Изказване на заместник-председателя на НС г-н Юнал Лютфи пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
25.01.2006 г.
Страсбург
Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,
Преди всичко бих искал да изразя моята благодарност за усилията на г-н Горан Линдблад за отговорната работа по систематизирането, анализирането и изготвянето на цялостния доклад “Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими”.
Докладът на г-н Линдблад документира факти и обстоятелства, идеологически постановки и политики, които да послужат за основа на една политическа оценка на престъпленията на комунизма.
Вече повече от 50 години Съветът на Европа неотклонно и последователно работи за гарантирането на правата на човека и спазването на върховенството на закона. Днес, приетите от Комисията по политически въпроси Проекти за Резолюция на ПАСЕ и Препоръка към Комитета на министрите показват, че 15 години след падането на “желязната завеса”, Европа осъзнава необходимостта от международно осъждане на престъпленията на комунистическите режими срещу правата на човека.
Както останалите страни от Централна и Източна Европа, моята родина България също не беше пощадена от екцесиите на тоталитарния комунистически режим за периода от 1944 г. до 1989 г. В 92 концентрационни лагера са изпращани хора без присъда по политически причини, защото са опонирали на режима или дори само защото не са били негови привърженици. В края на 40-те и началото на 50-те години 200 000 души са задържани, 30 000 са убити без съд и присъда, хиляди са безследно изчезналите. В затвори и лагери са изпращани демократи, журналисти, интелектуалци, свещенослужители от различни вероизповедания, земеделци, наричани “кулаци”, на които са отнемали земите, дори комунисти, несъгласни с тогавашното ръководство на комунистическата партия.
Не може да се пропусне факта, че някои от тоталитарните режими са останали до края репресивни и престъпни. Най-яркият пример за това е т.нар. “Възродителен процес” в България, продължил пет години. През 1984 г.-1985 г. в рамките на два месеца, при грубо погазване на човешките права – насилие, убийства и изпращане в лагери и затвори, комунистическия тоталитарен режим се опита да посегне на едно от най–съществените човешки права – идентичността на човека. Над 1 милион етнически турци и мюсюлмани бяха насилвани да сменят имената си с български, 517 души са изпратени в лагера “Белене”, 2 000 души са интернирани, около 5 000 бяха задържани от милицията. Много домове бяха умишлено разрушени. За периода май 1989 г. - септември 1989 г. 350 000 души бяха насилствено депортирани в съседна Турция. Целта на тоталитарната комунистическа власт е – да направи от населението в България еднонационална държава без малцинства.
Уважаеми дами и господа, позволявам си да дам този драстичен пример, защото тази форма на грубо нарушаване на правата на човека не е само посегателство върху човешкото достойнство, правото на вероизповедание и правото на културно наследство. То е провеждане на политика на етногеноцид! Посегателство върху етнорелигиозната идентичност на човека! Едно флагрантно престъпление, което, съм озадачен, че не фигурира в доклада на г-н Линдблад.
Казвам това като лично изживяна трагедия на човек, споделил съдбата на своя етнос. Но го казвам също така заради новите ценности и тенденции – културата на взаимност в Обединена Европа.
Заради историческата истина.
Заради паметта на загиналите и достойнството на останалите живи пострадали.
Заради възпитанието на бъдните поколения, които не трябва да допускат реставриране и повторение на такива режими. Защото, както е отбелязано в Проекта за резолюция “осъзнаването на историята е едно от условията, за да се предотвратят подобни престъпления в бъдеще”.
Категоричното ангажиране на Съвета на Европа с осъждането на престъпленията в страните, преживели тоталитарния комунистическия режим, ще бъде знак за волята на европейските страни да се разделят с наследството на една тоталитарна система.
Приемането на предложената Препоръка от ПАСЕ и на съответна Резолюция от Съвета на министрите ще бъде поредното свидетелство за ефективното функциониране в защита на фундаменталните човешки права и европейски демократични ценности.
Подкрепям предложенията в Препоръката за създаването на комитет от независими експерти, които да събират и анализират данните и законодателството, свързани с нарушаването на човешките права при различните тоталитарни комунистически режими. Считам за целесъобразно всяка държава – членка на ПАСЕ, управлявана от такива режими, на правителствено и парламентарно ниво да съдейства за изпълнението на тази Препоръка. Да създаде национален орган, който да сътрудничи с експертния комитет на Съвета на Европа. Да се проведат национални кампании за запознаване със престъпленията и се обяви Ден в памет на жертвите.
В заключение, искам отново да благодаря като ръководител на българската делегация за възможността да участваме в този международен дебат и да ви уверя, че България е респектирана от отговорността да сътрудничи на общите усилия за осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
Юнал Лютфи
Ръководител на българската делегация в ПАСЕ
