Промените в конституцията се извършват при точен регламент

Промените в конституцията се извършват при точен регламент
ПРОМЕНИТЕ В КОНСТИТУЦИЯТА СЕ ИЗВЪРШВАТ ПРИ ТОЧЕН РЕГЛАМЕНТ

Във връзка с твърденията на някои представители на граждански организации, че изменението на Конституцията на Република България се извършва непрозрачно, зад гърба на гражданите, Пресцентърът на Народното събрание е упълномощен да направи следното изявление:

Първо, всички заседания на Комисията по промяна на Конституцията са публични, на които присъстват представители на медиите. Дискусиите се водят пред журналисти и експерти.

Второ, всички предложения, които са постъпили в НС, относно промените на Конституцията, са размножени и предоставени на народните представители, членове на комисията и журналистите.

Трето, всички предложения са публикувани в официалния сайт на Народното събрание в Интернет. Всеки гражданин може да се запознае, чрез сайта на НС, и със стенограмите от заседанията на комисията.

Четвърто, в публично заседание бяха изслушани г-н Иван Григоров – председател на ВКС, г-н Константин Пенчев – председател на ВАС, г-н Борис Велчев – главен прокурор, г-н Христо Манчев – зам. главен прокурор, г-н Ангел Александров – директор на НСлС, г-н Георги Петканов – министър на правосъдието, г-н Гиньо Ганев – омбудсман и г-н Пламен Киров – юридически секретар на президента и т.н. Това стана на 27 януари в присъствието на представителите на медиите. Каква по-голяма публичност може да искаме!?

Пето, законодателният процес и особено промяната на Конституцията се извършва по следните правила:

1. Право на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители (минимум 60) и на президента (чл. 154, ал. 1 К). Други органи, организации и граждани нямат законодателна инициатива за промяна на Конституцията.

2. Законопроектът за изменение на Конституцията е внесен от 109 народни представители на 22.12.2005 год. Той беше гласуван на първо четене на 3.02.2006 г. и подкрепен от 184 народни представители, т.е. от три четвърти, както изисква чл. 155 от Конституцията.

3. Съгласно чл. 4, ал. 1, изречение второ от Правилата за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр.11/2006 год.) във връзка с чл. 71, ал. 2, изречение трето ПОДНС (ДВ бр. 69 от 2005 г.) предложения след първо гласуване могат да се правят само “ако не противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.” Редица предложения на народни представители и граждански организации са “извън обхвата” на приетия на първо четене законопроект, като финансовата самостоятелност на общините (чл. 60 К); индивидуалните конституционни жалби (чл. 150 К); актовете, подлежащи на съдебен контрол (чл. 120 К); начина на избор на съдии, прокурори, следователи, министъра на правосъдието и т.н . Тези предложения, независимо кои са техните автори, не могат да бъдат поставени на гласуване. Това е азбучно правило на законодателния процес, което се знае и от първокурсниците юристи.

Промените в Конституцията се приемат на три гласувания. При второто гласуване (което предстаи) всеки текст трябва да бъде подкрепено минимум от 180 народни представители,а при спадащ кворум от 160 народни представители ( чл. 155 К).

Промяната на Конституцията е необходима за България по пътя й към ЕС. Това се извършва при точно спазване на основния ни закон и другите актове, регламентиращи законодателния процес.

Водещи новини

Времето