РЕЧ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ ПРЕД УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТИ
Ню Йорк, 9 септември 2005 г.
Уважаеми г-н председател,
Уважаеми госпожи и господа,
Трети пореден ден обсъждаме централния проблем, с който се сблъскват нашите общества, колкото и да се различават помежду си, а именно - как да се преодолее дефицитът на демокрация.
Днес този далеч небезобиден дефицит всъщност представлява основният фактор, който застрашава мира и сигурността в света, както и устойчивото развитие и зачитането на правата на човека.
Общата ни организация, Интерпарламентарният съюз заслужава нашето признание и поддръжка за последователната си ангажираност в подкрепа на националните парламенти за превръщането им в пълноценни и ефективни представители на гражданите, на техните интереси и въжделения. За нас, представителите на новоизбрания български парламент, препоръките за прозрачността на парламентарната дейност, ефективния парламентарен контрол и взаимодействие с изпълнителната власт, както и по-активното участие в международните дела имат особено значение. Днес сътрудничеството между парламентите, както и приносът им за укрепването на многостранната система на сигурност и развитие, придобиват ново значение. Ето защо изцяло подкрепяме и одобряваме настойчивите усилия на генералния секретар на ООН Кофи Анан за реформа и утвърждаване на ООН като основен стълб на такава многостранна система. В тази връзка изцяло се присъединяваме към позицията на Европейския съюз, която подчертава, че докладът на генералния секретар "За по-голяма свобода" представлява добра основа за договарянето на заключителен документ за срещата на ООН на най-високо равнище през следващата седмица.
Споделяме също така и виждането, че е изключително важно да се постигне съгласие по комплекс от мерки за целите на развитието, отстояването на правата на човека, сигурността и институционалната реформа на ООН по пътя на изграждане на консенсус. Според нас особено важно е да се подчертае значението на социалното измерение на глобализацията, да се предприемат мерки за увеличаване на заетостта и да се осигурява достойна работа за всеки, както и да се изкорени гладът и да се преодолява бедността.
Всички ние, като граждани и като народни представители, днес все по-болезнено осъзнаваме безпрецедентната острота и неотложност на непознати досега заплахи и предизвикателства, в резултат както на природни стихии, така и от човешка дейност. Позволете ми в заключение да изразя убеждението си, че именно националните парламенти днес са призвани да поемат водеща роля в посрещането и преодоляването на тези предизвикателства. Нека втората ни глобална среща тук, в Ню Йорк, даде ценен принос към успешното изпълнение на тази особено отговорна мисия.
Благодаря!
