Изявление на председателя на Народното събрание по повод Международния ден за защита на детето

Изявление на председателя на Народното събрание по повод Международния ден за защита на детето
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ПОВОД МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН ЗА ЗАЩИТА НА ДЕТЕТО
1 юни 2006 г

Днес за 56-ти път България празнува Международния ден за защита на децата.

Горди сме, че нашата държава веднага изразява съпричастие с Женевската декларация за правата на децата от 1924 година, а само една година по-късно е приета за член на Международния съюз за закрилата на децата.

Уверени сме, че ратифицирайки през 1991 година Конвенцията на ООН за правата на детето, България разпозна най-здравата сърцевина за своите инициативи в тази наистина сложна област.

Днес обаче отново трябва да се замислим как българската държава може да се превърне в добър дом за всички свои деца, да бъде истинска родина. Достойното ни място в Европейския съюз изисква от нас не само да осигуряваме правата на всяко дете без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите и другите възгледи, националния, етническия и социалния произход, имуществения статут на детето или на неговите родители. Всичко това вече не е достатъчно. Ако искаме да бъдем истински европейци, следва да надградим това базисно положение, предлагайки нови хоризонти не само на децата, но и на цялото общество.

Преди 15 години приехме българската Конституция благодарение на решимостта си да създадем демократична, правова и социална държава. Това, забележете, ни най-малко не е обикновено изреждане на думи, а възходяща градация на ценности, в която социалният момент се явява най-важен. Той е фокусът на нашето управление.

Затова днес по-остро от всякога трябва да осъзнаем нуждата на обществото от ясна държавна политика по въпросите на раждаемостта и спокойното отглеждане на всички деца у нас. Днес Народното събрание ясно заявява и нека това бъде добре чуто, че сме решени да предприемем всички законодателни мерки, за да се защитят на практика икономическите, културните и социалните права на българските деца.

Разбира се, трябва да си дадем сметка, че държавата не може да отговори незабавно на всички справедливи искания на българските майки. Майките, на които днес благодарим. Независимо от това обаче чрез ангажирана дискусия и конкретен диалог е възможно да стигнем до работещи решения, включително и по основния въпрос за обезщетенията при отглеждане на дете и детските надбавки, както и по въпроси като майчиното и детското здравеопазване, нуждата от откриването на нови детски ясли и детски градини, в които българските деца да растат необезпокоявани и щастливи.

Същевременно не можем да не споделим засилената си тревога от ценностния разпад в немалко български семейства, от все по-често нищожната родителска ангажираност с развитието на детето, от слабата връзка между родителите и образователните институции, от нарастващата вулгарност и агресивна дезориентация в поведението на нашите деца и внуци. Трябва да осъзнаем, че особен приоритет за нас трябва да бъде запазването на живота и достойнството на детето в днешния жесток свят. Държавата трябва да гарантира липсата на каквито и да било предпоставки за появата на експлоатация на детски труд. Санкциите срещу всеки нарушител в това отношение ще бъдат приложени с цялата строгост на закона. Още по-силна тревога у нас буди съдбата на хилядите деца, растящи без семейна среда, не може да не ни тревожат дълбоките поражения, които трафикът на деца нанася върху обществото, не може да ни засяга участта на децата с умствени или физически увреждания. Защото всички те са наши деца, крехките, чувствителни и уязвими деца на България.

По правата на децата нито ние като законодатели, нито другите институции имат право на компромиси или половинчати действия.

Защото вярваме, че да обичаме децата всъщност значи да се страхуваме за тях. Защото няма по-голяма сила от нашата, а тя е Законът. Ще се справим, защото искаме сигурност за детската слабост. Нашите дъщери и синове се раждат чужди на този свят. Но нашият свят е все по-малко наш и все повече техен. И само през честното бъдеще на децата си ние можем да се погрижим за себе си. Законите, които пишем, трябва да бъдат пропити с това убеждение.

Народното събрание скоро ще бъде домакин на Втората международна среща на жените-парламентаристи, която ще развие традициите на проведения в Рим през 2004 година първи такъв форум. Тогава още веднъж ще покажем своята силна ангажираност с тематичния фокус на срещата - защитата на детското умствено и физическо развитие.

Нека днес, на 1 юни, още веднъж да помислим как точно да окуражим дарбите на българските деца, предоставяйки им шанс за пълноценно развитие.


Водещи новини

Времето