяващи най-енергичната и предприемчива част от български народ... и смъртоносни за едва 28-годишния си автор.
Днес, от дистанцията на цели 130 години, трябва да заявим, че Христо Ботев заложи живота си в темелите на нацията. И ако националният ни поет Иван Вазов изгради нейния дух, то Христо Ботев ни показа изумителните и тогава още несвоевременни перспективи на отделния човек отвъд нацията. Предсказа една истинска социална революция.
Да, вече 130 години товарим плещите на Христо Ботев с нуждата си от мощен мит, който да закриля и обяснява живота ни.
Да, Ботев е мит – и именно заради това делото му е безсмъртно.
Но могат ли да имат друга съдба стихове като:
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Днес, в мига на траурните сирени, трябва да си дадем сметка каква отчайваща самота е предизвикала появата на тези горестни редове. Трябва да си дадем сметка, че единственият възможен избор на гениалният поет е била собствената му саможертва. Саможертва, която да обедини и пробуди България и даде истинската цена на свободата.
Днес, в мига на траурните сирени, ние празнуваме и всички знайни и незнайни загинали за България. Ние знаем, че невинаги техните идеали съвпадат, че мотивите им за участие в национални сблъсъци, съпротивителни движения и войни изглеждат от днешна гледна точка повече от всякога сложни и противоречиви. Знаем обаче, че всички наши герои са дали живота си пред олтара на отечеството. Нещо повече, че тези знайни и незнайни жертви са истинският олтар на българската свобода.
Днес, на 2 юни, на преден план в борбата и саможертвата на Христо Ботев излиза тъкмо поривът му към свобода, към държава на равенството и социалната справедливост.
Всички герои, загинали за свободата на България, са с нас, защото - както написа Христо Ботев и думите му бяха преведени на всички световни езици – “тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”
