PressCenters.com

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин президент, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости, уважаеми народни представители! Бих искал да се обърна към Вас, господин президент, с думи на приветствие от името на Народното събрание на Република България, от името на цялата общественост на нашата страна, която отбелязва тези дни официалното посещение на председателя на Европейския парламент в Република България.
Господин президент, както сам разбирате, Вашето посещение идва в един особен момент за нашата страна, вярвам, не само за България, но и за Европейския съюз. Става дума за момент, в който България и Румъния навлизат в последния етап на процеса на пълноправно членство в Европейския съюз – членство, с което ще завърши процеса на петото разширяване на Европейския съюз.
Вие, господин президент, отбелязахте и във вчерашната среща, която проведохме в Народното събрание с представителите на основните ангажирани в европейския процес парламентарни комисии, че петото разширяване е свързано с особените надежди, стремежи на всички европейски народи да бъде възстановена обединена Европа, да бъде възстановено единството на народите, на страните на Европейския континент, обединени около споделени ценности, споделени традиции и споделени намерения за мирно и стабилно бъдеще на хората, живеещи в европейските страни, мирно и стабилно бъдеще на цялата планета, в която Европа да дава своя достоен принос. И както споделихме с Вас вчера, този пети етап на разширение не може да се счита за завършен докато България и Румъния не бъдат пълноправни членки на Европейския съюз. Разбира се, ние разчитаме и работим за това това завършване, това разширяване да се състои съгласно подписания договор на 25 април за членство на България и Румъния от 1 януари 2007 г.
Благодарни сме на подкрепата, разбирането, което сме чувствали през всички тези години и сме били свидетели от страна на Европейския парламент за членството на България в Европейския съюз, на Вас лично за Вашето разбиране, Вашата ангажирана подкрепа наблюдатели на българския парламент да заемат своите места в европейския парламент още от 26 септември т.г. Разчитаме и на предстоящите дискусии в европейския парламент в началото на м. декември, в навечерието на заседанието на Съвета на министрите и на Европейския съвет в средата на м. декември т.г. Ето защо с особено внимание и интерес очакваме Вашите думи, Вашето слово днес тук, пред народните представители на Четиридесетото Народно събрание.
Господин президент, имате думата.
ЖОЗЕП БОРЕЛ: Господин председателю, дами и господа депутати, дами и господа! За мен е чест и удоволствие да се обърна като председател на Европейския парламент към Народното събрание на България. Благодаря ви за много топлия прием, който ми оказахте. Аз пристигнах вчера и трябва да ви кажа, че благодарение на учтивостта и на отношението на българските власти както на правителството, така и на парламента, аз се чувствам днес тук като у дома си и може би за това допринася фактът, че вашата страна – България, и моята страна – Испания, споделят в продължение на дълги години и векове общи ценности и ни свързват много общи неща.
Вие сте били в продължение на пет века под турско владичество, а ние в продължение на осем века сме били под мюсюлманско владичество. Ние и вие имаме характерно поведение и отношение, присъщо на южните страни. Ние сме споделили голяма част от своето минало и сега нашата амбиция е да споделим и бъдещето си. Също така съзнавам огромното значение, което има за България присъединяването й към Европейския съюз. Вероятно след независимостта, извоювана от България, това ще бъде най-голямото събитие в съвременната история на страната.
Миналата година, 2004 г., влезе вече в историята като годината, през която Европейският съюз преживя най-голямото си разширение, макара че на мен думата “разширение” не ми харесва. Аз предпочитам да говоря за ново обединение, защото като кажем “разширение” имаме предвид нещо, което е било по-малко, присъединява към себе си други неща и те стават по-големи, но не става дума за това в Европа. Европа не се разширява. Европа отново се обединява. Отново се обединява като преодолява онова разделение, което ни оставиха като тъжно наследство Хитлер и Сталин. Ние отново се обединяваме. Ние, всички европейци, защото България е точно толкова европейска страна колкото е и Испания. И се обединяваме отново, за да изградим едно свое общо бъдеще.

Този процес все още не е приключил и той няма да приключи, докато България и Румъния не се присъединят действително към Европейския съюз, защото Европа все още има един изпит, който трябва да вземе - имам предвид Балканите. Освен това на хоризонта е разширяването и към Турция. Както знаете, това е един процес, който вече беше започнат.
Така че Европа се очертава като един глобален субект, изграден върху основата на особеностите на всяка една от страните-членки, с цел да изгради една обща, по-сложна идентичност, която да бъде в състояние да действа в глобализирания свят във всяко отношение и във всяка област, не само в икономиката и не само в търговската област. Ние се ръководим и от волята да можем да действаме единно и в сферата на политиката. Можем ли да го направим? Може ли Европа да си поставя тази амбициозна задача? Преди 50 години Европа всъщност реши да сложи край на братоубийствените войни. Европа днес е пример за мир и спокойствие в едно политическо пространство, което периодически беше разтърсвано от ужасни конфликти. Европа е най-добрият отговор, който човечеството съумя да даде на антагонистичните тенденции в историческото развитие.
Когато в Рим беше подписан Учредителният договор на съюза, малцина биха могли да си представят, да си помислят, че след по-малко от 50 години ще има един председател на един европейски парламент, който ще представлява съвкупността от европейски народи и който председател ще говори тук в София – столицата на България, страна, която е отвоювала свободата и демокрацията и която се е отворила към хоризонта на европейското присъединяване.
Затова аз смятам, че ние, европейците, понякога не осъзнаваме в пълна степен значимостта на онова, което извършихме заедно и значимостта на което можем да продължим заедно. Европейците трябва да си припомним това.
Нека си припомним думите на Рифкин, брилянтния американски интелектуалец, който говори за американската мечта и европейската мечта. Нека си спомним и думите на президента на Чили, който, минавайки през Страсбург миналата седмица, каза: вие, европейците, не знаете колко важни сте за света. Има повече европейски ентусиазъм в Европа, отколкото извън Европа. Поне понякога се случва така.
В България този ентусиазъм - да се превърне страната в член на Европейския съюз, е толкова жив, толкова жизнен, според мен, колкото жив и жизнен беше в моята страна Испания след смъртта на генерал Франко.
На един от площадите в София видях един часовник, който отбелязва броя на дните, които остават до 1 януари 2007 г. Вчера оставаха 450 дни до тази дата. Тази цифра намалява ден след ден и е показателна за желанието и волята на вашия народ да се присъедини към останалите европейски народи. Аз смятам, че това отношение е напълно обосновано, защото вие сте били част от Европа. Падането на Берлинската стена всъщност възстанови духа на Ботев и Левски у вас и ви тласна да възприемете един процес, който вече не е процес на борба за независимост, а воля за споделяне на суверенитета с други народи, за да бъдем всички по-крепки и силни в света.
Искам да ви кажа, че Европейският парламент винаги твърдо е подкрепял с голямо мнозинство присъединяването на вашата страна към Европейския съюз. Затова искам да припомня работата, която в продължение на шест години извърши евродепутатът Джефри Ван Орден, който присъства тук, ето го горе на балконите. (Ръкопляскания.) Той е докладчик за България и ме придружава при това посещение. Мога да ви кажа, че е голям експерт по въпросите на България.
Бихме могли, може би, да наречем Ван Орден “мистър Европа” или за вас, българите, би могъл да бъде “мистър Европа”. Де да бяхме имали ние в Испания навремето преди 60 години един “мистър маршал”, когато се облагодетелствахме от този план за възстановяването на страната.
Както споменах, на 13 април с огромно мнозинство Европейският парламент одобри присъединяването на вашата страна към Европейския съюз и така дадохме зелена светлина за приключване на настоящия присъединителен процес. През м. декември ние отново ще трябва да дадем своето становище относно доклада на комисията по този въпрос. Междувременно в парламента ние приехме вашите български наблюдатели. Това са 18 нови членове, които имат качеството на наблюдатели, които искам да поздравя по повод на тяхното назначение и да им пожелая огромен успех в работата. Радвам се, че най-после Европейският парламент реши да покани такива наблюдатели, които да започнат да участват в неговата работа възможно най-скоро, а не по-късно, както казваха някои – януари 2007 г. Аз се радвам и е хубаво, че българските наблюдатели са там и знам, че те ще работят усилено, така че на 1 януари 2007 г. да се осъществи присъединяването.
Тези наблюдатели идват в един много важен момент за европейската политика. Европа няма проблеми само по отношение на разширението си, Европа безспорно изживява една известна криза, криза на идентичността, на нейния политически проект.
“Не”-то, което казаха французите на Европейската конституция и “не”-то на холандците създават известни трудности по отношение на финансовите перспективи. Това са проявления на различия в критериите по отношение на външнополитическата дейност и това създава един труден сценарий за Европейския съюз. Тоест ние сега трябва да размишляваме и това е един процес, в който наблюдателите трябва да участват много активно.
Европа винаги е преживявала кризи. Нейната история е една поредица от кризи. Но тази, настоящата, е може би по-различна криза, защото тя касае целта на нашия социален проект. Днес европейците се питат какво още биха искали да направят заедно. След като направиха всичко това - след като изградиха една територия на демокрация в един континент, след като изградиха най-голямата и най-мощната икономика в света, след като премахнаха границите, след като премахнаха митниците, след като отвориха пространствата за свободен обмен, включително и след като въведоха една обща парична единица в една значителна част на континента, сега се питаме какво още искаме да направим в тази Европа. И това ми напомня книгата на българската писателка Юлия Кръстева “Убийство във Византия”, защото историята на Европа е историята на търсенето на една обща идентичност от народите в Европа.
Днес Европа е вярна на своята история. Днес тя не прави никакво изключение от всичко онова, което е било нейната история. Ние преживяваме нещо, което сме преживявали в миналото. Ние сме в постоянна политическа връзка и тази политическа комуникация между нас ни помага в работата. Миграционните потоци също са много силни. В Испания имаме късмета да разполагаме с много български емигранти. Ние всички имаме демографски проблеми, проблеми, които ще успеем да решим само ако приемем хора от други страни, население, идващо от други страни.

В Западна Европа съществува една погрешна представа за демографския потенциал на страните от Източна Европа и в частност на България. Страните-членки на Европейския съюз не съзнават напълно, че вие тук също имате проблеми, свързани със състаряването на населението, с ниска раждаемост и всъщност не сте един резерв за работна ръка, което може да представлява една опасност за стабилността на трудовия пазар, на пазара на работна ръка. Така че вие също ще имате нужда от приходяща работна ръка. Радвам се, че възприемате с ентусиазъм процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, но това означава, че вие трябва да направите много усилия, за да решите проблемите, които все още стоят пред вас. Но трябва да ви кажа, че и ние трябва да положим много усилия. Трябва да разгърнем една широка разяснителна политическа кампания, за да обясним на нашите граждани, че присъединяването на България не е в резултат на един акт на щедрост от наша страна, а е от взаимен интерес. Ние също сме заинтересовани вие да се присъедините към нашия проект, защото вие го допълвате, защото вие го усъвършенствате, защото вие давате своя принос към идентичността на Европа. Ние не бихме били съвършени и завършени без вас. Ще стабилизираме повече нашите граници около нас. Мирът и просперитетът трябва да бъдат споделени и това непременно и задължително минава през присъединяването на България към нашия социален проект. Това отношение – отношението към разширението на Европа, не е еднакво във всички страни-членки. Затова трябва да работим много интензивно, много усърдно, за да обясним цялата значимост и цялото политическо съдържание на този процес. Не е достатъчно да искаме от вас да полагате усилия, за да подобрите своята съдебна система или своята полицейска система, или вашата политика в сферата на опазването на околната среда. Вие знаете какво трябва да направите и съм сигурен, че ще го направите, но ние също трябва да положим усилия, за да придадем политическо съдържание и смисъл на този процес. Без политически смисъл този процес няма да бъде приет.
Европейците днес загубиха в определена степен онзи ентусиазъм, който породи падането на Берлинската стена преди петнадесет години. А петнадесет години в съвременната история всъщност е една вечност. Моите деца не си спомнят онези събития, те бяха твърде малки. Днес трябва да им обясним кое е дълбокото съдържание на историята и смисъла на онова разделение, което ни беше наложено от войната. Трябва да им обясним това, защото те не го знаят и не го разбират. Какво означава един разделен континент, каква е била тази стена, каква е била тази желязна завеса, невъзможността да се пътува, отказът на достъп. Трябва да работим много, много усърдно. В това отношение нашият парламент и нашата смесена комисия могат да даде голям принос, защото вие също трябва да информирате българските граждани, така че те да осъзнаят, че присъединяването не е едно упражнение, което свършва с акта на присъединяване. След това също трябва да се полагат огромни усилия, за да бъдете конкурентни спрямо по-развити икономики, за да приложите широкото, развитото европейско правно пространство.
Когато ние се присъединявахме към Европейския съюз, в Испания също трябваше да адаптираме икономиката към европейската, трябваше да закриваме предприятия, което означаваше да оставим хиляди хора без работа. Така че всъщност реформите не са само въпрос на закони, обществата не могат да бъдат променени с декрет, трябва да се променят много неща – отношения, навици, практики, присъщи на хората, които по-трудно се променят, отколкото един законодателен текст. Но отнякъде трябва да се започне – именно оттам, от законите трябва да тръгнем. И вие правите тъкмо това.
Искам, господин председателю, да отдам почит на огромната дейност, която осъществява българският парламент, за да адаптира законодателството на България към европейските изисквания. Знам, че тази година работихте неуморно, отменихте парламентарната ваканция и приехте повече закони през последните месеци след изборите, които позволиха да бъде сформирано новото правителство. Знам, че всички ваши работни планове дават основание да вярваме, че този законодателен процес ще приключи на предвидената дата, така че не това ще бъде евентуалната трудност, която би могла евентуално да попречи да се спази предвидената дата за присъединяването на България.
Искам да отдам дължимото и на огромната реформа, която беше осъществена в България, благодарение на европейския стимул. Понякога не съзнаваме, че това са промени, които се постигат от стремежа да се постигне една цел на една определена дата. Трябва да се определят срокове, дати и да се работи много взискателно и с огромен ентусиазъм, за да се постигне това. Искам да бъдете уверени, че ще продължим да следим процеса до края на годината с огромен интерес.
Парламентът, който имам честта да председателствам, ще бъде на висотата на вашия исторически опит, ще държим постоянна връзка с комисията и с вас, с вашето правителство, с парламента, за да можем да доловим и откроим евентуално възникващите проблеми и да можем своевременно да ги решим. Ще продължим неуморно да обясняваме на европейците дълбокия смисъл на този процес, за да избегнем известната умора и загуба на ентусиазъм, да ни попречат да постигнем всички онези положителни последствия, които носи със себе си този процес.
Скъпи колеги парламентаристи! Смятам, че ние можем да се чувстваме горди от това, че изживяваме момент като настоящия, защото има моменти, в които историята се двоуми и се колебае, не знае по кой път да поеме, трябва да се положат усилия и в края на тези усилия се очертава един или друг път, да бъдем или да не бъдем, да сме или да не сме част от един проект. Смятам, че в този момент, в оставащата пред нас година, България има историческия шанс да се присъедини към онова, което бих определил като най-големия стремеж, очертан от човечеството, за преодоляване на антагонизмите и противоречията. Смятам, че ни предстои едно бъдеще, което ще постигнем. Да, ще го постигнем – не само ние, но и вие, ще бъдем заедно. Убеден съм в обективността на съдържанието на доклада на комисията, доверявам се на специалистите. Вярвам, че вие задълбочено и с внимание ще анализирате съдържанието на този доклад и ще преодолеете проблемите. Искам да знаете, че ние също ще направим нужния политически анализ, за да постигнем щото докладите на специалистите да се вписват в изискванията на един исторически период, който е абсолютно значим и за европейските страни, и за вас. Именно затова дойдох тук – да ви кажа това, да ви благодаря за гостоприемството и се надявам, че в бъдеще ще имам възможността да идвам по-често и за повече време, за да опозная една страна, която виждам, че е прекрасна и да се сближа с едно общество, което виждам, че е отворено и положително настроено към бъдещето, което искаме да споделим.
Благодаря ви, дами и господа! (Бурни и продължителни ръкопляскания.)